Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Жозеп Борел: Да осъзнаем силата на Европа!

Жозеп Борел е върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия. Снимка: Guliver/Getty Images

Обединена Европа трябва да преосмисли ролята си на геополитическата сцена в една напълно нова реалност на безпощадна конкуренция, в която сякаш всички средства са позволени. Каква е възможната промяна, която да превърне ЕС отново в първостепенен геостратегически играч на световната сцена? Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия вижда голямата картина и пътят, по който трябва да поеме европейската дипломация в програмна статия, която бе публикувана от няколко европейски издания. Пълният текст на статията бе предоставен специално и на "Мениджър Нюз" от Project Syndicate. Представяме ви визията на Жозеп Борел за силна Европа!

Бурните геополитически събития, на които сме свидетели днес, подчертават спешната необходимост Европейският съюз да намери мястото си в свят, в който все по-често се води политика на грубата сила.

Това е свят на геостратегическа конкуренция, при която някои лидери не се притесняват да прибягват до сила, а икономическите и други инструменти се използват като оръжие. Ние, европейците, трябва да адаптираме представите си, за да възприемем света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се надявахме, че ще бъде. За да не се превърнем в губеща страна от конкуренцията между САЩ и Китай, трябва да се научим отново да използваме езика на силата и да се възприемем като първостепенен геостратегически играч на световната сцена.

 На първо време това предизвикателство може да изглежда трудно. В крайна сметка ЕС беше създаден, за да сложи край на силовата политика. Той изгради мир и установи върховенство на закона, като отдели твърдата сила от икономиката, законотворчеството и меката сила. Допуснахме, че многостранното сътрудничество, откритостта и реципрочността са най-добрият модел не само за нашия континент, но и за останалата част от света.

Нещата се оказаха различни. За съжаление сме изправени пред по-сурова реалност, в която много от играчите на световната сцена са готови да използват сила, за да постигнат това, което искат. Всеки ден виждаме икономически инструменти, потоци от данни, технологии и търговски политики да се използват за стратегически цели.

Как се справя Европа с този нов свят? Мнозина са тези, които твърдят, че външната политика на ЕС никога няма да се увенчае с успех, тъй като Европа е твърде слаба и разединена. Вярно е, разбира се, че когато държавите членки не постигат съгласие по ключови насоки за действие, колективният ни имидж страда. Понякога сме съгласни само да изразим своята загриженост, но не и какво да направим във връзка с това. Предвид правилата за вземане на единодушно решение е трудно да се постига споразумение по въпроси, пораждащи разногласие, и винаги има риск от парализиране на преговорите. Държавите членки трябва да осъзнаят, че с налагането на вето отслабват не само Съюза, но и самите себе си. Освен това никой не може да твърди, че иска ролята на Европа в света да се засили, без да влага усилия в този процес.

Европа трябва да избягва както примирението, така и разпиляването. Примирението е мисленето, че световните проблеми са твърде многобройни или прекалено отдалечени, за да накарат всички европейци да се почувстват засегнати. За една обща стратегическа култура е от съществено значение всички европейци да виждат заплахите за сигурността в тяхната цялост. Да се вярва, че събитията в Либия и Сахел засягат само средиземноморските държави е толкова абсурдно, колкото да се мисли, че сигурността на балтийските държави засяга само Източна Европа.

Разпиляването се състои в желанието за повсеместна намеса, като се изразява загриженост или се проявява добра воля в съчетание с хуманитарно финансиране или помощ за възстановяване. Сякаш на великите сили им е позволено да рушат, а от ЕС се очаква да покрие сметката. Трябва да сме наясно с политическите си цели и с пълния си набор от способности.

Благодарение на европейската търговска и инвестиционна политика, силната финансова позиция, дипломатическото присъствие, капацитета за законотворчество и нарастващия брой инструменти в областта на сигурността и отбраната, разполагаме с множество възможности за влияние. Проблемът на Европа не се състои в липсата на силна позиция, а в липсата на политическа воля за обединяване на силите ѝ, за да се гарантират тяхната съгласуваност и максимално въздействие.

Дипломацията е успешна само ако е подкрепена с действия. За да се задържи крехкото примирие в Либия, е необходимо да подкрепим оръжейното ембарго. Ако искаме ядреното споразумение с Иран да оцелее, трябва да гарантираме, че за Иран има полза от това да се върне към пълното му спазване. Ако искаме Западните Балкани да постигнат успех по пътя на помирението и реформата, трябва да предложим надежден процес на присъединяване към ЕС, осигуряващ допълнителни ползи. Ако искаме да има мир между израелци и палестинци, трябва да се застъпим за договорено от всички страни решение, основано на международното право. Ако не искаме регионът на Сахел в Африка да се превърне в зона на беззаконие и несигурност, трябва да увеличим ангажираността си там. Всичко това са примери за ситуации, в които държавите членки трябва да поемат своите отговорности.

Освен справянето с кризите в съседните на Европа държави, има още два ключови приоритета.

На първо място, Съюзът трябва да изготви нова, интегрирана стратегия за Африка — близкия до нас континент, действайки заедно с нея. Трябва да мислим мащабно и да използваме нашите политики в областта на търговията, иновациите, изменението на климата, киберпространството, сигурността, инвестициите и миграцията, за да придадем съдържание на нашата реторика за равнопоставено партньорство.

На второ място, трябва да се заемем сериозно с разработването на надежден подход в отношенията с днешните глобални стратегически играчи: САЩ, Китай и Русия. Макар и да се различават в много отношения, и трите държави използват политика на силата и преговорни тактики, при които решаването на даден проблем се свързва с получаването на отстъпки по друг. Нашият отговор следва да бъде диференциран и нюансиран, но ясен и готов да защитава ценностите и интересите на ЕС, както и договорените международни принципи.

Всичко това няма да е лесно и не всички въпроси ще бъдат решени тази година. Политическите битки обаче се печелят или губят в зависимост от начина, по който са формулирани. През 2020 година Европа трябва да разгърне своя геополитически подход, за да не се превърне в участник на световната сцена, който търси своята идентичност.

Източник: Copyright: Project Syndicate, 2020. Всички права запазени

 

www.project-syndicate.org

 

още от Лица
23
Неделя
Февруари