Култура или икономика – какво движи популизма?

Култура или икономика – какво движи популизма?

Култура или икономика – какво движи популизма?

Различия в културата или икономиката? Този въпрос е в основата на повечето спорове за съвременния популизъм.
Дали президентството на Доналд Тръмп, Брекзит и увеличаването на дяснорадикалните политически партии в Европа са следствие на задълбочаващия се разрив между ценностите на социалните консерватори и социалните либерали? Или са отражение на икономическото безпокойство и нестабилност на много избиратели, предизвикани от финансови кризи, строги икономии и глобализацията? От отговора на този въпрос зависи бъдещето. Ако допуснем, че авторитарният популизъм се корени в икономиката, то подходящото решение е популизъм от друго естество – прицелен в икономическата несправедливост и интеграция, но плуралистичен в политиките си и не задължително разрушителен за демокрацията, казва професорът по социални науки от Принстънския университета Дани Родрик. Но, ако в основата са култура и ценности, тогава вариантите са по-малко. Либералната демокрация може да се окаже обречена от собствената си вътрешна динамика и и противоречия, отбелязва той.

Някои версии на културологичните аргументи могат веднага да бъдат отхвърлени. Например, мнозина коментатори в САЩ се фокусираха върху расистките призиви на Тръмп. Но, расизмът, под една или друга форма е бил неотменна част от американското общество и сам по себе си не ни дава отговор защо манипулирането му от страна на Тръмп се оказа толкова популярно. Константата не може да е обяснение за промените, посочва проф. Родрик.

Другите мнения са още по-сложни. Най- основателно и амбициозно звучи версията на аргумента за популизма като културна реакция формулирана от проф. Кенеди Норис от Харвардската школа и колегата му, Роналдо Инглхарт от Мичиганския университет. Те твърдят, че авторитарният популизъм е следствие от продължителна промяна на ценностите на поколенията.

Тъй като младите поколения станат по-богати, образовани и по-защитени, те приемат "постматериалните" ценности, подчертаващи секуларизма, личната автономия и разнообразието за сметка на религиозността, традиционните семейни структури и сходни идентичности. По-старите поколения се отчуждават и на практика стават „чужденци” в собствената си земя или страна. Независимо от факта, че днес традиционалистите са числено по-малобройна група, те са по-активни политически и по-голям брой от гласуващите.

Уил Уилкинсън от базирания във Вашингтон тинг-танг Нисканен Център наскоро излезе с аналогични аргументи, съсредоточени главно върху ролята на урбанизацията. Уилкинсон смята, че урбанизацията е процес на пространствена класификация, която разделя обществата не само според икономическата конюнктура, но и според културните ценности. На тази база се появяват процъфтяващи, мултикултурни области с висока плътност, където преобладават социално-либералните ценности. Те изместват на заден план селските райони и малките градчети, които стават все по-хомогенни в отношението си към социалния консерватизъм и враждебността към разнообразието. Нещо повече дори, този процес се самоиндуцира: икономическият успех в големите градове затвърждава градските ценности, докато самостоятелният избор „да бъдеш емигрант в собствената си държава” в изоставащите райони още повече засилва по-нататъшната поляризация. Както в Европа, така и в САЩ, хомогенните, социално-консервативни райони са в основата на подкрепата на нативистките популисти.

Другата страна в този спор – икономистите – направи редица изследования, които свързват политическата подкрепа за популистите с икономическите сътресения. Едно от най-известните сред тези изследвания е съвместен труд на икономисти от Масачузетския технологен институт, Университетът в Цюрих, Калифорнийския университет в Сан Диего и Университета в Лунд. То показа, че гласовете, дадени за Тръпм на изборите през 2016 г. по региони са тясно свързани с мащабите на неблагоприятни търговски сътресения, пряко причинени от китайския внос. При равни условия, колкото по-голяма е загубата на работни места заради растящия внос от Китай, толкова по-голяма е била подкрепата за Тръмп, сочат данните от това проучване.

Други емпирични изследования дадоха аналогични резултати за Западна Европа. Беше изяснено, че по-широкото навлизане на китайския внос обуслява подкрепата за Брекзит във Великобритания и увеличаването на крайно десните националистически партии в Европа. По-строгите икономически мерки и разширяващото се усещане за икономическа нестабилност също са изиграли своята роля. А в Швеция, ръстът на нестабилност на пазара на труда се оказа емпирично свързан с нарастването на крайнодесните шведски демократи.

Дали културните или икономическите аргументи са доминиращи за нарастването на авторитарния популизъм в крайна сметка не е толкова важно, смята проф. Родрик. Далеч по-важни са политическите поуки, които трябва да бъдат извлечени. И най-важната от тях е: икономическите мерки за защита от неравенство и несигурност са от първостепенно значение.

По материали от чуждестранния печат

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ