Велико Търново с рекордна заетост сред активното население. София изправена пред стагнация на пазара на труда

Велико Търново е абсолютният рекордьор на България по заетост сред активното население с цели 80% от тази група. София пък е с безпрецедентно ниска безработица - под 2%. Това сочи нов анализ на Института за пазарна икономика за заетостта и безработицата у нас, който прави преглед на картината на областните трудови пазари и опитва да очертае ключовите предизвикателства пред развитието им в близко бъдеще.

По последни данни към третото тримесечие на 2019 г., заетите у нас са съсредоточени най-вече във водещите икономически центрове. София вече е надхвърлила 700 хиляди заети, Пловдив е с 324 хиляди, Варна – с 229 хиляди. Обратно, в областите с хронични проблеми на пазара на труда броят на заетите остава под 30 хиляди. Ръстът в заетостта също така е неравномерен, като областите които се развиват най-бързо са най-вече онези, в които са концентрирани инвестициите в преработващата промишленост.

На фона на рекордите в много региони, не всички области обаче са постигнали нивата си от предишния пик на трудовия пазар, точно преди настъпването на икономическата криза. Пет области не са успели да нахвърлят предишното си най-добро постижение – Монтана, Ямбол, Смолян, Кюстендил и Видин. При една от тях спадът е особено чувствителен. Заетостта на населението на Монтана в активна възраст намалява с цели 15 пункта спрямо десетилетие по-рано, и на този етап няма индикации че тя ще се възстанови в близко бъдеще.

Графиката показва разликата в коефициента на заетост на възрастовата група 15-64 години между Q3 2008 и Q3 2019/ Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила, собствени изчисления

[[{"fid":"348263","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":398,"width":826,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]

Авторите на изследването специално отбелязват: "Интересен е случаят с Велико Търново, която през последната година поставя абсолютни рекорди в заетостта за България – заетост над 80% от активното население е рядко срещано явление в икономическата история като цяло – но засега е трудно да се прогнозира до каква степен областта ще успее да запази тези равнища." От друга страна, водещите икономически центрове надминават 70% заетост за последните 6 до 8 тримесечия. На фона на все по-голямото търсене на работна ръка няма изгледи този коефициент да започне да намалява, освен в случай на значителна икономическа криза, за каквато поне понастоящем няма индикации.

Друг интересен факт за отбелязване е разнопосочната динамика на заетостта по пол в някои области, особено в Сливен, Габрово и Кърджали, като броят заети мъже расте, а жените намаляват. Доскоро тенденцията беше обратната.

Към края на 2019 г., регистрираните безработни в страната са малко под 195 хиляди души. Разпределението им по области е доста по-равномерно от това на заетите, но въпреки това водещите икономически центрове имат и най-много безработни лица, най-вече заради чувствително по-големия размер на работната си сила. Най-голям брой безработни към момента има в област Благоевград, въпреки относително по-малкия размер. Причината е свиването през последните години на два отрасъла, които доскоро бяха водещи за местната икономика – производството на дрехи и производството на тютюневи изделия.

В 7 области на страната безработицата все още не е намаляла под 10% от населението в активна възраст по данни от края на 2019 г. В София равнището на безработица пък е паднало под „санитарните“ 2%, което е знак за начало на стагнация на пазара на труда и затруднена трудова мобилност, предупреждават авторите на изследването. В повечето области делът на безработните е между 5 и 10%, което от своя страна сочи към бъдещ потенциал за разрастване на заетостта в тях през следващата година-две. По-трудно би било това в областите, които имаха най-агресивната експанзия последните няколко години – Варна, Стара Загора, Габрово, където безработицата постепенно намалява.

Най-важният фактор, който предопределя динамиката на пазара на труда в областите на България са образователната структура и характеристиките на притежаваните умения на населението в работоспособна възраст. Образователната структура категорично се отразява на способността на областите да създават нова заетост. Отново София е начело и "води с много" пред всички останали области по общ дял на висшистите в работната сила като в същото време има и най-малък дял на ниско образованото население. С дял на висшистите от под 20% са 6 области, и освен София-област нито една от тях не е сред постигналите особено добро състояние на пазара на труда през последните години.

Графиката представя разпределението на трудоспособните (25-64 години) по най-високо завършено образование, 2018 г. /Източник: НСИ

[[{"fid":"348264","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"2":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":793,"width":890,"class":"media-element file-default","data-delta":"2"}}]]

Цялото изследване можете да прочетете ТУК