Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Катастрофата на успеха

106

Нещо странно и интересно се случва с много хора, които стават успешни. След като утихне първоначалната тръпка, те започват да възприемат успеха си като "катастрофа" и дори като "един вид смърт". Спортисти, учени, генерали, предприемачи, изпълнителни директори и политици изразяват този парадокс с различни думи. Пол Самюелсън, икономист, който печели Нобелова награда през 1970 г., по-късно достигна до заключението, че "след като победителите получат наградата си, те отмират в суетен стерилитет."

Разбирането на тази странна инверсия, или извращение на успеха, е едно от нещата, които опитах да определя. В места като Силициевата долина провалът е станал почти мода. Да се провалиш бързо, по-рано и често в известен смисъл се нарича "успех на иновациите". Много хора откриват, че техните лични бедствия парадоксално им дават свобода да започнат наново, за да живеят живота, който всъщност искат, но се нуждаят от извинение, за да го направят.

Триумфът дори може да бъде още по-зловещ. Успехът настройва оръжието си към жертвата си. Някои хора се поддават на високомерие, арогантна самоувереност, които често следват (да си припомним Тайгър Уудс или Елиът Спицър). Други стават жертва на по-малко зрелищни, но по-коварни прояви на измамата, като например отвличане на вниманието или параноя.

Но може би най-неуловимото последствие е лишаването от свобода. Успелите хора живят като в плен – в плен на успехите, в плен на времето, в плен на парите.

В областта на физиката, Алберт Айнщайн е пример за тази интелектуална свобода. "Въображението е по-важно от знанието", казва той. Айнщайн се радва на успех повече от няколко десетилетия от живота си. Той остава непобеден в света на физиката. Въпреки това в късните си години великият учен изпада в тъмен психически затвор.

Всеки затвор има врата с ключалка и ключ. Трудно е да се избяга от затвора на успеха, преди той да се превърне в неуспех. Първата стъпка за всяко добро бягство е да осъзнаете, че сте в плен.

Започнете с това! Потърсете причината за вашия затвор. Какво ви пречи да се развивате? От какво имате нужда, за да продължите напред? Много гении са имали както триумфи, така и спадове в кариерата си. Те обаче са намирали нов начин, по който да продължат и са постигали по-високи върхове от предишните. Такъв пример е Пикасо, който има няколко силни периода в кариерата си. Безспорно всички големи неща в живота се постигат с вдъхновение. Това е първото, което ви трябва – тръпката да вървите напред, тръпката, която да ви води по пътя на успеха. Затова съберете мислите си, не поставяйте съзнанието си в рамка и приемете, че най-доброто, което можете, тепърва предстои, както и да сте се доказали досега.

Андреас Клът за Harvard Business Review

още от Мениджмънт
13
Вторник
Ноември