4 умствени нагласи, присъщи на бедните

4 умствени нагласи, присъщи на бедните

4 умствени нагласи, присъщи на бедните

Някъде бях прочел, че бедните хора си мислят, че трябва да направят нещо конкретно, за да станат богати, а истината е, че трябва да променят своите навици и ментална настройка. В тази статия няма да си говорим за ежедневните неща, които правят едните и другите (като четене на книги, списъци със задачи, спортуване и други), защото има много материали по темата, а ще ви представя 4 дълбоко вкоренени в нас страхове, които са присъщи на бедните хора, и ни пречат да управляваме по-добре парите си и да постигнем финансов успех.

  1. Бедните ядат повече храна от богатите

Направени са много изследвания и резултатите от тях потвърждават, че хората с по-ниски доходи и нетно богатство консумират поне два пъти повече храна от богатите. За това има няколко обяснения. Първото е, че бедните си изкарват хляба предимно с физически труд и трябва да си набавят повече калории, за да могат да имат сили за тяхната работа. Другото е, че богатите се ограничават, за да са в по-добра физическа форма.

Истината е, че хората с по-малки финансови възможности (особено тези израснали в лишения) имат вроден страх от гладуване и те често приемат повече храна, отколкото им е необходима, за да се заситят сити. Не е нужно да правим проучвания, за да забележим, че по-бедните хора често са с наднормено тегло, за разлика от представителите на средната и висшата класа. Също така, едно от първите неща, което правят хората с ограничени финансови възможности, ако получат по-голяма сума (като печалба от лотарията, например), е да си купят храна. Не случайно много приказки завършват с „три дни яли, пили и се веселили“. Ако погледнем на по-глобално ниво, в крайно бедните общества, пълните мъже и жени са приемани като по-успешни и богати.

Много трудно ще се отървем от този страх за кратко време, но един от начините (който прилагам и аз) е да ядем по-често, за да свикне организма и съзнанието ни, че ще има храна и в бъдеще, и не е нужно да се тъпчем. Този страх е свързан с нашите лични финанси, защото забелязах в моята практика, че дори хора с по-високи доходи от средните отделят близо 40% от тях за храна. При всички тях установявам, че един или двамата партньори са израснали в семейства с по-скромни възможности.

  1. Бедните не обичат да пътуват

Виждали ли сте как се пълнят „дисагите“, когато момче или момиче от малък град отива да учи в София или в чужбина? Родителите му слагат в багажа всичко необходимо за зареждане на малък магазин за хранителни стоки и още един за обзавеждане (включително и неща като кърпи, вилици, лъжици, лекарства, котлонче и други подобни). Като си помисля как съм носил няколко сака с „неща от първа необходимост“ по два пъти в годината, когато бях студент, направо настръхвам.

Не е чудно, че много хора в България никога през живота си не са напускали родното си село или град, а всяко пътуване над 10 километра е равнозначно на емиграция. Ако все пак го направят, взимат половината покъщнина със себе си.

Едва преди няколко години осъзнах, че вещите (независимо дали ги взимаме при пътуване или не) ни правят техни роби. Преди това всяко преместване беше някакъв малък кошмар. Сега в дома ни има сравнително малко мебели и техника, няма „прахосъбирачки“ (непотребни вещи, които само събират прах и трябва да се бършат често), а когато пътувам си вземам само ръчен багаж. Минимализъмът се превърна в една от философиите ми за живота като цяло. Това ми помогна да спестя доста пари и да не купувам излишни неща, които нямат никаква практическа стойност.

  1. Бедните имат една основна цел

Знаете ли коя е тя? Ще ви кажа - да си почиват. Те чакат да дойде уикенда, после почивните дни около официалните празници, след това годишната отпуска и накрая пенсионирането (или „голямата почивка“). Това е така, защото те са уморени, но не толкова от работа, а от това, че трябва да правят нещо, което много често не им харесва, за да имат пари, които да харчат на почивката. Не случайно, в България петък е Ден на майстора.

И аз бях така. Всичко се въртеше около календара и дните в седмицата. Радвах се на тези, отбелязани с червено (почивните и празничните) като малко дете. А планирането на годишната отпуска през лятото стартираше още в първите дни на новата година. Непрекъснато бях уморен, но не от работата, а от това, че не винаги ми харесваше това, което правя.

Сега не чакам петък, почивен ден или отпуска. Те вече са обикновени дни от календара, защото за мен вече всичко е едно. Няма работа, свободно време, личен и професионален живот. Осъзнах, че непрекъснатото чакане на почивката означава, че искам да избягам от нещо неприятно и живея за дните, в които не съм на работа. Това не ме правеше щастлив, най-малкото защото почивните дни са много по-малко от работните. Ще напиша отделна статия, но наскоро четох в едно изследване, че хората, които обичат това, което правят са по-производителни и изкарват повече пари от тези, за които работата е просто работа, която им носи заплата.

  1. Бедните не обичат промените

Може би е така, защото промените са свързани с някаква нужда от адаптиране, а и новите правила може да се окажат по-лоши от старите. Това също е един от вродените страхове в хората с по-малки финансови възможности. Те обичат статуквото и не са особено ентусиазирани да правят революции и да сменят властта, особено ако не познават новите управляващи. За тях важи правилото, че „всички са маскари“ и няма значение кои точно политици ще ги представляват.

Имам много приятели, които стоят на една и съща работа от доста години, но не смеят да си поискат увеличение или да напуснат, защото може да разсърдят шефа и той да ги уволни, а и без това „навсякъде е еднакво“. Зад това се крие страхът от промени, разбира се. Не казвам, че е лесно той да се преодолее. Много мотивационни гуру-та казват да излезем „от зоната си на комфорт“, но преодоляването на дълбоко вкоренени в нас страхове е изключително труден и продължителен процес. За начало, е важно да осъзнаем ограниченията, които ни създават те.

Тези 4 умствени нагласи, присъщи на бедните хора и общества като цяло, се отразяват на начина, по който си управляваме личните финанси и ако не ги осъзнаем навреме и не вземем мерки, за да ги преодолеем, може да имат катастрофални последици.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ