5 въпроса за инвестирането, които се срамуваме да зададем

За ползите от инвестирането сме говорили много пъти досега, но някои хора никога не преодоляват страха да направят така важната първа крачка. Често спирачка се оказва задаването на един „глупав“ въпрос и получаването на прост и разбираем отговор.

Всички сме били в тази ситуация – отиваме в банка или друга финансова институция, и служителят започва да говори на някакъв странен език, пълен с неразбираеми думи и термини. Това ни кара да се чувстваме глупаво, и дори да се срамуваме да зададем нашите въпроси.

Когато става въпрос за парите ни, които сме изкарали с толкова усилия и труд, не трябва да се притесняваме да зададем въпросите, които ни интересуват, и да настояваме да получим прости и ясни отговори. Аз вярвам, че ако някой не може да ни обясни нещо, което и 5-годишно дете да разбере, значи той самият не го разбира и се крие зад заучени фрази и жаргонен език.

Едно от уменията, което развивам през последните години е да задавам въпроси и да слушам внимателно какво ми казват хората. Често влизам в някоя финансова институция и задавам въпроси от типа „Имам едни 10,000 лева и искам да ги вложа някъде. Какво ще ми препоръчате?“ или „Трябват ми 30,000 лева, за да си купя къща в едно родопско село. Какво да направя?“, последвани от „Какво е това? Не го разбирам. Може ли да ми го обясните“.

Нямате си на представа какви отговори съм получавал, като личния ми фаворит беше една леля от банка, която не само ми начерта „схемата“ на лист, но ми я „разигра“ с химикалки, моливи, гумички и други налични на бюрото ѝ неща.

В тази статия съм събрал 5 от въпросите, които много хора се срамуват да зададат (а не трябва):

Откъде да започна?

Да, това май е основният въпрос, който не смеем да зададем, и се очаква да знаем какво точно трябва да направим, когато стигнем до бюрото на служителя във финансовата институция. За щастие, има няколко прости неща, които може да направим, преди да стигнем до инвестициите. На първо място, е добре да заделим авариен фонд в размер от 3 до 6 пъти нашите месечни разходи. Например, ако разходите ни на месец са 1,000 лева, е добре да имаме заделени между 3 и 6 хиляди лева за непредвидени харчове.

Когато напълним този фонд, може да помислим за предсрочно погасяване на нашите кредити, особено ако годишният процент на разходи по тях е над 7%, и сме в началото на срока на заема. След това е добре да определим каква сума (еднократна или месечна) може да отделим, за да инвестираме. Въпреки, че е малко вероятно, е добре тези средства да сме склонни да ги загубим (или част от тях). Ако те ще са ни нужни сравнително скоро, не препоръчвам да се инвестират.

Продължаваме с нашите цели, т.е. какво искаме да постигнем от инвестициите като доходност и за какъв срок. Например, искам да получавам капиталова печалба средногодишно от 5% за срок от 20 години, като целта ми е допълнителни средства към държавната пенсия, за което съм склонен да отделям по 200 лева на месец. Ако това се случи, ще имате над 81 хиляди лева, когато се пенсионирате, като може да ги изтеглите накуп или по определена сума всеки месец.

С отговорите на тези въпроси, може да отидете при инвестиционния посредник и да прецените в какви активи да вложите парите си, за да постигнете заложените цели.

Как да си отворя инвестиционна сметка?

Това е другият въпрос, който хората се срамуват да зададат. Всъщност, нещата са много прости и не се различават особено от откриване на депозитна сметка (с някои особености). Отивате при избрания посредник, и заедно определяте в какви активи ще инвестирате. След това подписвате договор за посредничество, и служителят открива вашия акаунт. В зависимост от избраните инвестиции, получавате достъп до различните платформи за търговия с акции, взаимни фондове, валути, стоки или други. Остава да захраните вашата сметка с избраната сума, и готово.

При първите сделки може да помолите някой служител да ви помогне при покупката и разучаването на платформата. Повечето посредници предлагат демо версии на техните сайтове и може да се запознаем с тях, още преди да сме си открили реална сметка и да сме я захранили.

Какво е облигация?

Обикновено, когато изберем по-ниско рисков портфейл, ни предлагат в него да включим и известен процент облигации. Но какво е това? Облигациите са задължения по своята природа, като има различни видове – държавни, общински, корпоративни и други. Например, компания за производство на авточасти иска да разшири дейността си и да построи нов цех (на стойност 2 милиона лева), но няма достатъчно налични пари, за да го направи. Вариантите са, или да тегли банков заем, или да издаде облигации.

Ако избере второто, може да издаде 20,000 облигации с номинал от 100 лева. Тогава всеки от нас може да си купи колкото реши, като компанията ни обещава, че ще ни плаща на всеки 6 месеца лихва от 3% (6% на годишна база), което се нарича купон, и след 3 години ще ни върне и главницата (основната сума).

По същия начин процедират общините и държавите, като се счита, че техните облигации са с по-нисък риск, защото шансът да фалира община или цяла държава е по-малък (не, че не се е случвало, но все пак, това е рядко явление).

Има още едно много важно разделение на облигациите: обезпечени и необезпечени. Първите са по-сигурни, защото имат залог (като имоти, земя, машини и други), а при вторите се разчита на честната дума на издателите, която понякога не струва много.

Мога ли да инвестирам малка сума?

Този въпрос и за мен беше неудобен в началото, особено като гледах останалите клиенти - възрастни господа със скъпи костюми и часовници, които носеха парите си в куфарчета. За щастие, това беше преди 15-ина години. Сега, нещата се промениха драстично и инвестициите станаха доста по-достъпни. Въпреки това, ако гледаме рекламите на финансовите компании и примерите в тях, ще останем с впечатлението, че трябва да имаме поне 10-20 хиляди лева, за да инвестираме.

Реалността е, че обикновено няма минимална сума, която да инвестираме, а с рекламите просто се привличат по-богати хора с повече средства. Ако искаме да си купим акции или дялове от взаимни фондове, може да го направим дори със 100 лева. Въпросът е, че при тази сума, разходите за транзакциите ще са значителни като процент. Това е така, защото инвестиционните посредници имат минимална сума като комисионна по сделка.

Например, при повечето от тях, комисионната за търговия на Българска фондова борса е 0.5% от цената на сделката, но минимумът е 2 лева. Ако трябва да купим и продадем акции на българска компания за 100 лева, разходите ни ще са 4 лева (или 4%), а не 1% при по-голяма сума. По тази причина, е добре да инвестираме поне 500 или 1,000 лева, за да може да постигнем реална доходност.

Мога ли да инвестирам в компании като Google, Facebook или Amazon?

Да, разбира се, но както и в предишния пример, за да получим истинска доходност от нашите вложения, ще трябва да инвестираме малко по-голяма сума. Тъй като комисионните на американските борси са по-високи, а и банковия трансфер до там е по-скъп, ви препоръчвам да започнете с минимум от 1,500 – 2,000 долара. Разбира се, сумата може да бъде и доста по-малка, но тогава разходите ни като процент ще се доста по-високи и ще трябва да постигнем доходност от над 10%, за да ги покрием, а това не е малко и не става толкова бързо.

Ако искаме да си купим дял от Google (която се казва Alphabet Inc. и е с борсов код GOOG), към момента една акция струва около 950 долара и с 2,000 долара ще се класираме за две, като ще ни останат малко пари по сметката. Към тази сума ще трябва да прибавим между 30 и 40 долара за банков трансфер, както и между 2 и 10 долара (а при някои посредници и 15 долара) за самата сделка.

Това бяха топ 5 на въпросите за пари и инвестиции, които ни е срам да зададем, за да не се изложим. За мен, когато става въпрос за нашите пари, не трябва да има неудобство, защото служителите на финансовите компании затова са там – да ни помагат, а не да ни карат да се чувстваме глупаво.

Кой е вашият въпрос за инвестициите, който се срамувате да зададете?