Дали тръмпофорията най-накрая удари на камък?

Когато говорим за фондови пазари, има три правила, които трябва да запомните. Първо, фондовият пазар не е икономиката. Второ, фондовият пазар не е икономиката. Трето, фондовият пазар не е икономиката.

Затова пазарният срив от последните няколко дни може и нищо да не означава.

От една страна, нека не предполагаме, че за спада има основателна причина (макар фактът, че в петък Дау Джоунс загуби 666 пункта, да сочи или намеса на сатанински сили, или някаква мистична връзка със злополучната инвестиция на семейство Къшнър в манхатънския небостъргач на Пето авеню, номер 666). Когато през 1987 година борсата се срина, икономистът Робърт Шилър направи изследване на мотивацията на инвеститорите в реално време. Оказа се, че сривът бе чиста проба самоподхранваща се паника. Хората не продаваха защото някоя новина ги е накарала да преразгледат оценката си за стойността на акциите. Те продаваха защото и другите продаваха.

От друга страна, нека не предполагаме също така, че понижаването на цените на акциите ни казва нещо съществено за икономическото бъдеще. Прочута е остроумната забележка на великия икономист Пол Самюълсън, че фондовият пазар е предсказал девет от последните пет рецесии. Сривът през 1987 година например бе последван не от рецесия, а от солиден растеж.

Пазарните сътресения все пак би трябвало да ни накарат да се вгледаме внимателно в икономическите перспективи.

Данните, бих казал, сочат най-малкото, че Америка е на път към низходяща промяна в темпа на растеж. Наличните доказателства предполагат, че растежът през идното десетилетие ще бъде около 1,5 % годишно, а не 3 %, както Доналд Тръмп и лакеите му продължават да обещават.

Данните предполагат също, че рисковите активи като цяло - акции, но също дългосрочни облигации и недвижими имоти, може би са надценени. Като оставим настрана лудостта по биткойна, все пак не говорим за котировките на интернет компаниите от 2000 година или за недвижимите имоти от 2006 година. Стандартните показатели обаче са доста над исторически нормалните равнища и връщането към нормата може да е болезнено.

Колкото до този срив, ако зад него имаше някаква новина, то това е докладът за заетостта от петък (2 февруари), който показа значително, макар и не огромно, увеличаване на възнагражденията.

Нека да се разберем, увеличаващите се възнаграждения са нещо хубаво. Всъщност това, че досега възнагражденията не успяваха да се повишат значително бе дълбоко разстройващ недостатък на иначе забележително устойчивото икономическо възстановяване, което започна в началото на управлението на (предишния американски президент Барак) Обама.

Сега обаче виждаме доста силно доказателство, че американската икономика се приближава към пълна заетост. Отчитаното ниско равнище на безработицата е само част от историята. Има и нарастваща готовност у работниците да напускат работните си места. Това е нещо, което те не правят, освен ако не са уверени, че ще си намерят нова работа. А сега възнагражденията най-накрая се увеличават, което сочи, че работниците набират и сила в преговорите.

Да отбележим отново, всичко това са добри новини. Те обаче означават, че бъдещият американски растеж не може да дойде от връщане на безработните на работа. Той трябва да дойде или от увеличаване на резерва от потенциални работници, или от нарастване на производителността, т.е. когато един работник произвежда повече.

Хората от "бейби бум" поколението (родени през периода 1946-1964 година - бел. ред.) обаче вече се пенсионират и растежът на американското население в трудоспособна възраст, особено в началните години на трудовия живот, се е забавил до пълзене. Растежът на производителността пък е разочароващ. Взети заедно, тези фактори предполагат, че икономиката навярно ще нараства два пъти по-бавно от обещаваното от Тръмп.

Повярваха ли пазарите на Тръмп? Най-малкото те действаха така, сякаш американската икономика все още има много пространство за растеж. Попарването на тази вяра би трябвало да означава едновременно по-високи лихви и по-ниски котировки на фондовия пазар, каквито наблюдаваме в момента.

Трябва ли обаче да се тревожим за нещо по-лошо от обикновено забавяне на растежа?

Е, цената на активите изглежда висока. Широко използван измерител за оценките на фондовия пазар ги поставя на 15-годишен максимум, а сходен показател сочи, че цените на недвижимите имоти са отстъпили малко под половината от стойността, натрупана при големия растеж на този пазар.

Поотделно тези цифри не са толкова тревожни. Бих казал, че акциите не изглеждат дори приблизително толкова надценени, колкото бяха през 2000 година, нито пък жилищният пазар - колкото бе в края на 80-те.

Ако цените на активите понесат удар, можем да очакваме потребителите, които досега харчеха много и спестяваха малко, да се отдръпнат.

Всичко това може да е управляемо, ако може да се разчита, че хората на ключови позиции за определяне на политиката ще действат ефикасно. И точно тук започвам да се тревожа.

Със сигурност не е добре, че Тръмп се отърва от един от най-добрите председатели на Управлението за федерален резерв (УФР) в историята, точно преди пазарът да започне да показва предупредителни сигнали. Джероум Пауел, наследникът на Джанет Йелън, изглежда разумен човек. Нямаме обаче представа, колко добре ще се справи с криза, ако такава се развие.

Междувременно действащият министър на финансите (който заяви за Давос "Не мисля, че това е свърталище на глобалисти") може да е най-малко отличилият се, най-слабо информиран човек, заемал някога тази позиция.

Дали сме се насочили към неприятности? Твърде е рано да се каже. Ако обаче сме, бъдете сигурни, че имаме възможно най-неподходящите хора за случая.

Пол Робин Кругман, американски икономист и пишещ анализатор. През 2008 г. печели Нобеловата награда за икономика за неговите приноси за Новата търговска теория и Новата икономическа география.

Източник: в. "Ню Йорк таймс"/БТА