Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

ЕС на ръба да направи историческа грешка на Балканите

4057

Shutterstock

Поради вътрешните си проблеми, инертността, недостатъчната заинтересованост или безсилие Европейският съюз би могъл сам да си създаде сериозен проблем, що се отнася до страните от Западните Балкани.

Поради неизпълнените си обещания, когато става въпрос за датите за преговорите за присъединяване, заради отлагането на датата на членство на някои от страните, както и постоянното ту окуражаване, ту обезсърчаване на претендентите за влизане в ЕС, може да се стигне до "историческа грешка".

Тези редове са най-важните заключения в неотдавна публикувания анализ на авторитетния "Файненшъл таймс", който се занимава с отношението на ЕС към Западните Балкани.

В анализа си вестникът отбелязва, че Западните Балкани вече от дълго време усещат това на собствения си гръб. Осъзнаването, че няма да има нито мир, нито напредък в региона, ако няма европейско бъдеще, е предупреждение и за ЕС, и за балканските лидери.

Ако процесът на разширяване продължава да бъде съпътстван от динамиката, каквато е тя сега, или ако в съответствие с френските идеи ЕС реши първо да се реформира, а едва след това да тръгне да се разширява, ще се създаде опасност от избухване на балкански мини, които биха застрашили както региона, така и самия съюз. А мини има навсякъде - в Сърбия, Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, на почти цялата територия на бившата СФРЮ.

Същевременно тук е и "небалканското влияние" - това на Китай, Русия и регионалната сила Турция. Нито една от тях не крие особено, че има политически амбиции в този регион и всичко това под пласт на приятелство и икономическо сътрудничество, които някои използват, за да се приближат към ЕС, а други, за да откажат Балканите от същия този ЕС, всеки по свои причини.

Картината не изглежда приятно, когато европейското бъдеще се постави под ключ - блокиране на решаването на спора между Белград и Прищина, която би отворила път на ескалация на конфликтите, връщане на ултранационализма в Северна Македония, подхранване на идеята за "Велика Албания", ескалация на различията и проблемите в Босна и Херцеговина и все по-голяма доминация на някои световни сили на Балканите, която би довела до дестабилизация и намаляване на влиянието на ЕС. Това са само някои от мините, кото биха могли да "експлодират", ако ЕС не се събуди. Засега всичко това е под някакъв контрол, но въпросът е докога и по какъв начин този контрол ще бъде възможен.

От политическото приемане на нови кандидати в ЕС през последните двадесетина години се промениха толкова много критерии, че бе направен един тюрлюгювеч. Макар да не бяха готови, България и Румъния бяха приети, за да се предотврати руското влияние. Страните от Вишеградската група, след като бяха приети, започнаха полека-лека да установяват авторитарни режими. Хърватия от приемането си в ЕС до днес значително се върна назад. Взети заедно, има толкова проблеми, които налагат и въпроса какво да се прави с това, което се задава. Затова френският президент Еманюел Макрон е застъпник на тезата - първо реформа, а след това разширяване, тъй като се стигна до крайния предел на търпимост, казва за "Блиц" директорът на Центъра за регионализъм Александър Попов.

Според него сега ситуацията е такава: две групи страни са на опашката за приемане в ЕС. В първата са Сърбия и Черна гора, които са се придвижили най-много, бяха окуражени с възможността да бъдат приети през 2025 година, но има очевидни резерви на ЕС да не се повтори старата грешка, тъй като става дума за страни, в които е рухнало върховенството на закона, институциите, свободата на медиите, а когато става дума за Сърбия, трябва да се вземе под внимание и Косово.

Северна Македония, казва той, с пълно право очаква да бъде наградена за решаването на продължилия няколко десетилетия спор с Гърция и заради искреното намерение да реконструира цялото общество, което е отровено с национализъм и с разрушено върховенство на закона. Албания отново очаква започване на преговори, но от друга страна заплашва с "Велика Албания", има постоянни протести заради корупцията и разрушения правов ред.

Всичко това като цяло би могло да доведе до забавяне на цялостния процес на приемане в ЕС, което би разочаровало много граждани на Балканите, казва той.

Когато става въпрос за Сърбия, препъникамък е нерешеният въпрос за Косово, във връзка с което, казва Попов, постоянно имаме "шум във връзките", особено след като САЩ навлязоха на терена, което иначе правят когато преценят, че трябва да го сторят. Освен това не бива да се пренебрегва влиянието на други велики сили като Китай, както и на Русия, което се разширява в Сърбия, а през Република Сръбска и в Босна. Не трябва да се пренебрегва и влиянието на Турция върху част от Балканите, където живеят бошняци.

Като цяло различни са желанията и различни влиянията, с което ЕС изглежда има проблем да се бори, тъй като изпуска своето преддверие и отваря пространство за други сили. Нещата сериозно се усложняват, довеждайки до регионална нестабилност на и този и без това нестабилен регион.

Вместо да води региона в посока интеграция, нещата са съвсем други и не би било изненадващо в някой момент някъде нещо да се "запали". Това е една главоблъсканица и въпросът е как да бъде решена без сериозни последици, казва Попов.

Както казва, ако не бъде дадена наградата във вида "начало на преговори" със Северна Македония, това би могло да деморализира гражданите, в Албания може да се стигне до засилване на стремежа към формиране на "Велика Албания", а това вече не е локален проблем, а може да обхване целите Балкани и да се превърне в една "много сериозна игра".

Що се отнася до Сърбия, ние междувременно, независимо от всичко, можехме да работим върху себе си, но не го направихме, така че бихме могли да се запитаме накъде плува нашият кораб - дали наистина искаме в ЕС, или за нас митата, въведени от Прищина, са едно от алибитата за нерешаване на проблема, казва Попов.

И докторантът от Факултета по политически науки Стефан Сурлич казва, че ситуацията не е добра и не е известно какво ще се случи, имайки предвид предстоящите избори за Европейски парламент.

Не знаем какъв ще бъде изходът, нито доколко регионът в бъдеще ще бъде във фокуса на ЕС. Не би било изненада да очакваме летаргично отношение. Проблемите са различни - от редица отворени двустранни въпроси до това, че няма награда за онези, които са решени. Всичко това би довело до всеобща липса на перспектива, а след това не би било изненадващо политическите лидери да се самоорганизират, едни спрямо други да намират интересни партньори в региона, дори с авторитарни тенденции, но и с чуждестранни сили, отдалечавайки се от ЕС, казва Сурлич.

Що се отнася до влиянието на великите сили, неговото впечатление е, че тези нагласи са преувеличени. На Китай Балканите са интересни като "пристанище" за европейския пазар, а когато става дума за Русия, това е предимно желанието й да ги откаже от ЕС. Ако всичко това бъде позволено и ЕС не се занимае с това достатъчно, не би било невъзможно да се стигне до някаква ескалация - от граждански сблъсъци в Албания, до етнически конфликти в Северно Косово. Огнища може да се запалят, ако няма координация отвън, казва Сурлич.

Той обаче изтъква и другата страна на нещата - не може главният виновник да бъде изключително ЕС, тъй като демократичният капацитет зависи от самите граждани и от политическите елити, а не изключително от съюза. Както казва, "те формално задават условията, а ние решаваме в какви общества искаме да живеем".

Често се чува, че ЕС може да предложи на Балканите вместо някаква отворена перспектива за членство да бъде негов "двор", и че се предвижда дългогодишно стоене в чакалнята. Дори обаче перспективата да е отворена, страните от Балканите не показват готовност да решат проблемите, което би било бреме и за ЕС ,и вътре в ЕС.

Ще видим как ще минат изборите, каква ще бъде новата администрация, но трябва да имаме предвид, че Балканите не са точно "най-добра булка", заключава Сурлич.

Източник: БТА

още от Коментари
20
Петък
Септември