Хората край морето от поколения знаят, че ден година храни

Хората край морето от поколения знаят, че ден година храни

Хората край морето от поколения знаят, че ден година храни

За да просперира един сезонен бизнес, помагат силната мотивация, реинвестирането на печалбата и сплотеният екип, смята Димитър Чекелев, основател и собственик на "Консуматив" ЕООД

Когато човек реши да основе семейна фирма, го прави или заради отговорност към фамилията, или обстоятелствата го налагат. Как беше при вас?

Може би 50 на 50. И обстоятелствата го налагат, и имаш някак си доста по-голямо доверие на човека от семейството, който е до теб.

Как се ориентирахте към сферата, с която се занимава фирмата ви? Бяхте ли правили предварителни проучвания кои ниши в бизнеса са свободни и може да донесат успех?

Не. Просто беше донякъде късмет. Мисля, че случайно се стекоха нещата. Особено в началото, когато започвахме - а първите ни стъпки бяха през 1992-1993 г., - времената бяха по-динамични. Едва ли сме очаквали, че може да се достигне до нивото, на което сме днес. По-скоро наподобяваше детска или ученическа мечта - да разполагаме с голям склад, достатъчно превозни средства, екип, на който да разчитаме.

В онзи период как си представяхте, че ще се развие бизнесът ви?

Човек винаги преследва мечтите си и макар да съм позабравил вече след толкова години, може би съм си го представял точно по начина, по който той изглежда сега. Като на всеки етап мечтата се променя и става все по-далечна и по-далечна. Открива се още по-голям хоризонт. Ето, помня, че в началото мечтаехме да си купим микробус. Нещо, което днес за нас вече не е никакъв проблем. Честно казано, имам визия за доста години напред и за още инвестиции. Докъде ще стигнем, това вече не мога да кажа. Почти 100% от печалбите ги реинвестираме в бизнеса си. Благодарение на това успяваме да сме с едни гърди пред останалите фирми от региона. В тясната ниша, в която работим, по наша информация следващата фирма след нас в региона на Черноморието има от 8 до 10 пъти по-малък оборот. Всичко това се постига и на базата на някои икономии в личен план.

Макар и фамилен бизнес, при вас работят почти 50 души…

Да, в активния сезон дори надвишаваме тази бройка.

Имате ли лична комуникация с всички хора от екипа, знаете ли техните мечти, проблеми?

Едва ли в най-малките детайли човек би могъл да познава проблемите на толкова много хора, но да - познавам всички, разбира се, имам пряка комуникация с всеки от тях. Мога да кажа, че сме успели да интегрираме всеки в дейността, с която се занимава. Или аз, или брат ми, или някой от най-близките ни хора, които са в семейния ни бизнес, са работили с този човек и знаят какви са идеите, целите му.

Всяко лято, особено в крайморските региони, където е структурирана и вашата фирма, се появява информация за огромен дефицит на подготвени кадри. Имате ли и вие такива проблеми?

Принципно има такава тенденция и ние няма как да сме остров на фона на цялостната ситуация в страната с изтичането на кадри и застаряването на населението. Затова се стараем да поддържаме един и същ персонал в целогодишен план. Основните ни служители, а това са 70-80%, си работят целогодишно при нас. Проблемът специално за нас е свързан със сезонността. Има огромна разлика в бизнеса през зимните месеци, които не са активни, и периода на лятото, когато всичко избухва.

Като хора, които работят усилено през лятото, когато почти цялата останала част от страната се стреми да почива активно, намирате ли лесно баланса между почивка и работа?

Хората, които живеят край морето, са подготвени от поколения, че дойде ли лятото, всички трябва да се стегнат и да работят на принципа ден година храни, а през зимата да почиват. По-скоро проблемът, струва ми се, е в мотивацията на хората, особено през последните години. Но това е свързано с общите процеси в българското общество. Няма много позитивни сигнали в икономиката, в самата държава, та дори и в целия Европейски съюз.

В такъв случай, ако ваш близък или роднина ви поиска съвет: емиграция в чужбина или бизнес в България, примерно в Слънчев бряг, какво ще го посъветвате?

Това е въпрос на личен избор. Още през 90-те години съм имал възможност да емигрирам. Като ученик бях известно време в Англия с идеята да остана там, за да продължа образованието си. Но все пак избрах да си остана в родината. Тегли ме към нея, а и мисля, че тук е мястото, където трябва да се развиват хората.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ