нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

„Икономически преврат": Как Китай поведе най-големия търговски блок в света

Китайският президент Си Дзинпин

Снимка: Guliver / Getty images

Китай и 14 други страни от Азиатско-тихоокеанския регион подписаха през уикенда най-мащабното търговско споразумение в света. Според много анализатори този ход ще засили политическото и икономическото влияние на Пекин в региона, пише Си Ен Би Си.

Подписването на договора за „Регионално всеобхватно икономическо партньорство“ (Regional Comprehensive Economic Partnership – RCEP), финализира създаването на най-големият търговски блок в света, покриващ пазар от 2,2 млрд. души, който има брутен вътрешен продукт от 26,2%. Това се равнява на около 30% от световното население и сходен дял от глобалната икономика. Новият търговски блок има по-голям икономически мащаб от споразумението за свободна търговия САЩ-Мексико-Канада (USMCA) и от Европейският съюз.

Много анализатори отбелязват, че икономическите ползи от RCEP в момента са скромни и че ще бъде нужно време, преди те да станат по-осезаеми. Сделката обаче е голяма геополитическа победа за Китай в момент, в който САЩ изглежда се отдръпва от Азиатско-тихоокеанският регион заради политиката „Америка на първо място“ на президента Доналд Тръмп. Експертите също така отчитат, че към момента не е ясно дали САЩ ще договори мащабни търговски сделки с икономиките от региона при президентството на Джо Байдън.

Споразумението бе подписано след края на виртуалната среща на върха на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (ASEAN), като освен десетте членки на общността – Индонезия, Тайланд, Сингапур, Малайзия, Филипините, Виетнам, Бруней, Камбоджа, Лаос и Мианмар, то включва Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия.

„Дипломатическият аспект на RCEP е не по-малко важен от икономическият. Споразумението представлява един вид „икономически преврат“ в полза на Китай“, коментират анализатори от американската финансова група Citi.

Те обясняват, че мегасделката, която идва на фона на нарастващото напрежение между САЩ и Китай и опасенията за засилване на тенденцията за деглобализация, постига няколко неща:

  • То показва, че Източна Азия е отворена за бизнес и че региона осъзнава икономическите ползи от по-дълбока търговска интеграция
  • Поставя под въпрос схващането, че Китай пренасочва вниманието си към своя вътрешен пазар
  • Сигнализира, че що се отнася до икономическата политика, икономиките от Азиатско-тихоокеанския регион не искат да избират между САЩ и Китай, като това важи дори за Япония и Южна Корея, които са в отбранителен алианс с Вашингтон

Ползите от RCEP

Дискусиите по „Регионалното всеобхватно икономическо партньорство“ започнаха през ноември 2012 г., когато на преден план бяха преговорите по друго голямо търговско споразумение- Tранс-тихоокеанското партньорство (TPP), водено от администрацията на Обама.

Предвид отсъствието на Китай от TPP, много анализатори смятаха, че RCEP представлява китайският отговор на опитите на Вашингтон да засили влиянието си в региона, макар че преговорите по RCEP бяха водени от ASEAN.

През 2017 г. обаче Тръмп извади САЩ от TPP и наложи мита върху вноса от няколко американски партньора в региона. Тогава той обвини тези страни, че се възползват от несправедливи търговски практики. Останалите 11 страни от TPP предоговориха пакта и подписаха нов договор през 2018 г. – Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанското партньорство (CPTPP).

Според анализаторите, в краткосрочен план RCEP ще има по-слаб ефект от CPTPP върху търговията, тъй като много от страните, участници в 15-членния блок, имат по-малки търговски сделки помежду си и митата за вноса от другите държави от пакта са ниски. Например, над 70% от търговията между 10-те членки на ASEAN се извършва при нулеви тарифи, отбеляза Гарет Ледър от Capital Economics.

„Допълнителните намаления на митата, благодарение на RCEP, ще бъдат постепенни, като ще бъдат нужни години, преди споразумението да постигне пълния си потенциал“, коментира той.

Мегасделката обаче поставя основите за по-задълбочено взаимодействие между страни членки в бъдеще, особено между тези, които в момента нямат двустранни търговски сделки, каза Симон Баптист от The Economist Intelligence Unit.

Това открива възможности за договаряне на двустранни търговски сделки между Китай и Япония – втората и третата най-големи икономики на планетата, както и между Япония и Южна Корея, които са в търговски конфликт.

„Макар че в момента мащабът на либерализацията, произтичаща от сделката, ще бъде доста ограничен, това споразумение поставя основи, върху които да се гради в бъдеще, стига търговията и двустранните отношения да се движат в правилната посока“, добави той.

Ще се завърне ли Индия?

Индия, която участва в първоначалните преговори за RCEP, се оттегли от пакта миналата година. Страната изразява опасения, че сделката ще доведе до наводнение на пазара с евтини китайски стоки, което ще навреди на индийските производители.

Подписаната през уикенда сделка обаче остава вратата за потенциално завръщане на Индия отворена. Някои страни, членки на търговския блок, като Япония, смятат присъствието на Индия за ключово за балансирането на икономическата тежест на Китай.

„Сблъсъците по границата на двете най-населени страни правят подписването на сделка, в която влиза Китай, още по-трудно“, коментира Ледър, визирайки сблъсъка в спорен регион по границата между двете държави, при който загинаха най-малко 20 индийски и 40 китайски войници.

Според анализаторите от Citi Research е един от най-големите губещи от RCEP. Те цитират анализ на мозъчния тръст Peterson Institute for International Economics, който констатира, че индийската икономика е щяла да добави 1,1 процентни пункта към реалното си БВП до 2030 г. ако бе останал в търговския блок.

„Отсъствието на Индия вероятно ще превърне страната в по-малко привлекателна локация за производство от страните в ASEAN“, коментират анализаторите от Citi.

Дори и Индия да не се завърне в пакта, икономите на 15 държави членки ще отговарят за 50% от световния брутен вътрешен продукт до 2030 г.

„От световна гледна точка, договорът за Регионално всеобхватно икономическо партньорство, макар и по-повърхностен от другите мега сделки, сигнализира, че Азия е ангажирана с продължаващата търговската либерализация, докато другите региони по света проявяват скептицизъм към свободната търговия“, казват икономисти от HSBC.

„По този начин договорът затвърждава тенденция, която започна преди няколко десетилетия – световният икономически център се измества стремглаво в посока изток.“

още по темата
още от Коментари