Има опасност кризата с гръцкия дълг отново да излезе на авансцената

Има опасност кризата с гръцкия дълг отново да излезе на авансцената

Има опасност кризата с гръцкия дълг отново да излезе на авансцената

Има опасност кризата с Гърция дълг отново да излезе на авансцената, след като месеци оставаше в сянка.

Атина, чийто дълг е най-големият сред 19-те от еврозоната, задейства редица икономически реформи от 2015 година, когато получи третия план за подпомагане.

Само че нейните кредитори - еврозоната, начело с Германия, и Международният валутен фонд (МВФ) - водят остри спорове помежду си за "лекарствата", които трябва да дадат на Атина, а така изнервят все повече и повече пазарите. Кои са причините за евентуална нова гръцка психодрама?

Какво иска МВФ?

МВФ изигра централна роля в първите два спасителни плана за Гърция през 2010 и 2012 година.

Само че се отказва да участва в третия план за подпомагане, който предвижда на Атина да бъдат предоставени кредити за 86 милиарда евро между 2015 и 2018-а в замяна на изпълнението на реформи, чиято цел е да се подобри конкурентоспособността на гръцката икономика.

МВФ играе роля на технически съветник в този трети план, но засега отказва да участва във финансирането.

Истината е, че според Фонда икономически цели, които европейците са поставили пред Гърция, са нереалистични.

Брюксел е на мнение, че Атина е в състояние да постигне поне първичен бюджетен излишък (без обслужването на дълга) от 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2018 година и годините след това. Според МВФ обаче може да става дума за 1,5%.

Между другото, определяйки гръцкия дълг като "експлозивен" - близо 180% от БВП през 2016 година - МВФ би искал да се направят значителни облекчения, което обаче Германия, най-големият кредитор на Атина, отхвърля.

Според вътрешните си правила МВФ може да отпуска помощ на страна, само ако според него дългът й е поносим. През 2010 година това правило умело бе заобиколено под натиска най-вече на САЩ, да за се помогне на Гърция.

Какво иска Германия?

Германия, най-голямата икономика в еврозоната, е привърженик на праволинейността, когато става дума за прилагането на реформите от Атина.

Берлин иска МВФ да участва пълноценно в третия план за подпомагане (финансово), защото приема, че Фондът е гарантът за бюджетна строгост.

За всяко изплащане на нов транш от европейските заеми, давани на Гърция, Бундестагът (долната камара на германския парламент) трябва да дава зелена светлина под формата на мнение на комисия.

Досега той винаги е гласувал с одобрение, но тези вотове разкриха и някои политически търкания, най-вече в редиците на консервативната партия на Ангела Меркел.

Най-сетне, Германия не иска нови мерки за облекчаване на гръцкия дълг преди да е изтекъл срокът на целия сегашен план.

Какво предлага Гърция?

Притисната между тези два фронта, Гърция е под натиск: тя трябва отново да плати през юли на кредиторите си над 7 милиарда евро, а няма да бъде в състояние, освен ако не получи нов заем от третия план за подпомагане.

Между другото този нов транш ще бъде отпуснат, само след като бъде обявено заключението от "втория преглед" на програмата за подпомагане на Гърция, нещо като анализ на етапа на реформите, изпълнявани от Атина.

За да се излезе от задънената улица, МВФ предложи Гърция превантивно да вземе мерки за строги икономии, които ще бъдат задействани, само ако Атина не постигне определената цел за първичен бюджетен излишък от 3,5% през 2018 година, след изтичането на спасителни план и през следващите години.

Лявото правителство на Алексис Ципрас първоначално отхвърли тази идея с аргумента, че слабото му мнозинство в гръцкия парламент няма да му позволи да прокара това затягане на болтовете.

В началото на седмицата гръцки медии обаче съобщиха, че правителство вероятно ще се съгласи да направи частична отстъпка пред исканията на кредиторите в замяна на компенсации.

Избори, Тръмп, какво е въздействието им?

Следващата среща на министрите от еврозоната, насрочена за 20 февруари в Брюксел, досега се възприема като официална крайна дата за споразумение между европейците и МВФ.

След тази дата ще има жизненоважни избори в различни страни от еврозоната, които ще затруднят компромисите.

На 15 март холандците ще открия бала. Холандският министър на финансите Йерун Дейселблум, който в момента е председател на Еврогрупата, би могъл между другото да изгуби този пост при поражение на неговата партия.

Следват президентските и парламентарни избори във Франция през пролетта, после парламентарните избори в Германия през септември.

Друго неизвестно: намеренията на администрацията на Доналд Тръмп спрямо Гърция. Най-големият акционер в МВФ, САЩ имат особено влияние в тази институция. Тяхното одобрение е необходимо за всяко споразумение.

Между другото в момента САЩ имат временно изпълняващ длъжността представител в МВФ, който би трябвало да бъде сменен от нов член, посочен от администрацията на Тръмп. От идването си в Белия дом Тръмп често се е проявявал като непредвидим.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ