Междинните избори в САЩ - началото на края за Тръмп?

Президентът на САЩ Доналд Тръмп побърза да обяви победа на произведените в началото на миналия месец междинни избори за Конгрес. Този "алтернативен факт" може би е бил приет от твърдото ядро поддръжници на президента, но нямаше как да прикрие загубата на позиции от републиканците на Тръмп в средата на президентския му мандат, което не вещае нищо добро за партията и за самия него, две години преди следващите президентски избори.

"Вчера беше страхотен ден, чудесен ден", каза в обичайния си стил Тръмп на 7 ноември в първи коментар за произведените ден по-рано избори. Той се аргументира, че "републиканците нарушиха историческата тенденция и значително надхвърлиха очакванията в Камарата на представителите".

Въпреки това твърде тълкувателно приемане на резултатите, обективният факт бе, че демократите установиха контрол над долната камара на Конгреса. При това те ще имат с около 40 места повече от републиканците в новата Камара на представителите. Вярно е, че републиканците запазиха и дори увеличиха леко своето мнозинство в Сената, но основната причина за това бе, че 24 от 35-те места в горната камара на Конгреса, за които се гласуваше на 6 ноември, бяха заети от демократи. За сметка на това на изборите след две години 21 от 33-те места в Сената, които ще бъдат на масата, сега са под контрола на републиканците, което вещае оспорвана борба за контрол над горната камара на Конгреса.

Историческа тенденция в САЩ е управляващата партия да губи позиции на междинни избори. Въпреки уверенията на Тръмп, тя се потвърди и този път - загубата на републиканците в Камарата на представителите (41 места) съвсем не бе от малките.

За сметка на това не се потвърди друга историческа тенденция - избирателната активност на междинни избори да е по-ниска. На предишните избори по средата на президентски мандат, през 2014 г., до урните отидоха малко повече от 80 милиона американци, а сега гласуваха над 113 милиона души.

Тази рекордно висока за междинни избори в САЩ избирателна активност може да се обясни само с една причина: Тръмп. Изборите за Конгрес се превърнаха в своеобразен референдум за политиките и стила на президент, който начерта още по-дълбоки разделителни линии в и без това поляризираното американско общество.

Всъщност резултатите бяха очаквани - мнозина анализатори прогнозираха точно, че демократите ще спечелят мнозинство в Камарата на представителите, а републиканците ще запазят контрола си върху Сената. Тръмп междувременно протегна ръка за сътрудничество към демократите - много показателно, че самият той е наясно, че изборите съвсем не са били така успешни, както му се иска да представи пред обществото.

В условията на разделен Конгрес, двете водещи американски партии неизбежно ще трябва да правят доста компромиси и сделки по законите, които ще се гласуват. Това неминуемо ще блокира на моменти работата на законодателния орган и ще затрудни Тръмп в изпълнението на някои негови планове.

От друга страна, резултатите не бяха и катастрофата за президента, на каквато се надяваха демократите. На изборите през 2016 г. демократите получиха около 37 процента от народния вот срещу 33 процента за републиканците, а сега съотношението бе 38-32 процента.

Тръмп обаче има много поводи за притеснение, ако се надява на преизбиране през 2020 г.

На първо място, демографията определено не работи в полза на президента на САЩ. През последните години републиканците на практика се превърнаха в партията на белите мъже, които непрекъснато намаляват като дял от американското общество. При това Тръмп настрои със своята възпламенителна реторика срещу себе си цели прослойки - жените, които подеха масово протестно движение срещу него още в началото на мандата му, афроамериканците и други.

Според някои оценки демократите имат подкрепата на към 40 процента от американските гласоподаватели срещу около 30 процента за републиканците. За президента на САЩ и неговите републиканци ще е изключително трудно да компенсират това изоставане, още повече, че някои прослойки са твърдо настроени срещу тях и потенциалният им резерв сред независимите избиратели никак не е голям.

Те биха могли например да се опитат да привлекат поне част от избирателите от латиноамерикански произход, които стават все повече и мнозина от тях са консервативни католици. Антиимигрантската политика и реторика на Тръмп и обещаната от него стена по границата с Мексико обаче надали ще са от полза.

През 2016 г. милиардерът и звезда от телевизионно риалити изненадващо спечели, в немалка степен и благодарение на своя популистки стил и свободно говорене, които бяха в контраст с обичайната клиширана и смятана от мнозина за лицемерна реторика на професионалните политици. Сега обаче, след две години на власт, Тръмп тепърва открива, че е много по-лесно да се дават обещания, отколкото да се изпълняват. Загубата на работни места и изнасянето на производства от Съединените щати продължават поради обективни икономически причини, например цената на труда, които не може да бъдат превъзмогнати с голи думи. Агресивната икономическа политика на Тръмп и по-специално търговската война с Китай няма как да донесат с магическа пръчка очакваните от него резултати (ако изобщо ги донесат), а повечето избиратели гласуват, мотивирани от настоящата ситуация и краткосрочната перспектива.

Според анализатори ключова за победата на президента преди две години е била подкрепата на белите работници от предградията, някога традиционен електорат на демократите, които са сред големите губещи от глобализацията и свързаното с нея изнасяне на производства в чужбина. През 2016 г. те харесаха предизборната реторика на Тръмп и припознаха неговия лозунг "Америка на първо място". Две години по-късно обаче "сините якички" не гласуваха така масово за републиканците, на фона на продължаващото закриване на работни места в индустрията.

В средата на мандата на президента американската икономика се представя сравнително добре - брутният вътрешен продукт расте с около 3,5 процента годишно и най-накрая възнагражденията дори на най-нискоквалифицираните работници започнаха да се повишават. Това обаче изглежда не носи политически дивиденти на Тръмп, донякъде защото избирателите по принцип обръщат внимание на икономиката само в трудни времена и кризи.

В статия от 29 ноември в. "Ню Йорк таймс" пише, че проблемът за Тръмп е не икономиката, а социалният колапс в САЩ. Вестникът цитира проучване на института Галъп, според което около 60 процента от американците не са доволни как се развиват нещата в Съединените щати.

При това евентуална нова криза, за каквато според някои анализатори има индикации, би убила, по очевидни причини, перспективите на Тръмп за нов мандат.

Водещите световни букмейкъри оценяват към този момент шансовете му за преизбиране средно на 33-38 процента - не особено високи за действащ президент, чийто съперник дори не е ясен. С уговорката, че сложната непряка избирателна система в САЩ прави всякакви прогнози крайно рисковани, както и че всичко се решава в няколко ключови, т. нар. колебаещи се щата.

Това вероятно ще остави завинаги без категоричен отговор въпроса в каква степен е повлияла евентуалната руска намеса за победата на Тръмп. Просто няма как да се прецени колко точно избиратели в решаващите щати са били убедени по манипулативен път да гласуват през 2016 г. за кандидата на републиканците.

Впрочем преди две години букмейкърите оценяваха шансовете на Тръмп за победа още по-ниско - на около 25 процента. Тогава обаче той бе "съден" само по думите си, а през 2020 г. избирателите ще се произнесат за делата му.

От ключово значение в тази ситуация ще е дали демократите ще успеят да номинират силен кандидат, който да мобилизира по-голяма подкрепа, включително да обедини противниците на Тръмп. През 2016 г. Хилари Клинтън бе смятана за почти сигурен победител, но като поляризираща фигура тя вероятно е отблъснала част от потенциалните избиратели на партията.

Тогава Клинтън спечели номинацията на демократите с решаващата помощ на т. нар. суперделегати. Може само да се гадае дали независимият демократ социалист Бърни Сандърс щеше да победи Тръмп.

Демократическата партия явно си е взела поука, тъй като през август тази година внесе промени във вътрешните си правила, ограничавайки ролята на суперделегатите. Борбата за номинацията на демократите все още не е започнала официално, но вече се споменават редица имена. При всички положения един силен кандидат на партията има повече от добри шансове да се настани в Белия дом на мястото на поляризиращия Тръмп, който настрои срещу себе си цели прослойки от американското общество.

Николай Станоев от БТА