Затвори

Минимализъм в действие

 Стойне Василев е независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на най-продаваната бизнес книга у нас за 2018 и 2019 година „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Умното управление на парите и инвестирането изглеждат сложни, но с малко усилия може да сложим ред в тази област от нашия живот. От няколко години следвам една нова философия в ежедневието си, която реших да приложа и в моите лични финанси. В тази статия ще ви разкажа как да управлявате парите си като професионалисти, без да губите време и усилия за това.

Минимализмът като философия

Преди няколко години си купихме по-голям апартамент и трябваше да пренесем много от мебелите и уредите от старото на новото място. Освен тях, бяхме събрали в торби и кашони стотици непотребни вещи, които бързо започнаха да запълват празните стаи и скоро нямаше да остане нито едно празно кътче. Тогава ми попаднаха съвсем случайно две книги - Essentialism: The Disciplined Pursuit of Less (Есенциализъм: Дисциплинирано преследване на по-малко) и Minimalism: Live a Meaningful Life (Минимализъм: Живей смислен живот), които промениха в положителна посока ежедневието и бизнеса ми.

Оказа се, че минимализмът е философия, която е най-близо до моето разбиране за живота. Аз винаги търся простите решения и тези, които са свързани с най-малко стрес и време. Освен това, те обикновено работят по възможно най-добрия начин за разлика от сложните стратегии и тактики, защото при тях има много неща, които могат да се объркат (и обикновено точно така става). Това ми позволи да опростя много от ежедневните ми задачи, да се отърва от доста прахосъбирачки и да се фокусирам върху важните за мен неща.

След като видях, че минимализмът ми носи добри резултати и ми намалява значително нивото на стрес, реших да го приложа и в управлението на личните ми финанси. Не беше лесно, защото трябваше да променя много от дългогодишните ми навици, но си заслужаваше. Ето и какво направих:

1. Намалих броя на сметките

Всеки от нас има много банкови разплащателни сметки, депозити, овърдрафти и кредитни карти, които открива по различни поводи и в различни етапи от своя живот. А за човек като мен, който е работил в две банки, беше съвсем в реда на нещата да имам около 20 различни сметки (от предишните ми работни места, за кредитите, по банковите карти и за депозитите, които бях откривал с течение на времето). Това започна да ми създава стрес и да ми отнема много време, за да следя наличностите и задълженията по отделните сметки.

Първото нещо, което направих е да остана само в една обслужваща банка, която предлага широк набор от продукти. След това закрих всички сметки, с изключение на една с дебитна карта (по която има овърдрафт), една кредитна карта и една спестовна сметка с аварийния ни фонд. Сега вече следя нещата доста по-лесно и организирано. Знам, че банките се усложнили максимално закриването на сметките и малко хора го правят, но това ще ви спести доста време след това в преглеждане на извлечения, а и не малко пари във вид на месечни такси.

2. Автоматизирах плащанията

Да си призная, това ми беше едно от най-трудните неща. Бях свикнал да посещавам на място различни финансови институции (банки, застрахователи, инвестиционни посредници и други), за да внасям пари, да си плащам вноските или да инвестирам. Това ми даваше възможност да разпитам служителите за нови продукти и да обсъдим как се развива техния бизнес (и как мога аз да спечеля от това).

За да минимизирам това време, автоматизирах всичките си плащания по битовите сметки и услугите, които ползвам. Сега много лесно следя какви задължения имам и кога трябва да се платят. Оптимизирах още нещо – определих си две дати в месеца (10-то и 20-то число), на които нареждам преводите, като се стремя да ползвам максимално гратисния период за плащане. Причината е един от първите принципи на финансите, които научих още в средното си образование и той е, че 1 лев днес е повече от 1 лев утре.

3. Опростих месечния си бюджет

От дете имам навика да си записвам парите, които получавам и тези, които харча. Мисля, че това идва от баба ми, която беше много стриктна при управлението на общите семейни финанси с дядо ми. Първоначално записвах всичко в една тетрадка, като всеки лист беше разграфен с колони за разход, сума и категория. С времето започнах да използвам електронни таблици, а след това и мобилни приложения.

За да имам максимално точни данни, описвах подробно всяка похарчена сума и я слагах в категории, които си бях измислил. Проблемът е, че те ставаха все повече и анализирането им стана почти невъзможно. Имаше случаи в които раздробявах разходите от една касова бележка в поне 5 пера от бюджета. Скоро разбрах, че това отчитане не ми носи никаква полза.

Оставих си само няколко основни категории на разходите като „Битови сметки“, „Апартамент“ и „Автомобил“ и други, а за тяхното описание използвам стандартни „етикети“ като „Ток“, „Студена вода“, „Застраховка ГО“ и други. Това опростяване на месечния семеен бюджет ми помогна да не губя време за неговото попълване и анализ, а да се фокусирам върху изпълнението (което е най-същественото).

4. Промених инвестиционната си стратегия

Не е лесно да управляваш един инвестиционен портфейл, когато си купил акции от 34 компании на различни борси по света, десетина взаимни и още толкова индексни фонда. Да не забравяме имотите, парите в различни онлайн платформи, дяловете от бизнес и още няколко инвестиции. Желанието ми за диверсификация и да „пробвам“ различни инвестиции доведе до момент, в който трудно можех да следя всяка от тях.

Когато намерих време и седнах да правя по-задълбочен анализ на стратегията ми се оказа, че 26% от активите ми носят над 83% от доходността. Не беше трудно да забележа Закона на Парето (или правилото 80/20, при което 20% от усилията водят до 80% от резултатите). Веднага структурирах портфейла ми и оставих в неговото ядро само 5 сравнително пасивни инвестиции (предимно борсово търгувани фондове), а останалите ги прехвърлих в периферията, като с течение на времето продадох повечето от тях и си запазих само тези с по-голяма доходност и потенциал. Това ми позволи да постигам по-високи резултати и лесно да следя какво се случва с отделните активи.

5. Единствен файл ги владее

След като направих предишните неща, дойде време да обединя всички дългосрочни цели, сметки, бюджети, инвестиции и други и други важни неща от личните ми финанси в един общ файл с няколко отделни таблици. Така с един поглед мога да видя как се движат инвестициите ми или до къде сме стигнали с изпълнението на месечния ни бюджет. Не беше лесно да създам този документ, но сега съм автоматизирал повечето неща в него и се използва (и попълва) сравнително лесно.

При ежедневните ми задачи също цареше пълен хаос. Записвах си някакви неща на хартиени лисчета, а други в приложение на телефона или направо на лаптопа. Както може да се досетите, това ми носеше голям стрес и загуба на време. Да не говорим, че на няколко пъти целият ми месечен план със задачи се губеше от приложението и получавах само едно „Съжаляваме“ от техен представител. Сега избрах софтуер, който има и мобилно приложение, в което записвам всичките си ангажименти, а списъкът го архивирам редовно на друго място. Всичко това е организирано в проекти, а всяка задача си има етикет, крайна дата, приоритет и възможност за добавяне на още информация.

Това бяха действията, които направих, за да опростя личните ми финанси и инвестициите. Те се случиха благодарение на минимализма – философия, с която се запознах преди няколко години. Сигурен съм, че тя ще ви е полезна и на вас, ако я приложите в живота си. Успех!

 

още от Коментари