нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Моите 7 урока от 7 години без кредити

Стойне Василев е независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, автор на най-продаваната бизнес книга у нас за 2018 и 2019 година „Умни пари“, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Наскоро празнувах 7 години кредитна свобода. Точно на 15 юли 2013 година към 10 часа влязох в банковия клон и погасих оставащата сума по последния ми кредит. Спомням си този момент все едно беше днес. Когато излязох на улицата, сякаш един огромен товар се беше махнал от плещите ми и слънцето грееше по-силно, а небето беше по-синьо. За човек, който имаше десетина кредита за жилище, ремонт, кола, почивка и за още няколко неща, това беше огромно постижение. Днес искам да ви споделя моите 7 урока за кредитната свобода, които научих и се надявам, че ще ви помогнат и на вас да изплатите заемите си.

1. Да затънеш в кредити е лесно

Първата ми позиция след университета беше като експерт „Потребителско кредитиране“ в банка. Заплатата не беше висока, но пък работата беше интересна и се срещах с много хора. Повечето ми клиенти вземаха заеми за всевъзможни неща – от покупката на апартамент и кола до посрещане на Нова година в хитово заведение.

Бързо разбрах, че със спестяване няма да станат нещата и ако искам бързо да повиша стандарта си на живот, ще трябва да тегля кредити. Тъй като работех в банка, вземането на заеми беше много лесно, а лихвите бяха минимални. Дори не се замислях как ще ги изплащам, защото вярвах, че бъдещето е светло и всяка година заплатата ми ще се увеличава. Така и стана, но разходите ми също растяха и трябваше да взимам нови и нови кредити, за да връщам старите и да си купувам нови неща.

Докато се усетя вече имах един жилищен заем, няколко потребителски, овърдрафт към заплатата и задължения по 3 кредитни карти. Когато реших да ставам предприемач, условието на съпругата ми беше да изплатя всички кредити, преди да напусна работа. В продължение на няколко години увеличих драстично спестяванията си и всеки лев отиваше към банката. С много усилия и ограничения постигнах кредитна свобода през 2013 година и от тогава не съм теглил заеми за потребителски нужди (имахме няколко със съпругата ми, но те бяха за инвестиции и вече ги изплатихме).

2. Навиците за изплащане на кредити и за увеличаване на богатството са едни и същи

Когато реших да изплатя всичките си кредити знаех, че трябва да променя много от навиците ми. Първият беше да записвам къде отива всеки лев, който харча. Отне ми известно време, за да го приложа напълно, но си струваше. Преди това не знаех за какво ми отиват парите. Мислех си, че за кафе, безалкохолни напитки, междинни закуски и други дреболии навън отиват 100-ина лева на месец. Оказа се, че харча за тях над 400 лева. За обеди с колеги отиваха още толкова. Нищо чудно, че парите ми отиваха само за вноски по кредити и джобни.

Един от принципите, който приложих се наричаше „Плащай първо на себе си“ и се изразява в това да заделям пари, още щом получа заплатата си, а не да разчитам, че ще ми останат в края на месеца и ще ги спестя. Пуснах нареждане към банката ми от всеки доход 20% автоматично да се прехвърлят по друга сметка. Така, дори не виждах тези пари и харчех само остатъка. На всеки 6 месеца изтеглях тези пари и ги внасях за предсрочно погасяване на кредитите.

Всички тези навици доведоха до въвеждането на по-строга финансова дисциплина и разумното харчене на приходите. След изплащането на кредитите, те ми помогнаха да изградя моята финансова и инвестиционна система, която използвам и до днес.

3. С кредити няма пари за инвестиции

След 2013 година кредити бих изтеглил само по две причини. Първата е, ако здравето и живота ми зависят от това (дано не ми се налага) и втората е за инвестиционни цели. Преди две години теглихме няколко банкови заема за покупка на имоти с цел препродажба, които вече изплатихме с получените от купувачите пари.

Преди да постигна кредитна свобода, вноските по заемите не ми позволяваха да спестявам и да инвестирам. Разбирам логиката, че без 30-годишна ипотека не може да си купиш жилище в град като София, но дано повече хора се замислят какво ще правят, когато станат пенсионери, а децата са вече самостоятелни. Не искам да съм лош пророк, но пенсията няма да стига дори за поддръжка на имота, в който живеят.Урокът, който научих от тази ситуация, е да направя всичко възможно да изплатя по-бързо кредитите, за да ми остават пари за моето бъдеще. А то ще дойде и няма да е толкова розово, ако не съм помислил за него.

още от Коментари