Моите 7 урока от 7 години без кредити

Наскоро празнувах 7 години кредитна свобода. Точно на 15 юли 2013 година към 10 часа влязох в банковия клон и погасих оставащата сума по последния ми кредит. Спомням си този момент все едно беше днес. Когато излязох на улицата, сякаш един огромен товар се беше махнал от плещите ми и слънцето грееше по-силно, а небето беше по-синьо. За човек, който имаше десетина кредита за жилище, ремонт, кола, почивка и за още няколко неща, това беше огромно постижение. Днес искам да ви споделя моите 7 урока за кредитната свобода, които научих и се надявам, че ще ви помогнат и на вас да изплатите заемите си.

1. Да затънеш в кредити е лесно

Първата ми позиция след университета беше като експерт „Потребителско кредитиране“ в банка. Заплатата не беше висока, но пък работата беше интересна и се срещах с много хора. Повечето ми клиенти вземаха заеми за всевъзможни неща – от покупката на апартамент и кола до посрещане на Нова година в хитово заведение.

Бързо разбрах, че със спестяване няма да станат нещата и ако искам бързо да повиша стандарта си на живот, ще трябва да тегля кредити. Тъй като работех в банка, вземането на заеми беше много лесно, а лихвите бяха минимални. Дори не се замислях как ще ги изплащам, защото вярвах, че бъдещето е светло и всяка година заплатата ми ще се увеличава. Така и стана, но разходите ми също растяха и трябваше да взимам нови и нови кредити, за да връщам старите и да си купувам нови неща.

Докато се усетя вече имах един жилищен заем, няколко потребителски, овърдрафт към заплатата и задължения по 3 кредитни карти. Когато реших да ставам предприемач, условието на съпругата ми беше да изплатя всички кредити, преди да напусна работа. В продължение на няколко години увеличих драстично спестяванията си и всеки лев отиваше към банката. С много усилия и ограничения постигнах кредитна свобода през 2013 година и от тогава не съм теглил заеми за потребителски нужди (имахме няколко със съпругата ми, но те бяха за инвестиции и вече ги изплатихме).

2. Навиците за изплащане на кредити и за увеличаване на богатството са едни и същи

Когато реших да изплатя всичките си кредити знаех, че трябва да променя много от навиците ми. Първият беше да записвам къде отива всеки лев, който харча. Отне ми известно време, за да го приложа напълно, но си струваше. Преди това не знаех за какво ми отиват парите. Мислех си, че за кафе, безалкохолни напитки, междинни закуски и други дреболии навън отиват 100-ина лева на месец. Оказа се, че харча за тях над 400 лева. За обеди с колеги отиваха още толкова. Нищо чудно, че парите ми отиваха само за вноски по кредити и джобни.

Един от принципите, който приложих се наричаше „Плащай първо на себе си“ и се изразява в това да заделям пари, още щом получа заплатата си, а не да разчитам, че ще ми останат в края на месеца и ще ги спестя. Пуснах нареждане към банката ми от всеки доход 20% автоматично да се прехвърлят по друга сметка. Така, дори не виждах тези пари и харчех само остатъка. На всеки 6 месеца изтеглях тези пари и ги внасях за предсрочно погасяване на кредитите.

Всички тези навици доведоха до въвеждането на по-строга финансова дисциплина и разумното харчене на приходите. След изплащането на кредитите, те ми помогнаха да изградя моята финансова и инвестиционна система, която използвам и до днес.

3. С кредити няма пари за инвестиции

След 2013 година кредити бих изтеглил само по две причини. Първата е, ако здравето и живота ми зависят от това (дано не ми се налага) и втората е за инвестиционни цели. Преди две години теглихме няколко банкови заема за покупка на имоти с цел препродажба, които вече изплатихме с получените от купувачите пари.

Преди да постигна кредитна свобода, вноските по заемите не ми позволяваха да спестявам и да инвестирам. Разбирам логиката, че без 30-годишна ипотека не може да си купиш жилище в град като София, но дано повече хора се замислят какво ще правят, когато станат пенсионери, а децата са вече самостоятелни. Не искам да съм лош пророк, но пенсията няма да стига дори за поддръжка на имота, в който живеят.Урокът, който научих от тази ситуация, е да направя всичко възможно да изплатя по-бързо кредитите, за да ми остават пари за моето бъдеще. А то ще дойде и няма да е толкова розово, ако не съм помислил за него.4. Животът на кредит си има своя цена

Цената е прехвърлянето на днешните проблеми към бъдещето. Ако сега не може да си позволим да си купим автомобил и да платим цената в брой, защо си мислим, че през следващите няколко години финансовата ситуация ще се подобри значително? Много често не виждаме цялата картинка (или поне се правим, че не я виждаме) и си мислим, че този телефон на изплащане не струва 1,800 лева, а 12 месеца по само 219 лева. Всъщност, ние сме платили 828 лева лихва за една година (близо 50%), а смартфонът вече струва 900 лева. Така общата ни загуба е 1,728 лева.

Както всяко нещо, така и кредитът си има цена. Освен лихвата и всички такси около обслужването му, тя включва и онова чувство, че всичко може да си платим на малки месечни вноски. В един момент, ако загубим работата си или заплатата ни бъде намалена (имаше доста подобни случаи през 2020 година), ще трябва да платим цялата цена и то на момента.

5.  Отлагането на проблема няма да го реши

През годините много пъти съм се опитвал да реша веднъж завинаги проблема с кредитите, но на практика само го отлагах. Много често плащах само минималната изискуема сума по кредитните карти и така задълженията за лихви се трупаха. Като финансист напълно го осъзнавах, но си мислех, че двайсетина лева на месец не е чак такава голяма сума.

Ако имах някакви по-големи лични разходи за някакъв период, теглех нов кредит или удължавах срока на предишните, за да плащам по-ниска вноска. Разбира се, банкерите нямаха нищо против, защото колкото по-дълъг е срокът на изплащане, толкова и сумите за лихви са по-високи. Чак когато реших да изплатя всичките си задължения, разбрах, че проблемът е сериозен и ако го отлагам още, той ще стане още по-голям.

6. Всеки е в различна финансова ситуация

Когато попаднеш в среда на хора, които теглят кредити за почивки, телефони, ремонти и всякакви дреболии, си мислиш, че това е напълно естествено и няма смисъл да се спестява като може да имаш всичко сега, а бъдещото ти Аз да изплаща заемите. Разбрах по трудния начин, че всеки е в различна финансова ситуация и не е добре да се сравняваме с другите.

Когато един колега беше на прага да си загуби жилището, защото не можеше да плаща вноските по ипотечния си кредит, родителите му дадоха „заем“ (всички знаехме, че е подарък), за да се справи. За съжаление, аз нямаше на кого да разчитам и се радвам, че изплатих заемите си преди да стигна до ситуацията да не мога да ги плащам и някой частен съдебен изпълнител да ми описва имуществото и да ми запорират сметките.

7. Спокойствието и сигурността са много важни

Когато се бях „набълбукал“ с кредити се чувствах като в капан. Нямах свободата да напусна работа и правех много компромиси, за да не остана без доходи. Знаех, че не мога да си позволя и един месец без заплата, защото веднага ще получа обаждане от банката за дължимата месечна вноска. Външна всичко изглеждаше наред, но кредитите и спестените пари само за няколко седмици напред ме караха да се чувствам много често изнервен без основателна причина.

Сега кредитната свобода, аварийният фонд и инвестициите ми дават спокойствието, че мога да преодолея трудните моменти и ми позволяват да мисля първо за себе си и моето бъдеще, а не как ще си платя задълженията. Това чувство не може да се опише с думи, но си заслужава.

Това бяха моите 7 урока от 7 години живот без кредити. Всеки си има своите разбирания за живота и аз съм последния човек, който ще казва кой как да управлява личните си финанси. Само се надявам тази статия да ви накара да се замислите къде ще ви отведе пътят, който сте поели. Успех!