Нова стратегия в привличането на чужди инвестиции

Нова стратегия в привличането на чужди инвестиции

Нова стратегия в привличането на чужди инвестиции

Според данните, публикувани от различни източници, за първите седем месеца на 2017 г. преките чуждестранни инвестиции у нас спадат с 55% спрямо същия период на 2016 г. Редица анализатори коментират негативно тенденцията, но малцина предлагат нови решения и идеи за конкретни инициативи и реформи, които в краткосрочен план да направят страната ни отново привлекателна за инвеститорите. Често се задава въпросът за това дали държавата може и трябва да възприеме нови политики за привличане на инвеститорите у нас. Проблемът е, че държавата е твърде широко понятие и в определен смисъл всичко, което институциите правият или не влияе както на икономическото развитие, така и на притока на инвестиции. От особено значение е дали с действията си държавните органи спомагат за подобряване или за влошаване на националния бранд и международния имидж на страната.

Защитата на собствеността, доверието в правосъдието и институциите, ефективността на администрацията, както и предсказуемостта на регулаторната и законодателна среда са важни фактори в този процес. Същевременно, чрез програмите за капиталови бюджетни разходи и кохезионните средства от ЕС държавата се явява най-големия инвеститор в инфраструктурното и регионално развитие. Могат ли капиталовите програми на централното правителство и общините да бъдат насочени така, че да имат мултиплициращ и мотивиращ ефект за частните инвестиции и специфично за чуждестранните инвеститори?

Стратегическото инфраструктурно развитие, ако е планирано адекватно и про-пазарно, може не само да подобри средата за инвестиции в средносрочен и дългосрочен план, но само по себе си да бъде възможност за привличане на инвеститорите в публично-частни партньорства за изграждането на комерсиална инфраструктура. До сега основните приоритети на държавните инфраструктурни програми бяха мотивирани главно от стремежа за усвояване на европейски средства, а основният политически фокус бе върху мащабната пътна инфраструктура. Ролята на държавата бе да поеме рисковете и да осъществява инфраструктурните проекти, за които няма апетит в частния сектор и международната финансова общност. Как тази роля на държавата да бъде разширена така, че в рамките на кратки срокове да се постигне осезаем ефект за привличането на повече чуждестранни инвеститори през достъп до инфраструктурното развитие на България и региона?

За привличане на чуждестранни инвеститори в инфраструктурно развитие е необходимо наличие на банкируеми проекти и предлагане на ликвидни капиталово-пазарни инструменти за финансирането им. Банкируеми най-общо казано са проектите с устойчиво прогнозируеми парични потоци на приходната и разходни части, чиито рискове са количествено оразмерими, а активите им имат пазарна стойност и приемливо ниво на ликвидност. Очевидни примери са летища, пристанища, интермодални терминали, газохранилища, електропреносната и разпределителна мрежа, терминали за втечнен газ, газови интерконектори, телекомуникационната и дигитална инфраструктура. Особено интересни са модерните индустриални зони за малки и средни предприятия, както и коуъркинг пространствата за стартиращи компании.

Що се касае до привличането на големите европейски и международни институционални инвеститори, както и близкоизточните и далекоизточни суверенни фондове, то за тях би било от значение да получат достъп до възможностите за финансиране на банкируема инфраструктура у нас и в региона посредством ликвидни облигационни, деривативни и дялово-капиталови инструменти, които да са търгуеми свободно на външните капиталови пазари.

Държавата не разполага с по-подходяща и подготвена институция от Българската банка за развитие, която да бъде едновременно лидер и междинна трансмисия за привличането на чуждестранни публични и частни инвестиции в инфраструктурното развитие на България. От една страна ББР има вече изградени партньорски взаимоотношения с международните финансови институции и национални банки за развитие като Европейския инвестиционен фонд, Европейската инвестиционна банка, Банката за развитие на Съвета на Европа, Черноморската банка за търговия и развитие, германската Кредитанщалт фюр Видерауфбау, Китайската банка за развитие, Японската банка за международно сътрудничество и редица други. Заедно с това Банката има капацитета да оценява и структурира банкируеми проекти за изграждане и експлоатация на различни типове инфраструктура — транспортна, енергийна, водна, селскостопанска, индустриална, технологична, здравна. Разполага с финансовата инфраструктура и подготвен екип, способен да управлява активно и на пазарен принцип финансови рискове. Може да емитира самостоятелно облигационни инструменти с висок кредитен рейтинг за финансирането на диверсифициран портфейл от инфраструктурни проекти, да учредява и управлява фондове за дялово участие, да синдицира кредитен ресурс, да предлага на партньорите и клиентите си структурирани и деривативни продукти, които са свързани и обезпечени с приходите от изграждането, модернизирането и експлоатацията на комерсиалната инфраструктура у нас. Това прави ББР уникално позиционирана да партнира от една страна с останалите банки за развитие в ЕС и по света, а от друга — със суверенните инвестиционни фондове и комерсиалните участници на финансовите пазари от цял свят — за привличане на нови средства за инфраструктурно и регионално развитие у нас. Въз основа на комуникацията си с пазарните участници и банковия сектор ББР е в състояние да предложи нова Инвестиционна стратегия за инфраструктурно развитие на региона, която да бъде развита на база на предварително проучване на реалните интереси на потенциалните инвеститори, на техните очаквания за доходност, степен на риск и инвестиционен хоризонт за парите им. Това става все по-наложително предвид промените в управлението и използването на средствата на ЕС, които неизбежно ще настъпят. Именно идеята за реализиране на ефективна инвестиционно-капиталова трансмисия и изграждането на работещо на пазарни принципи междинно звено — както за европейските средства, така и за чуждестранния суверенен и частен капитал — бе мотивът, с който още през 2005 г. започна работата по преструктуриране и прерастване на Насърчителна банка в Българска банка за развитие.

Днес, в навечерието на 10-та годишнина от приемането на Закона за Българската банка за развитие, страната и икономиката ни се нуждаят повече от всякога от ускорено развиване на капацитета и портфейла на ББР до степента, която предполагат целите и приоритетите в дейността на банката, заложени от Законодателя. Поемайки своята креативна роля за финансиране на най-модерна и широко достъпна ключова инфраструктура, Българската банка за развитие би подпомогнала по-ефективно и перспективно малките и средни предприятия, както и стартиращия бизнес у нас. Така Банката не само би изпълнявала пълноценно мисията си, но би се превърнала в главен фактор за ефективно привличане на чуждестранни инвеститори и инвестиции у нас.

Илия Лингорски

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ