Няма да е все така...

Няма да е все така...

Няма да е все така...

Всеки от нас трябва да има в джоба си бележка, на която пише „Няма да е все така“, за да му напомня, че нещата са преходни. Това важи с пълна сила за нашия стандарт на живот. Според статистиката, пикът на доходите в България достига между 55 и 60-годишна възраст, а след това рязко спада, когато човек се пенсионира. В развитите страни, доходите на хората, след оттегляне от активна работа, са приблизително същите, както преди това. Дори в момента да имаме високи доходи и да може да си позволяваме много неща, няма да е все така, и ни чакат трудни години, ако не помислим за бъдещето си.

Може ли да предвидим бъдещето?

Никой от нас няма кристална топка и не знае какво ще се случи през следващите 5, 10, 20 или 30 години. Въпреки това, ако погледнем сегашната ситуация и развитието ѝ през последните години, ще забележим, че пенсионната ни система издъхва и е в технически фалит. Към момента, само около 50% от изплащаните пенсии се финансират от осигуровките на работещите. Другата половина идва чрез трансфери от републиканския бюджет, т.е. данъците на всички нас. По този начин, вноската ни за пенсия не е 18.30% (за трета категория, родени след 1959 година), а поне двойно повече (36.6%).

България е една от най-застаряващите нации в света. Това, заедно с размера на сивата икономика, който се движи около 30%, ще доведе до още по-големи проблеми за нас, като бъдещи пенсионери. Освен това, в момента има таван на пенсиите, който няма да се премахне скоро, най-малкото защото има таван на сумата, върху която може да се осигуряваме (т.нар. максимален осигурителен доход).

Всичко това ще доведе до един логичен резултат – нашият стандарт на живот ще се понижи драстично, след като (ако) се пенсионираме.

Златните“ години на депозитите са в миналото

Вече си спомняме с умиление времето, когато банките ни даваха по 5-6% (някои даже 7-8%) на година, за да си държим парите при тях. Тази „щедрост“ се дължеше на много фактори, но основният, КТБ, вече фалира и скоро не се очаква лихвите да се върнат на същите нива, а дори напротив – те вече са близо до 0% (големите банки дават 0.05% на година). Очаква се повишение през следващите няколко години, но то няма да е съществено.

Лихвите по кредитите също са на исторически най-ниското си ниво. Това доведе до намаляване на печалбите на банките от разликата между лихвите по заемите и депозитите, и те ги компенсират с таксите и комисионните, които плащаме за техните услуги. А те се повишиха в пъти през последните няколко години. Като включим и инфлацията в дългосрочен период, ние губим всяка година по около 3 лева на всеки 100 лева на банков депозит.

Ако парите в банка са нашата стратегия, която ще ни осигури запазването на нашия стандарт в бъдеще, ще трябва да спестяваме още повече пари, за да компенсираме обезценяването на валутата, банковите такси и ниските лихви по депозитите.

Започваме късно и с малко

Инфлацията, пенсионната ни система и лихвите по банковите депозити са неща, върху които не може да влияем особено. Но има други важни фактори за намаляването на стандарта ни, които са изцяло в нашите ръце. На първо място това е каква сума отделяме от нашите доходи, за да я инвестираме и парите да работят за нас, т.е. да ни носят допълнителен доход. В развитите страни хората отделят между 15 и 20% от техните текущи възнаграждения, за да си осигурят по-добро бъдеще. Българите заделяме средно под 5% от доходите ни. Малкият процент, съчетан с по-ниските доходи, които се получават в България в сравнение със западните страни, водят до драстичния спад в стандарта ни след оттеглянето ни от активна трудова дейност.

Освен, че спестяваме малко, започваме да го правим и доста късно. Над 60% от хората у нас изобщо не планират финансовото си бъдеще, а тези които все пак го правят, обикновено избират неподходящи начини като банков депозит, държавна пенсия и други. Под 3% от хората в България има ясен финансов план как ще се погрижат за себе си и децата си през следващите години. Този план ще се промени най-вероятно, но той задава посоката и начините за постигане на заложените цели.

Няма точна статистика, но по мои наблюдение, ние се замисляме за по-далечното бъдеще някъде по средата на 40-те ни години, но започваме реални действия в началото на 50-те години. Това е много кратък период от време, в който трябва да отделяме наистина сериозни суми всеки месец, за да запазим (или поне да намалим с по-малко) стандарта си на живот. Не всеки може да си го позволи, а и основният ни помощници – времето и сложната лихва, не могат да ни помогнат особено.

Освен по-ниската финансова култура и липсата на план, основната причина за това положение е изплащането на големи и дългосрочни ипотечни кредити, особено в София и другите областни градове в България. Високите вноски не позволяват да се отделят по-големи суми, които да се инвестират и да носят доход.

Да погледнем в бъдещето на Калин и Мая

Калин е на 59 години. През последните близо 35 години работи като програмист за чуждестранни фирми. Месечното му възнаграждение винаги е било високо, като през последните години не е падало под 4,500 лева чисто на месец. Съпругата му Мая е на 56 години и работи в логистичния отдел на голяма българска фирма. Нейната заплата е 1,800 лева на месец. Те имат две дъщери – на 16 и 18 години, родени късно, заради кариерата на Мая, която така и не постигна това, към което се стремеше.

Преди около 1 година Калин остана без работа и все още не може да си намери. Това сериозно влоши финансовото им положение. Оставаха им само още 4 години, за да изплатят 30-годишния ипотечен кредит за жилището им в София. Бяха принудени да дадат последните си спестявания, за да не им вземе банката апартамента. Стресът от липсата на работа и пари доведе Калин до депресия и диабетът му се изостри. Той купуваше някакви евтини лекарства, но те не му помагаха особено.

Правителството току-що беше вдигнало възрастта за пенсиониране от 68 на 70 години и на нашия герой му оставаха още 11 години, за да вземе пенсия, ако си намери работа. Това изобщо не беше лесно, защото почти всичко беше автоматизирано в неговия бранш, а за малкото работни места взимаха предимно млади хора. В противен случай, трябваше да чака да навърши 75 години, за да вземе минималната социална пенсия от 410 лева, която нямаше да му стига за нищо. Освен това, двете му дъщери искаха да учат в чужди университети, но семейството не можеше да си позволи таксите за тях.

  • Защо се получи така? – се запита Калин, но вече знаеше отговора.

Той цял живот разчиташе на това, че винаги ще има работа и висока заплата, затова не мислеше за бъдещето. Беше спестил само малка сума на депозит в банка, която отиде за лечението на болести, предизвикани от стреса в работата и липсата на движение, както и за покриване на вноските по ипотечния кредит.

Годините до края на живота му щяха да са тежки, ако не си намери някаква работа. За съжаление, тя ще е с много по-ниска заплата и ще трябва да работи повече. Ако издържи, ще се пенсионира на 70 години (ако държавата не вдигне отново възрастта за пенсиониране) с ниска пенсия, защото ще внася по-малки осигуровки.

Мая реши да изтегли голям потребителски кредит, за да осигури образованието на децата си. Скоро след това и тя остана без работа, защото нейната дейност щеше се върши от хора в Бангладеш. Банката я осъди и взе семейното им жилище, което беше почти изплатено. Двамата с Калин останаха на улицата. С много връзки ги приеха в един старчески дом на държавна издръжка. Никой от близките им не се сещаше за тях, дори дъщерите им, които бяха в чужбина и нямаха намерение да се връщат…

Искаш ли да си на мястото на Калин или Мая?

Ако не, все още може да промениш бъдещето си…

Стойне Василев е независим финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ