Пандемична срещу кризисна икономика

Manager News

Ивелин Михайлов е основател на консултантската фирма Together Bulgaria, както и идеолог и главен изпълнителен директор на проекта „Исторически парк“ АД, чиято цел е да превърне България във водеща страна в културния туризъм. Той има над 15-годишен опит в сферата на продажбите, застрахователното и финансовото консултиране. Текстът е от неговия личен блог и е публикуван с негово съгласие, с редакторска намеса.

Много хора бъркат кризисната икономика и пандемичната икономика, като с това бъркат и своята работа с парите в тези различни ситуации. Каква е разликата между тях и какво да направим с нашите средства при пандемична икономика?

Започвам от парите и тяхната стойност. Ще разгледаме основните фактори, които влияят на стойността на парите, а не спекулативните. Парите ни служат да задържаме стойност на сътвореното от нас и да си закупим стоки или услуги в бъдеще. Всеки един от нас си формира ползи от труда, който полага, чрез придобивките, които има от своите родители. Тези ползи, които той или те са дали на света, а не са ги консумирали.

Давам пример – един лекар в условията на пандемия работи по 16 часа на ден, а има време само да се храни. Той дава много повече полза на обществото и чрез парите тя му се съхранява за момент, в който той ще може да си я потреби. Така ние не мислим дали сме се излъгали, като сме свършили нещо повече, без да вземем ползите веднага на момента, а се концентрираме да създадем полза, която един ден ще употребим.

Функцията на парите е да улеснява процеса на размяна на блага и хората да полагат труд, за който да са спокойни, че при нужда ще получат насрещна облага.

Двата основни фактора, които играят роля за стойността на парите, са тяхното количество и количеството на стоки и услуги, които съответстват на количеството пари. Това е причината стойността на парите да се определя пряко от количеството на стоки и услуги, които стоят срещу тях. Докато има равновесие между тези два основни фактора – брой на парите и количество на стоки и услуги, ние имаме равна стойност на парите, или можем да разчитаме, че с една единица пари ще можем да си закупим един и същ брой стока или услуга.

Случва се да се промени стойността на парите, като, естествено, на нас ни се иска стойността на парите да се променя в наша полза или да можем с единица пари да си закупим повече стоки и услуги, но за съжаление, се случва точно обратното. Ние губим стойността на нашите пари и така губим от изработеното от нас или от нашите родители.

Какво представлява кризата?

При криза намалява потреблението, но без да намалява паричната маса. Или ние имаме едно и също количество пари, но хората купуват по-малко стоки и услуги, което за една година прави така, че да се натрупа голямо количество стоки и да се смъкне цената на услугите, което за кратък момент прави така, че парите стават по-малко от стоките и услугите и тяхната цена нараства.

Това се нарича дефлация и за един кратък момент сме по-богати с наличните пари, отколкото сме били в преден момент. В този период хората с пари в наличност (говорим за обикновените хора с пари) стават по-богати и изчакват добрата възможност. Една част от бизнесите започват да фалират и освобождават работници, а друга част недоволстват заради създалата се обстановка.

Тук се включва държавата и пита хората дали искат да направи нещо, за да се излезе от кризата, и предприемачи и работници единодушно казват „ДА“, защото искат някой друг да свърши тяхната работа. Тогава държавата инжектира средства в икономиката, което става чрез печатане на още пари, и по този начин дава средства пак на фирмите на управляващите. Медиите започват да казват, че се излиза от кризата и заетостта, създадена от близките до държавата фирми, предизвиква търсене, което започва леко да повишава цените, а после и повече.

Мобилизират се голяма част от предприемачи и работещи да купуват, строят и правят оборот в икономиката, а медиите казват как всичко върви добре и времената са добри, тръбят, че ни очакват добри години. Започват да се повишават заплатите, с което се повишават и цените, и ето едно как управляващите са се сдобили с нови пари към техните, които са вкарали в активи, а обикновените хора са собственици на обезценени парични средства.

Това се случва в стандартната икономика, когато има криза и тя е предизвикана от управляващите, с цел да се обезценят парите и да вземат нови заеми. Първо в тези кризи има нарастване на силата на парите, а после те се обезценяват.

Как работят парите в пандемична икономика?

Парите трябва да са равни на стоките и услугите, за да имат равна стойност. В ситуация на пандемия имаме заплаха за човека. Не трябва да забравяме, че така наречената икономика е това, което хората произвеждат и консумират, живеейки своя живот. Когато има заплаха за него, тези, които произвеждат, и тези, които консумират, тоест хората, намаляват и от двете, защото те са заети и в произвеждането, и в консумирането. В един такъв момент парите са си едни и същи като количество, но много намалява количеството на стоки и услуги. Причината е, че кафенета, почивки, пътувания, козметики, групови събирания, обучение, търговски центрове и улици, дискотеки и празненства тотално спират своята дейност.

Тоест, голяма част от услугите ги няма въобще. Започва да се ограничава и производството, защото са нарушени транспортните и снабдителни вериги. Срокът за доставка на компоненти рязко се повишава, защото се затварят границите. В съвременното производство, което е подчинено на ниската цена, почти никой производител не произвежда сам нещата, необходими за производството, а произвежда максимум 20% от нужните му компоненти, другите ги внася. Така изброеното дотук води до невъзможност да има завършен продукт или става така, че и продуктите намаляват, защото, колкото и да е намалено потреблението, то производството е още по-малко и постепенно намаляват стоковите и материални запаси.

Също така намалява и хранителната продукция, защото там пак се ангажирани хора за тяхното производство, а потреблението на храна трудно ще спадне. Това води до огромна промяна на съотношението пари – стоки и услуги, което прави така, че да има много пари и малко стоки и услуги. Тук също се намесват и държавите, които започват да печатат пари с цел да мотивират хората да работят в среда, опасна за живота им, и да се финансира цялата дейност по време пандемията. Когато няма приходи в икономиката, средствата, с които се плаща, се печатат. Всичко изброено води до голямо обезценяване на парите и виждаме, че пандемичната икономика коренно се различава от стандартната кризисна икономика.

Как оперират управляващите финансовата система в такава ситуация?

Банката взема пари от обикновените хора, за което дава малки лихви, а събира огромни такси за съхранения и преводи. По този начин банките дори печелят от средствата, които обикновените хора им дават. После те дават средствата пак на обикновени хора, на обикновени фирми (много трудно) и на фирмите на управляващите (което е много лесно, защото тази система е създадена за тях), от което печелят. Печалбата на банката всяка година се разпределя на собствениците, които я вкарват в активи.

Те не държат свободни наличности. Това може да се види по начина на работа на банката – че тя не управлява свои парични средства, а вкарва всичко в активи. Свободните парични средства са само на обикновените хора. Дали е криза, или не, банката не губи, защото тя прибира печалба от оборота, движението и съхранението на средствата, а парите си ги губят хората.

Хората, които искат да си задържат и умножат парите в такава обстановка, е нужно да ги вкарат в активи, които ще имат голяма стойност след излизането от пандемията. Тогава паричната маса ще се нормализира на някакви нива и ние можем отново да си възстановим хартиените пари (ако искаме), но в реална тогавашна стойност и умножени. Още по-добре е, ако можем да ги вкараме в активи, които ще бъдат много търсени след периода на пандемията. Тогава ще излезем много печеливши от ситуацията и няма да сме загубили две години от живота си заради извънредна ситуация.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ