Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Парите и тяхната стойност по време на пандемия

Ивелин Михайлов е основател на консултантската фирма Together Bulgaria, както и идеолог и главен изпълнителен директор на проекта „Исторически парк“ АД, чиято цел е да превърне България във водеща страна в културния туризъм. Той има над 15-годишен опит в сферата на продажбите, застрахователното и финансовото консултиране. Текстът е от неговия личен блог и е публикуван с негово съгласие, с редакторска намеса.

Много хора се притесняват за своите спестявания и въобще за парите си по време на кризи и пандемия. Важно е да знаем, че за да можем да сме спокойни, трябва да разберем парите, а не да се учим от предходните кризи.

Всички кризи са различни, светът се променя след всяка една от тях и ако ние вземем за пример предходните, то е сигурно, че ще сме от тези 99% от хората, които ще претърпят загуби от кризата.

По време на Първата световна война французите се бият с красиви червени униформи и се присмиват на германците за техните сиви и безлични такива. И по време на предишните Наполеонови войни те са воювали по подобен начин и сега мислели, че така е правилно. Малко по-късно осъзнават, че по този начин са лесни за откриване и обстрелване от врага. Затова решават да променят униформата си, но това се случва след дадени много жертви.

Малко преди Втората световна война французите решават да се подготвят за нея и го правят, като се учат от Първата световна война. Решават, че ще има отново окопна война. Правят огромна защитна линия към Германия, разполагат цялата си войска там и започват да чакат. Германците обаче воюват по нов начин. Те хвърлят цялата сила в една точка, придвижват се с моторизирани дивизии, правят пробив и отиват дълбоко в тила на врага. Така успяват за няколко дена да превземат цяла Франция, въпреки че като армия и въоръжение французите не им отстъпват.

Същото се получава и с финансите на хората и техните инвестиции, защото те просто се готвят за предишната криза и се стремят да използват заучен модел, а не да разберат парите и техния принцип на работа. Затова дори в спокойни времена виждаме, че много малко хора са истински реално свободни.

За да разберем какво да правим с парите и инвестициите като цяло, е необходимо да се върнем към началото и да разберем какво всъщност са парите? За какво служат? Как да ги ползваме?

Първо и много важно условие за работа с парите е да разберем, че те са фикция. Те не са реални. Създадени са с цел по-добър контрол над населението и това се получава, само ако ги приемем за реални. Парите са договорка между всички нас, че те струват толкова и толкова и че с тях можем да си закупим неща с такава полезност, каквато сме приели, че струват.

Всичко това важи в условия на излишък и спокойствие. Тогава всички сме доволни и спазваме споразумението. Също така знаем, че ако не сме доволни, ние нарушаваме споразумението. Пример са хората, които вземат кредит от банка или лихвар. Те са съгласни със споразумението, докато вземат парите и впоследствие, когато трябва да ги върнат, го нарушават, защото го смятат за нечестно (понеже им е трудно да се справят).

Когато сключим брак, се споразумяваме да сме заедно в радост и тъга, но всеки може да си спомни как е било при него. Това ни качество да спазваме едно споразумение, докато ни е изгодно, прави така, че когато всичко е наред, споразумението за парите работи, но когато нещата станат зле, ние вкупом го нарушаваме.

Пример за това е паричната система в следвоенна Германия. Най-доброто платежно средство стават американските цигари. Когато хората загубят довери в парите, те ги заменят с нещо, което им е полезно и дефицитно в момента. След Втората световна война човешкият живот се е бил обезценил тотално и хората са живеели за някакво малко удоволствие. Цигарите са били едно такова удоволствие. Били са търсени и редки, затова заемат и ролята на парите.

Продължаваме с изконните човешки нужди. Нека си ги спомним. Имаме нужда от вода, храна, здраве, добра природа, свобода, дрехи, подслон, общност и възможност за развитие. Светът би бил много простичък, ако следвахме тези нужди. Парите щяха да бъдат много полезни, защото всеки щеше да има толкова, колкото полезност е дал, и нямаше да се стреми към тях.

Тук вече се намесват човешките недостатъци, като алчност, мързел, властолюбие, егоизъм, лакомия, завист, страх и злоба. Много хора искат да имат нещо, въпреки че не го заслужават, и те използват паричната система, за да си го получат.

Интересното е, че го правят, като използват парите като усилвател на недостатъците на други хора. Повечето хора са търкали билетче с цел да получат печалба, която не заслужават. Много работници осъзнават, че мамят работодателя си, като не извършват работата на 100%, но прибират заплатата на 100%.

Продължаваме с двата сценария за криза.

Първият е този, който нашето поколение познава. В който все още спазваме споразумението за парите и само ни ги обезценяват с определен процент (в последната криза с около 50%). Има и още един сценарий, който ние не сме виждали, но нашите баби и дядовци (на по-възрастните от нас) са видели. Военен сценарий. Тогава паричните системи спират да работят. Много хора си мислят, че златото има стойност тогава, но грешат. Във военен сценарий единственото, което има значение, са стоките, услугите, организациите и добрите места за живот.

Военният сценарий не е само при война, а е и при големи природни катаклизми, пандемии и други подобни. Нека разгледаме какво се случва при една шестмесечна блокада (по предварителни прогнози може да продължи повече от година). Хората в градовете си накупиха прекрасни жилища от по 50 –  60 кв. м (с общите площи по 70 – 80 кв. м) и разчитат на молове, заведения, дискотеки, фитнес зали, обществен живот, обществен транспорт да компенсират кутийката, в която живеят.

Забързани в работа, ходещи на почивка и разпускайки в клубове, не им е оставало време да се огледат, че живеят в затвор. Сега имат всичкото време на света да усетят притискащите ограничения на града. Всичко, с което са успели да компенсират смазващо малкото място за живот, няма да го има поне за година напред.

Нарушени са им снабдителните вериги. В града не можеш да си намериш или произведеш храна, а разчиташ 100% на снабдяването от магазините. Там си 100% зависим от доставчици. Снабдяването на хората с храни може да стане както във военен режим – с купони. Дажбите се определят централно. Това прави цената на парите никаква или тук може да се случи както в Германия след Първата световна война – да се купува хляб с една ръчна количка, пълна с германски марки. Тогава на хората им е било по-лесно да облепят стените си с марки, отколкото с тапети.

Същото се е случило и с СССР след революцията през 1917 година. Парите са станали хартийки без никаква стойност. В тези случаи добре е, че има други държави, които имат стабилни валути, защото животът там е останал нормален и споразуменията им са били валидни. Тогава можеш да си съхраняваш стойност в техните валути.

Сега ситуацията е друга. Пандемията е световна или всички споразумения се нарушават и парите ще служат само за подпалки. Същото важи и за биткойните и златото, защото, когато имаш нужда от продукти за храна и здраве, не виждаш ценност в спекула или бижута.

Хора, живели една година като в затвор в града, ще искат ли отново да живеят там? Дали ще се покачва цената на гаражите и ще има ли смисъл да си държим колите там, като няма къде да ги караме? Колко ще се сринат цените на недвижимите имоти в града? Ще се възстанови ли въобще някога градът в познатия му вид?

Дали градските ни имоти ще имат стойност? Това последната пандемия ли е? Може ли да има още по-страшни? При оредяването на населението какво ще ги правим апартаментите? Ако си отговорим на тези въпроси, ще видим, че градският имот губи стойност за години напред и там нашите пари (спестената ни продуктивност) губи стойност главоломно.

Важно е да осъзнаем, че парите не са реални, и да вярваме, че наличността ни от хартийки ни осигурява каквото и да е, е най-голямата заблуда на масите. Искаме ли да имаме бъдеще и нормален живот, ни трябва организация и инвестиция в активи с полза за хората в новата среда.

още от Коментари