нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Пропорционален данък и справедливост

Красен Станчев[1]

The hardest thing in the world to understand is the income tax.

Алберт Айнщайн

Отново се заговори за промяна на данъчната система, уж не била справедлива. Действителното положение е точно обратното – плоският данък е по-справедлив от всички алтернативни данъчни системи. Новото сега е, че опозицията поставя премахването на тази система като условие за подкрепа на властта. По подобен начин тя бе въведена: БСП бе като че ли против нея през 2005 -2006 г. Но НДСВ, ДПС и дори Синята коалиция вече настояваха за данък 10%. БСП остана без избор – или на власт с плосък данък, или на нови избори, при които другите партии ще настояват за същото.

Справедливост и история

Днес едва ли някой помни как първоначално се роди идеята за въвеждането на пропорционален данък в България. На практика начало на застъпничеството за тази реформа е от 1997 г.

Естествено понякога се цитира известната книга на Алвин Рабушка и Робърт Хан от 2007 г.[2] „Плосък данък“, която безусловно е вдъхновител и на теоретизирането, е на практическите опити за въвеждане на пропорционален данък от появата на концепцията през 1981 г. и предишни издания на книгата.

В доработеното издание от 2007 г. има една нова глава: „Какво означава справедливост при данъците?“. В нея авторите дават няколко синонима на „справедливо“ по повод облагането с данъци, изведени от правната и стопанската традиция и книжнина, а именно:  правово, валиден по право („equitable“), безпристрастно, непредубедено, недискриминативно, свободно от предразсъдъци, обективно и безстрастно. Всичко това би означавало, че справедливото данъчно облагане не съдържа фаворизиране, егоистичен интерес и обвързаности.[3]

Айнщайн е повтарял недоумението си за данъците всяка година още и затова, че данъкът отнема насила или със заплаха за прилагане на сила дял от частно придобит доход. Всяко отнемане, макар и по закон, има проблем със справедливостта. От икономическо гледище доходът е възнаграждение за услугите, които хората са предоставили на другите, готови да ги заплатят. Затова колкото повече доход остава у хората, толкова повече те искат да работят. Всяко друго схващане за същността и произхода на дохода, както и ефектите на дънъка върху него върху поведението на хората е ирационално от икономическа гледна точка. Когато други тълкувания се предлагат от икономисти и политици с претенция за разбиране на последиците, възниква подозрението за умишлено лицемерие.[4]

Разбира се, възможно е да има ирационални хора, които да искат да работят повече, когато им отнемат повече – това са нещо като доброволни роби. В същото време плащането на повече данъци от това, което се изисква по закон, не е забранено. БСП и нейните привърженици, ако имат желание, магат да внасът повече от 10% данък – никой няма да пречи.

В ИПИ се сблъскахме с този проблем за справедливостта през 1997 г. Тогава, в условията на пропагандиране на различни идеи за данъчни реформи, се възродиха идеи за по-ниско облагане на малки и средни предприятия.[5]

Една от организациите на тези предприятия поиска от нас да обосновем именно такъв подход на данъчно облагане, като, срещу много добро за времето си заплащане, поставим ударението върху патентния данък. Ние отказахме. Поради следните предимно теоретично причини:

Няма обективен начин да се отделят икономически големи от малки предприятия, те са свързани по веригите на стойността и независимо от размера на фирмите, нормалната им мотивация е да печелят и развиват, да стават „големи“.[6] Статистическото им разделяне констатира състояние към даден момент (в смисъл на обороти, брой заети и пр.), т.е. отнася се към миналото. Докато дейността на фирмите (предприемачите) дава резултат в бъдещето. Юридическото разделяне – до голяма степен съмнително и възникнало с цел държавна намеса – е изцяло популистко и изменя стимулите за работа на компаниите в бъдеще, особено ако обособяването им в различни категории е гипсирано и с различно данъчно третиране. Тогава се създават стимули някои малки предприятия да се запазват като малки (ако данъчните облекчения за значителни), да не се развиват. Същото вероятно ще случи и при средните, а част от големите ще се правят на малки и средни (или ще създават такива фирми с чисто данъчни цели).

За да не се получат такива изкривявания, данъчните власти ще трябва да „вземат мерки“, да наблюдават изкъсо отделните привилегировани групи предприятия, да им създават допълнителни разходи за работа с държавната администрация (и съответно възможности за допълнителен доход на нейни представители), с перспектива облекченията, сметнати за несправедливи след време да бъдат премахнати или поне видоизменени. Точно това всъщност се случи с патентния данък.[7]

Непосредствено от тези разсъждения следваше, че много по-справедливо и фискално разумно е всички данъкоплатци да бъдат третирани еднакво от закона.

Под справедливост тук се подразбират няколко обстоятелства:

  • Равенство пред закона – всички данъкоплатци биват третирани без предразсъдъци и не ги разделя „губещи“ и „печеливши“, не създава обществен конфликт между едните и другите.
  • Всички данъкоплатци заделят за правителството един и същ процент от своя доход, но сумата, която внасят е различна – естествено хората с по-високи доходи внасят повече и т.н.
  • Няма изкривяване на стимулите: онези, които изработват и печелят по-малко, нямат стимул да остават в тази категория, а обратното – за тях е по-добре да работят повече и да натискат за по-висока заплата работодателите, както общо взето неуспешно правят профсъюзите и БСП.
  • Всеки един доход преди да бъде преразпределен по политически начин чрез държавните органи, трябва да бъде произведен.
  • Не е измислен начин да се яде риба, която не е хваната – гласи един известен икономически виц от средата на XIX век, често цитиран от Маркс.
  • Ако от някого се изисква хем да плаща по-високи данъци, хем да работи повече, това е изискване за ирационално поведение и предполага идиотизъм на мотивацията за работа.

Лъчезар Богданов и първият сблъсък с популизма

През 1997 г. стана ясно, че не можем да убедим почти никого в правотата на нашия подход, Лъчезар Богданов предложи изследване за това дали обществото и най-вече бизнесът би предпочел пропорционално (т.е. плоско) или прогресивно данъчно облагане. В зависимост от това какво установим, ще знаем какво да правим и какви аргументи да използваме. (текстът продължава на следващата страница)

още от Коментари