Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Пропорционален данък и справедливост

Красен Станчев[1]

  • от него печелят по-бедните поради увеличаването на разполагаемия доход, т.нар. ефект на просмукването и стимулите за повече работа;
  • при други равни условия това води до по-висок ръст на икономиката и създаване на повече работни места;
  • след неговото въвеждане се събират повече пари в бюджета (с изключение на корпоративния данък по време на стопански упадък) и застъпниците на преразпределението могат да харчат повече чужди (на данъкоплатците) пари;
  • той е по-справедлив от пропорционалния данък, понеже третира еднакво различните равнища на доходи и премахва привилегиите на по-високите доходи да се извъртат от приложението на данъчни и други закони.

Илюзията „корпоративен данък“

В българската система на пропорционален данък има два важни компромиса.

Единият е т.нар. социални, здравни „осигуровки“, които са данък върху труда и личните доходи. Те не са част от системата на плоския данък. Минималните осигурителни прагове са вид прогресивен данък. А практиката на административното им определяне от неизбрани от данъкоплатците организации е най-малкото в неясно отношение с конституцията на страната. В тази област едва ли нещо може да се промени без приватизиране на партидите по здравни и пенсионни данъци и на фондовете които ги управляват.

Основната критика на пропорционалния данък се гради на илюзията, че облагането на корпорациите, юридическите лица по прогресивен начин ще донесе повече приходи в бюджета и ще подпомогне обществената справедливост.

Прогресивен корпоративен данък ще донесе повече приходи в бюджета. Делът на приходите в бюджета на България от облагането на дохода на юридическите лица е практически равен на този в Австрия и много близък до равнището на Дания или Германия. През 2007-2014 г. този дял дори е по-висок.[12]

Юридическите лица, фирмите, корпорациите, включително международните са създадени и се състоят от отделни хора, от физически лица. Доходът на корпорацията е доход на нейните собственици (учредители, акционери и пр.) и от него се формира доходът на работещите в корпорацията индивиди, както и доходът на нейните доставчици на стоки и услуги, на които корпорацията ги заплаща. Данъкът върху този доход е данък върху вторична и до голяма степен изкуствена личност. Тя е създадена по други причини и с други намерения, а не с идеята да плаща данъци.

Това е двойно облагане – един път на юридическата личност и втори път на индивидите, които са я учредили или работят в нея. То намалява и инвестициите на корпорацията, и дохода на нейните индивиди, уврежда потенциала й за създаване на работни места в самата компания, и при доставчиците й.[13]

Както писах на страниците на списание „Мениджър”, ако корпоративният данък бъде премахнат, това не означава, че правителствата ще съберат по-малко приходи в държавните бюджети. По-скоро обратното: това е данък върху труда, съзиданието и трудовите доходи. В крайна сметка хората ще забогатеят, ако той бъде премахнат, а оттам ще се увеличат и приходите в бюджета.

Сравненията с 2006 г. могат да покажат с какво се е подобрило благосъстоянието на икономиката и гражданите. Реалният БВП на глава от населението през 2006 г. е 4 500 евро, през 2014 – 5 500 евро. Общият обем на БВП в началото на периода е 22 млрд. евро, а през 2014 г. – 42 млрд. По паритет на покупателната способност спрямо средното ниво на ЕС, БВП на България е 38% през 2006 и 47% през 2014 г., а през 2016 г. – вероятно 49%.

Безработицата през 2006 г. е 9%, през 2008 г. тя достига до най-ниското си ниво за последните 20 години – 5,6%, а през третото тримесечие на 2015 г. тя отново е под нивото на 2006 г. (8,3%).

През 2006 г. данъкът върху доходите на физическите лица е прогресивен 12%, 22%, 26% от дохода[K1] , а този върху корпоративните доходи – 15%. Въвеждането пропорционален данък отнема време – за 2007 г. е предвидено намаляване само на корпоративния данък до 10%.

Средният паричен доход на домакинствата през 2006 г. е 5 863 лв., а през 2014 – 11 489 лв., т.е. ръстът е 51% (въпреки рецесията и увеличаването на безработицата през 2009-2010 г.)

Пак средно на домакинство разходите за храна и безалкохолни през 2006 г. са 38,2% от дохода и 34,7% общите разходи, иначе казано: разликата в процентите означава, че тогава частично хората живеят на кредит.През 2014 г. разходите за храна безалкохолни напитки са съответно 30,8 и 30,4% от общите доходи и разходи (кредитът за текущо потребление почти изчезва).

През 2013-2015 г., по недоразкрити причини, в политически проблем се превръщат домакинските разходи за електричество, отопление и прочее. Статистиката показва, че няма много основания за подобни политически тревоги. Като дял от общите разходи на домакинствата сметките за ток и другите режийни разходи и ремонти са 12,9% за 2006 г. и 12,6% през 2014 г. Противоположно на твърденията за „драстично“ увеличение и нарастване на броя на енергийно бедните.

Ако се вземат за сравнение сметките за съобщения (фиксирани и мобилни телефони, интернет и пощенски и куриерски услуги), които впрочем за периода нарастват с над 61%, ще се окаже, че разходите за електричество на домакинствата през 2014 г. и след това са по-ниски от тези за мобилните телефони на един-двама от техните членове.

При това не е лошо да се има предвид, че от 2003 до 2005 г. цената на електричеството е вдигната от регулатора с 45%. (Нека повторя: при 51% по-ниски доходи на домакинствата от 2014 г.)

За облекло и обувки хората сега харчат повече от два пъти отколкото през 2006 г., плащат 3,5 пъти повече данъци (особено след въвеждането на „безчовечния“ по израза на профсъюзни и политически деятели плосък данък през 2008 г.), 56% повече за жилищно обзавеждане и 2,4 пъти повече за свободно време, културен отдих и образование.

По отношение на храната 2006 г. изглежда много по-зле от 2015 и 2016 г. Но тогава на никой не му хрумваше да облага с данъци храните. За периода на „невижданата“  криза, от 2008 до 2012 г. България излиза на първо място в ЕС по продажба на автомобили. По брой на автомобили на 1 000 души през 2012 г. България е на 37 място от 136 страни и е по-напред от Русия и Румъния.

През 2006 г. някои неща бяха познати на малцина, например почти нямаше умни телефони. Едно представително пазарно проучване в началото на 2013 г. установи, че 64% от българските граждани ползват смартфони и почти 70% от тях „плуват“ в интернет всеки ден.

През всичките тези години българските граждани и фирми не само възстановяват спестяванията си в банките (като дял от БВП), загубени през 1996 г. Това се случва точно през 2006 г. Но тогава депозитите на домакинствата в банките са само с 5 млрд. лв. повече от тези на нефинансовите предприятия – 14,6 млрд. лв. срещу 9,7 млрд. лв. Към декември 2015 г. общото равнище на депозитите на българските граждани и фирмите в банките е 73% от БВП, делът на спестяванията на домакинствата – 49% от БВП, два пъти повече от тези на предприятията. Доверието в банките е високо, въпреки ексхатологичните приказки на политиците.

На всичко това може да се възрази, че това са средни стойности, които не отчитат неравенството между гражданите и домакинствата. Това не е така.

По неравенство, измерено според коефициента GINIот ЕВРОСТАТ, през 2012 г. България е практически равна на Гърция, Латвия, Испания, Португалия и Румъния. Според изчисленията на Световната банка динамиката на този коефициент е следната: през 2006 и 2010 неговата стойност е 35,7 и 36 през 2012 г.; през 2007 г. той спада до 28,1 (най-ниската стойност за периода), последващите изменения са следствие на рецесията от 2009 и 2010 г.

Тъй или иначе, от казаното са ясни две неща: че благосъстоянието на българските граждани се подобрява и че слуховете за принос на данъците за обедняването наистина са силно преувеличени или съзнателно насаждана илюзия.

Интересно е да се отбележи, че от 2006 г. досега ефективността на българската данъчна администрация в събирането на данъци се подобрява четири пъти. Това се измерва чрез отношението на разходите за събиране на данъчните приходи към самите приходи. По този показател България е по-добре от Австралия, Белгия, Канада, Чехия, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Израел, Италия, Япония, Люксембург, Холандия, Полша (два пъти по-добре), Португалия, Словакия и Словения.[14]

По-важно е друго. Ако разходите на администрацията за събиране на данъци са ниски, това означава две неща – че системата е проста и ясна, и че хората я възприемат за справедлива.

 


[1] Авторът е доцент в СУ, бивш изпълнителен директор на ИПИ от 1993 до 2006 г. Статията е съкратен вариант на вече отпечатана книга на института за въвеждането и ползите от т. нар. плосък данък у нас: Асенка Христова, Георги Ангелов, Георги Саракостов, Георги Стоев, Десислава Николова, Калоян Стайков, Красен Станчев и Петър Ганев. „Плоският данък в Българият: предистория, въвеждане, резултати”. София, ИПИ, 2016. Публикувам с извинение за бележките под линия – те служат за проверка на твърденията.

[2] Виж: Alvin Rabushka, Robert E. Hall, Flat Tax, Hoover Press, 2007(Sixth Edition), достъпна в Интернет. Всъщност към годината на това издание (и на първоначалното въвеждане на пропорционален данък върху доходите на юридически лица в България), замисълът е на възраст 25 години. Обсъжданията по този повод са резюмирани от Ал Рабушка в: AlvinRabushka, TheFlatTax’sSilverAnniversary, http://www.hoover.org/sites/default/files/flat_tax_silver_anniversary.pdf. В ИПИ ние разполагахме с преработеното издание на книгата от American Enterprise Instituteпрез 1995 г. Преди да ни подарят книгата, ние знаехме за концепцията от статията двамата автори в Wall Street Journal (10 декември 1981 г.), която ни даде Сюзан Е. Уудуърд, тогава главен икономист на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ и за няколко месеца съветник на ИПИ в средата на 1993 г.

[3]Rabushka, Hall, p. 39.

[4]Виж накратко за илюзиите по повод плоския данък в една от последните предизборни кампании:  Красен Станчев. „Фискалните илюзии в избирателната кампания”. Преглед на стопанската политика, бр 627, 30 април 2013, на: http://ime.bg/bg/articles/fiskalnite-ilyuzii-v-izbiratelnata-kampaniya-/ .

[5] В началото на 1990-те може най-отявлен защитник на това виждане бе Венцислав Димитров.

[6] Икономическата несъстоятелност на този подход в развитите икономики е обоснована подробно в доклада на Лудвиг фон Мизес „Голям и малък бизнес“ пред срещата на Обществото Мон Пелерин през 1961 г. в Торино.

[7] През 1997 г. пресметнах, че поради естеството на работата си аз бих могъл да се пререгистрирам като „гадател“ и да дължа годишен данък малко под 400 днешни лева. Облагането беше променено през 1998 г. Днес гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти плащат патентен данък според местонахождението на работното място от 2000 до 5600 лв.

[8] Виж: Mieczysław Bąk, Krassen Stanchev, Juraj Rencko (editors), with Lachezar Bogdanov, Assenka Yonkova-Hristova and Docho Mihailov, Needs for Deregulation of the Tax Systems in Central and Eastern Europe, A Comparative Study: Bulgaria, Poland and Slovakia, IME, I.M.E. Occasional papers, 1998.(Докладът е библиографска рядкост, може да бъде намерен в библиотеката на ИПИ и БМА, и в Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.)

[9] Повече за историята на данъчното облагане в тези страни след 1998 г. виж в: Spasimir Domaradzki, Tax policies in Poland, Slovakia, and Bulgaria: sitting on a ticking bomb or catching up with the West?, IREF Working Paper No. 201603, April 2016.

[10] Това далеч не е първото изследване установило значимо присъствие на популистки нагласи в разбирането на стопанската политика. То просто показа други, най-вече в нагласите на бизнеса. Обществените нагласи от периода преди 1995 г. бяха в общи линии по-оптимистични. Виж: Красен Станчев. „Икономическият популизъм в България. (Оптимистичен опит от едно изследване)”. Политически изследвания, бр.2 от 1994.

 

[11]Adriana Mladenova, Dimitar Chobanov, What is the Optimal Size of Government, IME, August 2009, на: http://ime.bg/uploads/335309_OptimalSizeOfGovernment.pdf .

[12]Виж таблиците по страни в: EUROSTAT, Taxation trends in the European Union, DG Taxation andCustoms Union, 2015 Edition.

[13] Виж аналогични констатации в: DBResearch, The impact of tax systems on economic growth in Europe, An overview, 5 October, 2012.

[14] Виж: OECD, Cost of collection ratios (administrative costs/net revenue collections) - http://www.oecd.org/tax/forum-on-tax-administration/database/#d.en.369254


 [K1]За 2006 г. Георги Ангелов дава минимална ставка 20% максимална 24%.

още от Коментари