нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Пропорционален данък и справедливост

Красен Станчев[1]

В резултат от предложението на Лъчезар се роди международно сравнително изследване за възможностите за дерегулиране на данъчните системи на България, Полша и Словакия.[8] Само в България успяхме да проведем (между септември и декември 1997 г.) представително изследване на нагласите на бизнеса, знаейки че у нас данъчните отношения са по-сложни, че включват и отношения с местните органи на власт и че се плащат по-малко (вследствие на високата инфлация и стопанската политиката за периода от 1995 до 1997 г.). Тази сложност лесно може да се види в следната таблица.

Номинална сложност на прякото данъчно облагане в България, Полша и Словакия през 1998 г.

 

Личен доход

Корпоративен доход

България

Четири ставки от 20, 26, 32 и 40%

Три ставки до 10% (общински) 20 или 30%

Полша

Три ставки от 19 до 40%

Три ставки от 10 до 32%

Словакия

Пет ставки от 10 до 38%

Три ставки от 5 до 25%

В Полша постепенното намаляване на корпоративния данък имаше вече десетгодишна история. В Словакия долната ставка се прилагаше за репатриране на печалба, за да се насърчат чуждестранните инвестиции, а другите ставки ляха близки до оплоскостяване.[9]

Хипотезата ни бе, че в България бизнесът е предпочел пропорционално третиране с по-ниски данъци. Съотношението между тези, които са „против“ и тези които са „за“ се оказа 65 към 35. Мотивите:

  • Малкият и среден бизнес трябва за плаща по-ниски данъци;
  • Големият бизнес трябва да плаща по-високи данъци;
  • „Държавата“ трябва да компенсира загубите на фирмите от предишни периоди, тъй като те са предизвикани от паричната и друга политика от периода 1995-1997 г.

Тези мотиви съвпадаха с опортюнистичната илюзия на мнозинството избиратели, че може да се живее за чужда сметка.

Убеждаването на обществото за смисъла на пропорционалния данък бе кампания срещу популизма.[10]

Процесът на убеждаване започна с публикуването на посоченото изследване. В Словакия колегите бяха обругани от основните управляващи партии от групата на Мечиар. Колегите решиха (идеята е на Ян Оравец), че те ще принудят партиите да приемат реформата чрез учредяване на Съюз на данъкоплатците. През 2003 г. Словакия въведе плосък данък от 19% върху личния и корпоративния доход. В Полша вицепремиерът и министърът на финансите, който предвиждаше такава реформа – Лешек Балцерович – подаде оставка през юни 2000. У нас опитахме да тръгнем по пътя на Оравец, но набързо възникнаха три съюза на данъкоплатците, учредени от данъчни експерти на министерството на финансите.

Прагът от 10% се основава на изчисленията на процента от дохода, който реално се плаща като данък за периода 1998 – 2001 г. Изчисленията тогава бяха направени от Георги Стоев и показаха, че реално платеният данък е 12,9%. През 2002-2004 г. този процент остана непроменен при физическите лица, а леко се покачи при корпорациите. От всички реформи към „оплоскотяване“ (пропорционализиране) на подоходните данъци само в Русия има научно-емпирично определяне на размера на данъка – 13%. Там то е проведено по идея и под ръководството на тогавашния зам. министър на финансите Сергей Шаталов. В Румъния, Словакия, Македония и Черна гора подобни изчисления не са правени.

През 2002 г. въвеждането на пропорционален данък се подкрепя от петнадесет икономисти, срещу него се обяви министърът на финансите. Но премиерът подкрепи идеята, започна постепенно намаляване на корпоративния данък.

От същата година ИПИ издава специален бюлетин по въпроса на всеки два месеца, той се разпространяваше и като печатно издание до всички народни представители, министри, зам. министри, основните универсални бизнес (работодателски) асоциации и по-важните гилдии. Финансирането на бюлетина е с частно дарение (в размер от около 3 000 щатски долара), от Георги Василев от Женева. През 2002 г. въвеждането на пропорционален данък се подкрепя от петнадесет икономисти, а през 2003 г. те са вече 110; изпращат писмо до тогавашния министър на финансите. Сред аргументите им "привличането на преки чуждестранни инвестиции" (ПЧИ) не е споменато като основна цел, такава е увеличаването на разполагаемия доход на домакинствата. Всички подписали разбират, че инвестиционният процес зависи от много други фактори.

От 2003 г., по идея на Георги Ангелов, ИПИ съставя алтернативен на правителствения годишен бюджет, който показва и доказва, че с ниски (10-процентни) данъци бюджетите могат да бъдат балансирани без орязване на социалните разходи. Основният аргумент, а той друг не може и да бъде при съставянето на бюджет, е, че т.нар. Крива на Лафер работи: когато се намаляват данъците, хората ги плащат с по-голяма готовност. Данните по събираемостта след 2001 г., с отчитане на промените в бизнес циклите, потвърждават тази хипотеза. Всички основни политически партии, участвали и минали 4-процентната бариера на парламентарните избори от средата на 2005 г., с изключение на БСП, поддържат реформата, въвеждаща 10-процентен подоходен данък.

Обяснението на поведението на БСП е може би следното. Кампанията на тази партия за изборите следваше модела на унгарските социалисти на Феликс Дюрчани от 2003 г. (с основна идея увеличаване на доходите чрез увеличаване на заплатите в бюджетния сектор). Идеята бе толкова ясно вредна, че бе лесно да се изчислят ефектите както за Унгария (а там те вече бяха видими с невъоръжено око), така и за България – като бюджетен дефицит и спад на БВП. В кампанията участват и трима колеги от ИПИ – Георги Ангелов, Мартин Димитров и Димитър Чобанов. Те имат поотделно повече представяния в телевизионни и радио-дебати от действащите министри от правителството. Критиката на унгарския модел предполагаше и посочване на алтернатива.

В крайна сметка основният мотив на тогавашната коалиция е, че така те ще събират и преразпределят повече данъци. Основният мотив е ръстът на разполагаемия доход, стимулите за растеж и очевидната обществена справедливост на новата данъчна система.

Социални и политически ефекти

Един от основните резултати на система с ниски и пропорционални данъци може да бъде възпирането на идеи за увеличаване на данъците и фискална дисциплина. Тези данъци предполагат ограничител на правителствените разходи като дял от БВП. Оптималният размер на правителството също без изчислен от Адриана Младенова и Димитър Чобанов -  25% от БВП.[11]

Данък, индивидуален доход и „класи“

Данъкът в крайна сметка е производен на индивидуалния доход, предлага повече възможности за социална мобилност, когато е нисък и равен. Така се подобряват договорната сила на  търсещите работна сила, потреблението и спестяванията.

Пропорционалната данъчна система не разглежда хората като класи .Това е основната заблуда на привържениците на прогресивното облагане: те не виждат, че работодателите се конкурират преди всичко един с друг в търсенето на работна сила, че работниците правят същото с другите работници и това е движещата сила на пазара на труда, а не измисленото противостоене на средностатистически работници и работодатели.

Всъщност проблемът с безработицата и ниските доходи се състои в това, че работодателите остават без работа поради една или друга причина, сред които може да е и тяхната собствена неспособност да издържат на конкурентен натиск.

Пропорционалният данък премахва възможността политическите партии да аргументират данъчните си идеи с обществени феномени като завистта, от която аргументация само могат да се разпалват конфликти (което всъщност е една от функциите на тези партии), след което да претендират, че ги решават.

Освен това пропорционалния данък създава чувството за справедливост, което помага на онези с по-малко доходи да гледат на себе си и своите деца като хора с потенциално по-високи доходи и да се самовъзпитават така, че да инвестират в знания и умения, които другите търсят. Поради същото, онези с по-високи доходи не смятат, че някой насила им отнема нещо; плащат по-изрядно данъците си и помагат чрез дарения.

Абсурдно е да се предполага, че колкото повече се отнема насила от индивидуалните доходи (които са собственост на онези, които са ги изкарали), толкова повече хората ще имат интерес да работят и да плащат повече данъци.

Плоският данък като социалистическа идея

Всъщност пропорционалният данък би трябвало от икономическо гледище да бъде изцяло социална и дори социалистическа идея (ако под това се разбира внимание и грижа за по-малоимотните членове на дадено общество). Това е така, защото: 

още от Коментари