Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Странният случай ЧЕЗ

108

Калоян Стайков

Една от мъдростите на американския писател Марк Твен гласи, че успехът в живота се дължи на две неща: невежество и упорство. Дори и да не е един от любимите автори на управляващите, изглежда те следват неговия мироглед, тъй като упорството им да спрат сделката за българските активи на ЧЕЗ успяха да произведат едно от най-невероятните и невежи решения на Комисията за защита на конкуренцията. Според комисията „е налице хоризонтално припокриване между дейностите на [купувача Инерком България и дружествата на ЧЕЗ] на пазара на производство и доставка на едро на електрическа енергия от фотоволтаични централи [...и] сделката поражда и вертикални ефекти на пазарите, разположени надолу по веригата, а именно: пазарите на разпределение на електрическа енергия, на снабдяване/доставка на електрическа енергия, на търговията с електрическа енергия и на свързаните с търговията услуги по координиране на балансиращи групи”.

Четейки решението на КЗК човек остава с впечатлението, че уж независимият специализиран държавен регулатор може да приеме всякакво решение с простия аргумент „защото така”. Трудно може да се твърди, че след придобиване на активите на ЧЕЗ новото дружество ще увеличи дела на производство на ел. енергия от фотоволтаични електрически централи (ФЕЦ), тъй като инсталираните мощности са пренебрежимо малки – едва 2,5% от всички инсталирани мощности от ФЕЦ.

Ситуацията по отношение на производството на ел. енергия от новата група е сходна. Ако с 26 МВтп инсталирана мощност, които генерират 2,8% от производството на ФЕЦ в страната и около 0,1% съответно от общото производство и потребление, новата група може да окаже влияние върху пазара, то не е ясно как КЗК все още не се е самосезирала за АЕЦ „Козлодуй” с 2000 МВт инсталирана мощност, която формира над 36% от общото производство.

По отношение на вертикалната интеграция ситуацията е още по-абсурдна, защото както по закон, така и според европейското законодателство, такава е забранена, поради което всички дейности на ЧЕЗ – производство, разпределение и достъп, търговия, обществено снабдяване с ел. енергия са отделени в отделни дружества. Ако според КЗК наличието на един собственик на компании, които извършват почти всички дейности по веригата е вертикална интеграция, същото трябва да се отнася и за БЕХ, в който влизат производители на ел. енергия, ЕСО, която осигурява пренос и достъп до мрежата на високо напрежение, както и НЕК, която предоставя обществена доставка и търговия. Още повече – само в рамките на НЕК са концентрирани производство, обществена доставка и търговия на ел. енергия. Не на последно място трябва да се отбележи, че само ФЕЦ на ЧЕЗ е присъединен към разпределителната мрежа на ЧЕЗ, докато ФЕЦ на Инерком са присъединени към разпределителната мрежа на ЕВН. Т.е. основната част от инсталираните мощности от ФЕЦ на новата група са присъединени към трета компания към мрежа, собственост на трета компания. Тогава по какъв начин може да се говори за вертикално интегриране?

Според „Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че […за притеснителен] общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%, тъй като в този случай това може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, в резултат на което да се създаде възможност за възпрепятстване или нарушаване на конкуренцията”. Въпреки че отделните дружества в новата група са далеч от този пазарен дял КЗК счита, че „предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, която разполага със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор, се създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група”.

По тази логика няма компания, която да може да купи активите на ЧЕЗ, тъй като придобиваната компания винаги ще остане „със стабилен финансов ресурс и опит в електроенергийния сектор”. Именно това е основният проблем, произтичащ от решението на КЗК – неизвестност и невъзможност за разполагане с имуществото на собственика.

още от Коментари
12
Сряда
Декември