Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Зеленски пред ключова среща с Путин

Снимка: Guliver / Getty images

За новия украински президент Володимир Зеленски срещата с лидерите на Русия, Франция и Германия е ключов момент за усилията му да сложи край на продължилите повече от пет години сражения с подкрепяните от Москва сепаратисти в Източна Украйна. Макар Кремъл да споделя тази цел, в Украйна има опасения, че Зеленски, който е новак в политиката, може да направи прекалено големи отстъпки.

Избраният през април за държавен глава бивш комедиен актьор заяви, че решаването на конфликта, в който загинаха над 14 000 души, е основният му приоритет. Срещата в понеделник в Париж, където той за първи път ще се срещне с руския президент Владимир Путин, създаде надежди, че те могат да се споразумеят за дълготрайно спиране на огъня.

На видеоклип, записан наскоро от Зеленски във фитнес салон, той каза, че да се опитваш да спреш кръвопролитието без да говориш директно с Русия е като да бягаш на фитнес пътечката.

"Някои казват, че можем да се справим и без такъв диалог. Това обаче е като да бягаш на пътечката - правиш нещо, губиш калории, но си стоиш на едно място".

Срещата ще бъде ключов тест за Зеленски, който бе замесен и в разследването за импийчмънт в американския Конгрес срещу президента Доналд Тръмп.

В телефонен разговор от 25 юли Тръмп упражни натиск върху Украйна да разследва политическия му опонент Джо Байдън, като Белият дом не предоставяше близо 400 милиона долара военна на Киев. Забавянето й засили страховете сред украинците, че Вашингтон им обръща гръб или ги поставя в слаба позиция по отношение на Русия.

Зеленски от месеци търси среща с лидерите на Русия, Франция и Германия. Първата подобна среща бе проведена през 2014 г. в Нормандия, Франция, малко след като Москва реши да подкрепи сепаратистите в индустриалния регион Донбас, Източна Украйна. Конфликтът започна седмици, след като Москва анексира украинския полуостров Крим след отстраняването на проруския президент на Украйна по-рано през същата година.

Съединените щати и Европейският съюз отговориха с въвеждането на санкции срещу Русия, обвързвайки отмяната им с постигането на мирно споразумение, за което да посредничат Франция и Германия. Споразумението от 2015 г., подписано в беларуската столица Минск след поредица от военни поражения на украинските сили, предвиди широка автономия за сепаратистките региони, което бе дипломатически успех за Русия.

С Минското споразумение Кремъл реализира целта си да гарантира самоуправление за бунтовническите региони, което да позволи на Москва да контролира Украйна и да попречи на желанието й да се присъедини към НАТО.

"Минск всъщност повече или по-малко дава на Русия това, което тя искаше", казва Дмитрий Тренин, директор на центъра "Карнеги" в Москва.

Документът, който бе договорен от предшественика на Зеленски Петро Порошенко, остави недоволни мнозина в Украйна. Съдържащите се в него договорки за автономия на контролираните от бунтовниците територии и обща амнистия за сепаратистите не бяха приложени на практика. Спорадичните сражения в Източна Украйна продължават въпреки мирното споразумение, блокирайки опитите за политическо решение.

Сега Путин възнамерява да използва срещата в Париж, за да засили натиска върху Зеленски за изпълнение на Минското споразумение, като разчита на подкрепата на френския президент Еманюел Макрон, който даде сигнал, че иска нормализиране на отношенията с Русия. Ако споразумението от 2015 г. бъде приложено, то може да направи възможна отмяната на санкциите на ЕС, като в същото време Москва запази влиянието си върху Украйна.

Путин и хората от обкръжението му предупредиха, че Москва няма да приеме промени в Минското споразумение, особено по най-чувствителния въпрос за граничните пунктове. Според споразумението от 2015 г. Украйна може да възобнови контрола си върху границата на контролираните от бунтовниците територии с Русия, след като в тези региони бъдат произведени местни избори и те получат автономен статус. Симпатиите към Москва са силни в тези райони, особено в провинциалните центрове Донецк и Луганск.

"Русия иска Минското споразумение да бъде изпълнено, както бе формулирано, като въпросът с границата бъде оставен на последно място. Путин не отива никъде, за да загуби", каза Тренин.

Според експерта макар Путин да си дава сметка, че на Зеленски му е трудно да изпълни Минското споразумение по вътрешнополитически съображения, руският лидер "иска да покаже на европейците своята добросъвестност, ангажимента си към Минското споразумение, готовността си да направи това, което зависи от него, за да има споразумение".

Зеленски заяви, че Минското споразумение е лошо за Украйна и обеща да се опита да го промени, като настоява за бързо възстановяване на контрола върху границата и за изтегляне на руските войници от контролираните от бунтовниците територии. Кремъл отрича в Украйна да има руски войници.

Според Вячеслав Никонов, председател на комисията по образованието в долната камара на руския парламент, Минското споразумение е "единственото нещо, заради което Донбас все още е част от Украйна". Той заяви, че ако Украйна се откаже от него, както настояват някои хора в Киев, "това означава, че Донбас ще стане свободен". "За Зеленски единственият шанс да реализира някакъв прогрес е да изпълни Минските споразумения", категоричен бе Никонов.

Мнозина в Украйна се опасяват, че Путин, който е на власт от близо 20 години, ще надхитри лесно украинския президент, който е новак в политиката.

"Зеленски рискува да остане сам срещу тримата други, като лидерите на Франция и Германия заиграят на страната на Русия. Минските споразумения не оставиха пред Киев особен избор - или да реинтегрира Донецк и Луганск при руските условия и да получи "троянски кон" или да загуби тези територии в един замразен конфликт", каза Вадим Карасьов, ръководител на базирания в Киев Център за глобални стратегии.

Според Карасьов Зеленски ще се опита да избегне радикалните ходове заради страха си от ответна реакция от украинската крайна десница и радикалните националисти, които са силно противопоставени на каквото и да било сближаване с Русия. Обсъжданията в Париж могат да доведат до важни резултати, като например размяна на затворници и изтегляне на войници от фронтовата линия, но не и до пробив, прогнозира експертът.

Володимир Фесенко, ръководител на мозъчния тръст Пента, прогнозира, че Зеленски ще бъде подложен на сериозен натиск от хората, които са против сделка с Русия, независимо от резултата на преговорите.

"Дори Зеленски да не подпише нищо, той ще стане обект на подозрения и обвинения. А ако се споразумее за изтегляне на войниците, ще го обвинят в капитулация", подчерта Фесенко.

Политическата партия на бившия президент Порошенко и други опозиционни групи планират демонстрация в Киев в неделя, за да призоват Зеленски да не прави каквито и да било отстъпки.

Социологическите проучвания сочат, че усилията му за постигане на мир се ползват с широка обществена подкрепа.

75 процента от участниците в анкета от миналия месец ги поддържат. Проучването, проведено от Фондацията за демократични инициативи и Киевския международен институт за социология сред 2041 души, е с допустима статистическа грешка от 2,3 процента.

Владимир Исаченков и Юрас Карманау от Асошиейтед прес/ БТА

още по темата
още от Коментари