Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

"Раздялата не носи свобода…" - любими стихове и цитати от Любомир Левчев

1772

Снимка: Уикипедия

В памет на големия български писател и поет Любомир Левчев припомняме някои от най-великите му стихове и житейски разсъждения, които е важно да помним и пазим.

"Всеки талант е вид смелост. Но не всяка смелост е талант. Затова бездарието, посредствеността, простащината непрекъснато се крият зад пристъпи на „безумна смелост”. За жалост нашата култура е пълна с такива отровни двойници на таланта. И вие ще трябва цял живот талантливо да се разграничавате от тяхната наглост. Това става естествено. Но живеем в епоха на заместителите и естествените неща са все по-редки и недостъпно скъпи. "

***

"Днес Времето не е бог. Времето е пари."

***

"Поглеждайте понякога децата на какво играят. Защото те играят винаги на бъдеще."

Из  "Ръцете на света"

***

Освен любов,

друга слабост не трябва да се допуска.

Нали?

Нали?!

Из „Слабост” 

***

Обичам нощното небе,

защото само то е голо.

А тази дневна светлина ми пречи

да гледам голотата на Вселената

Из „Appassionato”

***

Най-ценен дар е този, който не принася полза. Човешки жест без поза. Само знак и толкоз.
Из „Седмата смърт“

***

Без сълзи

Колко е лесно да бъдеш влюбен
На двадесет години..
И колко е лесно
да бъдеш разлюбен…

Прегръщах ветрища.
Целувах дъждове
Търкалях се в ливадите от влажна нежност.
А когато пък ме блъсваха
в бездънното "сбогом",
мислех си, че умирам.
Но ме спасяваха онези мрежи
от млади слънчеви лъчи.
Подскачах върху тях,
тъй както
децата скачат по пружинени легла.
И смееше се моето лице,
студено от изсъхнали сълзи.
Момичета
като магии
се виеха около мен.
И свободата съм я чувствал най-добре
след болка от раздяла.

А колко е страшно да бъдеш влюбен
на четирсет години.
И колко е страшно
да бъдеш разлюбен.

Без „сбогом”.
Без магии.
Без сълзи,
Раздялата не носи свобода…
И мисля си че не умирам.

***

Нeдопустимост

Да те жадувам аз,

да те жадувам!

А ти все повече да се отдалечаваш.

И аз все повече да съм виновен…

Това е толкова недопустимо!

Защото все пак ти ще ме помилваш,

Главата ми ще падне на гърдите ти -

отсечена от меча на въздишките.

Ще се стопят китарите,

додето остане само оня звук,

наподобяващ

звънтежа на пружинено легло…

Това е толкова недопустимо!

Защото аз не съм готов да те загубя

като ключе от пощенска кутия

и като календарче с телефони.

Не съм готов!

Не съм готов!

Затуй минавам всяка вечер

под фосфорната тайна на прозореца

и под влудяващия стон на гълъби ревниви…

Минавам аз.

Минавам сам.

Недопустим като тъга.

още по темата
още от Култура
18
Петък
Октомври