Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Бизнесът трябва да продължи да съществува. За доброто на всички!

Георги Ангелов, старши икономист в Институт Отворено общество

 

Затворени ресторанти, кина, театри, молове, фитнеси, хотели. Големи, структуроопределящи сектори като автомобилостроенето - на пауза. Принудително приземени флотилии на гражданската авиация по цял свят - това са само първите директни и видими "ефекти" от санитарните мерки, въвеждани повсеместно от всички правителства в последните дни.  Предпазливостта, липсата на яснота за бъдещето и нуждата да се спазва карантина и да се ограничават социалните контакти води до далеч по-широки негативни ефекти. Например, в момента никой няма да тръгне да си купува имот, или автомобил, или мебели, да взима заем или да прави мащабен и скъп ремонт. За такива начинания се изисква потребителско доверие, увереност в бъдещето. А тя липсва. Никой не знае какво и как предстои да се случва и дали утре няма да му трябват пари в брой. Бизнеси и потребители минават в режим "изчакване". Прагматизмът увеличава склонността към спестяване в такъв момент. Не се знае дали тази склонност няма да се отрази негативно на рязко цялата икономика.

Отделно заради карантината в Китай, спаднаха рязко покупките на автомобили, машини – износът на индустриална продукция от Европа и САЩ беше ударен. Сега в самата Европа и САЩ се сриват продажбите на автомобили. Затварянето на автомобилните заводи означава и затваряне на техните доставчици и поддоставчици - включително тези, базирани в България.

Изключенията – храни и лекарства

Разбира се, има и изключения. С пълен капацитет работят производители на лекарства, дезинфектанти, маски, защитни средства, хранителни стоки, тоалетна хартия. Веригите за хранителни стоки също отчитат големи продажби, особено в първите дни на извънредните мерки, когато настъпи истерия и презапасяване. Но това не може да компенсира по никакъв начин спада на всички останали сектори. И външната среда, и вътрешната ще дърпа икономиката надолу към рецесия. Така че рецесия неизбежно ще има. Въпросът е колко ще е дълга - дали месец-два, или 1-2 тримесечия, или цяла година? И как да направим така, че да запазим производствения и човешкия потенциал, така че рецесията да бъде последвана от бързо възстановяване?

Световни и европейски мерки

Големите централни банки реагираха доста бързо и изпреварващо. Още преди да има реални икономически данни за спад, американският Федерален резерв направи две извънредни заседания и рязко намали лихвените проценти като в същото време по всякакви канали осигури ликвидност, измерваща се в $700 млрд. Европейската централна банка както винаги беше по-сдържана и избегна извънредни заседания, но също се включи с пакет от мерки, както и Английската централна банка и редица други. И това е само началото - тепърва предстоят още много мерки на централните банки, повечето от които ще станат факт още тази седмица.

Големите страни от Г-7 и Г-20, както и международните финансови институции като Световната банка, МВФ, Европейската инвестиционна банка и т.н. също ще предложат някакъв общ подход за решаване на този общ проблем. Координацията ще е полезна, за да са по-ефективни мерките и за да не се допусне някои страни освен в рецесия да попаднат и във финансова криза заради слабости на публичните финанси или високи дългове. Да се позволи здравна криза да създаде финансова криза би било доста нелепо и ще умножи проблемите драматично. Затова трябва да има и най-вероятно ще има мерки, с които да се оздрави финансовата архитектура. В този ред на мисли, регулаторите вероятно ще одобрят мерки за разсрочване на дълговете на ударените от кризата фирми, за да се даде глътка въздух и да не се трупат лоши кредити.

В Европа финансовите министри на страните от ЕС на 17 март одобриха фискален стимул за икономиката от 1% от БВП и ликвидна подкрепа (под формата на гаранции и отложени данъчни плащания) от най-малко 10% от БВП. Целта е да се помогне на засегнатите фирми да оцелеят и на заетите да запазят доходите си. И това е само началото. Оттук-нататък в зависимост от развитието на кризата вероятно ще има и по-нататъшни мерки, включително и за подсилване на общата система, така че да не се допусне пълномащабна финансова криза, подобна на тази от 2009 г.

Българското правителство също предложи такава схема, при която работодателите вместо да уволняват служители могат да ги запазят, като държавата ще поеме 60% от тяхното възнаграждение за период до три месеца. Ако бъдат уволнени, тези служители също биха получили 60% обезщетение от бюрото по труда – така че за държавата няма допълнителна тежест. Но разликата е, че служителите запазват трудовия си договор и перспективите за работа в бъдеще в същата фирма, а работодателят запазва своите служители на договор и може във всеки момент да възстанови работа. Избягват се опашки пред бюрата по труда и риск от заразяване. Въпросът е тази схема да бъде добре обяснена и рекламирана пред бизнеса и той да бъде успокоен, че ще получи обещаното финансиране – за да се избегнат наистина масови уволнения.

Може хората да бъдат пуснати в болнични докато има карантина - като сметката се подели между работодателя и държавата. Или може хората да са в отпуск, платен частично от работодателя и частично от държавата. Или може хората да работят, но на намалено работно време. Във всеки случай, такъв модел се прилага в Германия при всяка криза и работи сравнително добре, особено при кратки кризи. Това не е панацея при структурни проблеми - напротив, пречи за тяхното разрешаване. Но при кракосрочен шок една такава система може да запази човешкия потенциал.

Всички имат полза бизнесът да продължи да съществува, за да може след кризата бързо да се върнем към икономически растеж. Би било много жалко ако заради кратка карантина един бизнес загине изцяло, кредиторите си вземат машините и другите обезпечения и ги разпродадат на безценица - или още по-лошо, ако ги държат години наред в някой склад да се амортизират. Да не говорим, че ако кредиторите са негъвкави към бизнеса и бързо обяват кредитите за "лоши", тогава самите банки ще трябва да отчетат загуби, да заделят провизии и да са в по-тежка позиция след края на кризата.

За да се запази и самият бизнес, обаче, е необходима и финансова подкрепа - под формата на разсрочване на дългове, или достъп до оборотни средства или средства за инвестиции. Отново, има работещи модели, при които се предоставя гаранция за кредити към бизнеса, така че да не се получи пълно замразяване на кредитния пазар и фалит на добри бизнеси само заради липса на ликвидни средства. Въпросът е, обаче, схемата да е добре структурирана, така че да избягва възможности за злоупотреби. Тоест, наистина да се подкрепят добри бизнеси, а не измамници.

Другата насока е максимална гъвкавост, за да може бизнесът да работи дори по време на карантина. Ресторантите и магазините може да са затворени, но да работят с онлайн поръчки и доставки по домовете. Дори този подход може да се пренесе и към по-консервативни бизнеси като аптеки, които да доставят вкъщи с куриер. Или дистанционни прегледи и диагностика без да се ходи на място при личния лекар биха били много полезни при карантина, но и като цяло биха повишили ефективността на системата.

Всеки бизнес има хора, които могат да работят вкъщи на компютър без да се налага да идват в офиса, поне за няколко седмици. Много от безсмислените срещи ще отпаднат и ще се спести много време, а смислените срещи могат да се провеждат онлайн или по телефона. За много бизнеси в дългосрочен план този подход би бил и по-ефективен, тъй като спестява много разходи за наеми на скъпи офиси и т.н.

Сега е моментът и бизнесът, и банките, и държавата, и доставчиците на комунални услуги да насочат усилия към насърчаване на онлайн услуги и избягване на гишета. Дигитализацията позволява пълна карантина и в същото време пълен достъп до всякакви услуги. При карантина хората ще прекарват много време вкъщи пред компютъра, съответно могат да отделят малко време и да се научат да ползват дигитални услуги. Това ще помогне не само по време на карантината, но и по време на възстановяването след това. Няма нищо по-добро по време на карантината да се образоват както децата, така и техните родители да повишат дигиталната си култура. Това би било една инвестиция, която ще се изплати хилядократно в бъдеще.

още от Лица