Да танцуваш в облаците

Манди Хиксън e бивш пилот на британските Кралски военновъздушни сили. Пример за човек, който наистина "заразява" със своята усмивка и успява да въплъти голямата надежда на мнозина, че всичко е възможно, ако сме упорити. Тя е управлявала самолет Торнадо GR4, летящ в ескадрила. Работила е като фронтови пилот в група от тежковъоръжени летателни машини на Royal Air Force в Ирак. Успява да стане пилот и да сбъдне мечтата си, която се ражда още когато е 13-годишно момиче, дори след поредица от откази от военното училище във Великобритания. Днес тренира кадети заради 17-годишния си опит в небето и работи с училища в страната си, а също и като мотивационен говорител в чужбина, за да вдъхнови всички, пред които се представя, и да им покаже нагледно извечната истина, че човек е способен на много повече, отколкото предполага, стига да повярва в себе си.

Манди Хиксън беше в София по покана на консултантска компания Ernst & Young (EY), като тазгодишния й специален гост. Тя изнесе изпълнена с енергия и чувство за хумор презентация за работата си пред партньори и клиенти на EY. Час по-рано се срещна и с нас, за да даде интервю за "Мениджър Нюз", в което сподели какво е реално да летиш в небето и как всеки би могъл да подобри живота си. 

Ето какво разказа:

.............................................

- Г-жо Хиксън, преди дни приключи Световният икономически форум в Давос под мотото "Да създадем споделено бъдеще в един разединен свят". Вие сте изградили умението да виждате света от птичи поглед. Как бихме могли да създадем споделено бъдеще, започвайки с усилия от днес – на лично, фирмено и национално ниво?

- За мен споделеното бъдеще трябва да се сведе до нашите деца. Смятам, че най-добрият начин да се започне, е като наистина погледнем къде се намираме в момента по отношение на бъдещите ни поколения и децата ни. Аз се опитвам да вдъхновявам моите и други деца да бъдат най-добрите версии на себе си.

В епоха, в която сме толкова впримчени в социалните мрежи и в това "колко харесвания" ни правят популярни, човек може да изгуби чувство какво е реално и какво не. Но не е важното какво се случва в социалните мрежи, а какво се случва в реалния свят. Това казвам на децата. 

Посещавам много често училища във Великобритания и се опитвам да споделя с учениците, че всичко е свързано всъщност с това, да бъдеш истински. Да си човекът, който наистина си. Да бъдеш верен на този човек и да имаш упоритост и целеустременост да постигнеш своите лични цели, каквито и да са те.

Вярвам, че като създаваме силни ролеви модели и образоваме децата си, че кариери съществуват в цяла палитра от различни области, ще създадем споделеното бъдеще.

(Продължава на страници 2 и 3.)

Автор: Невена Любенова

- Мнозина от читателите ще си помислят "Ние не сме в авиационния бизнес. Какво общо има това с нас?". Но в сайта ви Вие посочвате, че има изпитани техники от авиацията, които могат да помогнат на всеки в работата. Какви са те?

- Преди 20 години технологията в авиацията се подобряваше и въпреки това самолетите катастрофираха и падаха. Защо? Специалистите разбраха, че причината е в т.нар. човешки елемент. Колкото и автоматизирани да стават системите ни и светът ни, хората винаги са в сърцето на това, което се случва. И те винаги ще правят грешки. В авиационната индустрия се опитваме да обучаваме какви са личните слаби места на всеки. Тези слабости може да се коренят в неща като как човек възприема информацията, как взема решения, как комуникира това.

Би било ужасно да видя един самолет да се разбива, защото вторият пилот се е страхувал да оспори авторитета на капитана - това е почти невъзможно, нали?! Също така, не бива да има офиси, в които работят хора, уплашени да изкажат критично мнение.

От авиацията даваме на хората инструменти как да бъдат отстояващи. И отстояващи не е едно и също с агресивни. Това е да се окуражава предизвикателната природа на хората да не правят винаги това, което им се нарежда да правят, защото това е заповед, а да се питат "Има ли по-добър начин да се направи това?".

Разработихме цяла тренировъчна програма, разглеждаща човешките фактори. 

- Летенето е един от най-честите сънища – за някои невероятен, за други страшен. Какво е да летиш?

- Аз започнах да летя като малко момиче, въпреки че исках да бъда балерина. За мен летенето е като да танцуваш във въздуха. Това, което правиш, е да вземеш малка част от писта със самолета и да го издигнеш над облаците и да дръпнеш ръководните сили докато го правиш. Това е нещо вълшебно, в същото време се чувстваш много спокойно. Всъщност е много тихо в самолета – на работното място. Днес взимам кадети, които са само на 13 години, и им създавам това преживяване. Те също често казват "Ах, това е като танцуване във въздуха!".

Между другото, докато пилотът лети все по-бързо и по-бързо, идва и екзалтацията от прокарването на самолета много ниско в летене успоредно на земята с огромна скорост. Това е най-големият порив на адреналин, който някога съм изпитвала. Обожавам и това!

- Какво е чувството да управляваш гигантска машина, която лети?

- Предизвикателно е. Вълнуващо. Преди всичко е да оставаш спокоен. Нещата се случват, но ти си обучен да се справяш с напрежение. Може да има извънредна ситуация, но ти вероятно си виждал такава вече в симулатора, където си се упражнявал и упражнявал отново. Останалата част от летенето е рутина. Гледаш в една единствена посока - напред.

- Какво е да си жена, която управлява гигантска машина, която лети?

- За мен никога не е ставало дума да бъда жена в света на бързите самолети, а да бъда пилот на бърз самолет.

- Можете да правите и много други неща. Имате лиценз за управление на пътнически полети. Защо се занимавате с международно лекторство?

- Правила съм много и различни неща след като напуснах Военновъздушните сили на Великобритания, но мисля, че това, което бе най-силно за мен, е да посещавам училища. Наистина се опитвам да мотивирам, да отварям очите на млади хора за кариерите и потенциала, който е там навън пред тях. Ако мога да направя разлика дори за едно дете, когато говоря пред училище от 300-400, тогава това за мен е успешен ден. Не е задължително да ги убеждавам да станат пилоти, просто да повярват, че могат да постигнат най-доброто от себе си.

Имаше една седмица, в която имах привилегията да говоря на три много престижни конференции. Говорих пред известни бизнес лидери. В същата седмица посетих и едно училище, което беше регулирано във Великобритания със специални мерки, заради лошо представяне на децата. След посещението в училището получих имейл от момиче, което използваше в него и нецензурен език. Тя ми написа "@%!!, щом ти можеш, и аз мога да го направя!". Сега тя завършва училище. И си мисля: За това става въпрос. Какво бе моето най-голямо постижение на седмицата? Тя! Това момиче! А не трите престижни конференции пред бизнес личности.

- В натоварения свят, в който живеем, при толкова съкрушителни новини, голямото количество информация, което ни обгражда и вечната липса на време: 1.) Как поддържате оптимизма си?; 2.) Откъде черпите вдъхновение? и 3.) Как поддържате физическата си форма?

- Мисля, че винаги съм била много оптимистичен човек. Това много ми е помагало. Смятам, че съм голяма късметлийка. Оценявам това, което имам, не се концентрирам върху това, което нямам.

Има един цитат, който винаги е обобщавал нещата за мен: "В миналото хората са си мислили, че когато човек стане успешен, тогава той ще стане щастлив. Но ако си щастлив, ти си успешен." Съгласна съм. Животът не е да се опитваш да бъдеш щастлив в бъдещето, когато си мислиш, че ще си постигнал целите си. А да се радваш на пътуването, докато го преминаваш. Да, ще има лоши дни. И ще има дни, в които се чувстваме стресирани. Но във всеки лош ден ще има и много добри неща, които са се случили, стига само да ги погледнем.

Аз имам много обичащ ме съпруг. Черпя от него вдъхновение, защото той се е борил много в училище и също е успял да постигне мечтата си да стане пилот. Освен това, моята майка беше за мен много силен модел за подръжание, тя ни отгледа със сестра ни почти самостоятелно.

Иначе, спортувам. Графикът ми е доста натоварен, но ако не работя, правя спининг, ходя на дълги разходки, правя нещо като смесица от спиниг и фитнес. Освен това играя тенис – обожавам го!

- Ако пред вас стои тийнейджър, който се колебае дали да учи за военен пилот или ръководител на пътнически полети, какво бихте му казали?

- Не се обезкуражавай когато стане много трудно. Ще има моменти, в които ще се проваляш. Всеки път, когато това стане, анализирай как може да станеш по-добър. Всеки път, когато аз правех провал на полет, записвах на лист как нещата може да станат по-добре за всеки един отделен вид полет. На следващия ден вземах листа и го прочитах. И не приемай написаното като списък от негативи, а като области, които можеш да подобриш. Защото ако не знаеш какво правиш погрешно, ти не можеш да направиш нещо по въпроса да се подобриш.

- Моля, разкажете ни някоя забавна история от практиката си на пилот.

- Бяхме на тренировка в Лас Вегас и бях единствената жена в ескадрила. Бях организирала излизане за вечеря с всичките ми колеги - само мъже, както обикновено. Резервирах лимузина, всички бяхме елегантно облечени, сложих си рокля. Мъжете в ескадрила ми не бяха ме виждали в рокля, само в пилотския гащеризон. Слязох по стълбите, те всички ме чакаха долу. Летяхме тогава с един френски навигатор - Мишел Дюпон. Той ме погледна и каза „Манди, изглеждаш изглеждаш фантастично!“. Друг колега британец го удари по гърба и му каза „Не може да говориш така на Манди! Тя е едно от момчетата!“. Мишел се обърна към него и му каза „Ха! Вие, англичаните имате на толкова много да се учите за жените!“. Стана ми толкова смешно и мило! Колегата англичанин празнуваше факта, че аз съм едно от момчетата - това беше неговият комлимент. Но, французинът все така си знаеше „О, не, не! Имате още толкова много да учите за жените!“.