Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Фалшив песимизъм в туризма

812

С приходи от 7.5 млрд. лв. за 2018 г., чуждестранният туризъм е ключов за българската икономика. Затова звучи стряскащо предупреждението, което водещи туристически специалисти отправят от началото на годината: чака ни сериозен отлив на чужденци през лятото. Нормализирането на положението в страни като Тунис, Египет и Турция пренасочва туристическите потоци и гостите от Германия, Русия и Скандинавия вероятно ще са с 20-30% по-малко. Експертите настояват за допълнителни средства за национална туристическа реклама, както и субсидии за чартърните полети до морето.

Сама по себе си, идеята за повече (и по-качествена) национална туристическа реклама е похвална. Но преди да подкрепим харченето на 10-20 млн. лв. от държавния джоб, нека погледнем на българския туризъм в перспектива. През последните години приходите от чуждестранни гости буквално хвърчат нагоре, като през 2018 г. те са с 35% по-високи спрямо нивото през 2015 г. (данните са от платежния баланс на БНБ).

В същото време, сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ предлага най-ниската работна заплата в страната с най-ниските заплати в ЕС. Брутно 700 лева и 8 стотинки на месец: как ви звучи това? В общия случай, ако човек работи на полето или на строежа, ще взима с над 200 лв. по-висок месечен доход, отколкото в туризма. Ясно е, че в туризма неформалният сектор е внушителен, но това само потвърждава извода: този бранш има „специално“ отношение към плащането на заплати и данъци.

А данните на НСИ от началото на годината не потвърждават опасенията, изказвани от туристическите експерти. За първите два месеца на 2019 г. са реализирани с 55 хил. по-малко нощувки в местата за настаняване, но приходите са с 2.3 млн. лв. повече. Тоест, поставени са по-високи цени и това компенсира с излишък по-слабата посещаемост. За март официална статистика още не е изготвена, но Бургаската регионална туристическа камара прогнозира нов ръст на броя на чуждите туристи, макар и скромен (1.5%).  

Да обобщим дотук: през последните години туризмът в България се радва на много висок ръст на приходите. В същото време, той продължава да плаща най-ниските заплати. А прогнозите за катастрофален спад на броя на туристите през 2019 г., с които се мотивират искания за държавна помощ от много милиони, дотук не се потвърждават. 

Разбира се, първото тримесечие не е показателно за летния сезон, а апетитът идва с яденето, т.е. бизнесът, постигнал двуцифрен ръст в предходните години, ще направи всичко възможно, за да го запази. Но фактите остават: ако бюджетът ще отпуска помощи за икономиката (нещо, което само по себе си е противоречиво), по-логично би било да предпочете дейности с по-голям принос за доходите на хората – например научни изследвания или творчески продукти.

А и да не забравяме, че нощувките на международни туристи отдавна се ползват с привилегията на редуцирана ДДС ставка. Държавата вече дотира туризма със стотици милиони – нещо, което е спестено на издателската дейност или на насъщните храни и лекарства.

Ако в призивите на туристическите застъпници има нещо, с което трябва да се съгласим, това е нуждата от подновено внимание към резултатите и структурата на този сектор. Защото ако международният ни туристически продукт беше качествен, със същия брой чужди гости той щеше да постига двойно и тройно по-високи приходи. По данни на Post Office Travel Money, ценовата разлика между „Слънчев бряг“ и евтините испански и кипърски курорти е два пъти, а с Хърватия и гръцките острови – три пъти.  

Предвид националните специфики, туризъм извън курортите е най-обещаващата посока за развитие. За да бъде България успешна туристическа страна, не е достатъчно да запълним леглата в хотелите. Храните и напитките, фестивалите и съборите, природните и исторически забележителности, обслужването, междуградският транспорт, дори униформите на полицаите – всичко това е елемент от туристическия продукт „България“.

Българският международен туризъм се развива все по-успешно в нишови форми като планински пешеходен, екологичен, спа, конгресен, медицински, културен, кулинарен. Туризмът преобразява цели региони: вземете Маджарово, доскоро печално миньорско градче, днес то посреща стотици туристи за наблюдение на птици, търсачи на скални светилища и минерали, рибари и лодкари по Арда, или просто любители на разходки в красива природа. Подкрепата, която българският туризъм безспорно заслужава, може да намери много по-ефективни форми, отколкото субсидирането на скъпи хотели.              

 

 

Автор: Димитър Събев
още от Лица
25
Вторник
Юни