Кралят на ужасите Стивън Кинг става на 70 – 15 любими откъса от творчеството му

Кралят на ужасите Стивън Кинг става на 70 – 15 любими откъса от творчеството му

Кралят на ужасите Стивън Кинг става на 70 – 15 любими откъса от творчеството му

Американският писател Стивън Кинг навършва днес 70 години. Неговите романи на ужасите го превръщат в един от най-продаваните. Книгите му се заиграват със страховете на читателите и достигат дебрите на човешката психика по един пленителен начин, който е присъщ само на Кинг – Кралят на ужасите.

Произведенията му са издавани в общ тираж от над 100 милиона екземпляра и са преведени на повечето от световните езици. Има доста екранизации по неговите романи, като последният „То” чупи рекорди в киносалоните по света.

Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн,. През 1949 г, когато Кинг е на две, баща му напуска семейството майка му отглежда сама него и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения. Започват да се местят в различни градове, като най-накрая се установяват в Дърам, Мейн, където се грижат за родителите на майка му до смъртта им.

Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Не е любимец на учителите обаче и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби. Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ (Dave's Rag). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за съдържанието му.

На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател.

20 неща, които (вероятно) не знаете за Стивън Кинг

В литературния си изказ той следва философията на Марк Твен „Използвай прост и недвусмислен стил”.

Ето някои откъси от емблематичните произведения на Стивън Кинг.

 „Може би изобщо не съществуват добри и лоши приятели. Може би просто има приятели, хора, които се застъпват за теб, когато страдаш, и ти помагат да не си толкова самотен. Може би заради тях си струва да се бориш, да се надяваш, да живееш. И дори да умреш ако трябва. Няма добри приятели. Няма лоши приятели. Има само хора, с които желаеш да бъдеш, не можеш да не бъдеш; хора, които изграждат дома си в сърцето ти.”

„По-добре не поглеждай назад. По-добре си мисли, че всичко винаги завършва щастливо. Може пък и да е вярно, кой казва, че щастливият край е измислица?... ако животът изобщо може да ни научи на нещо, то е, че щастливият край се среща често, невероятно често, и за това трябва сериозно да се усъмним в умствените способности на всеки, който твърди, че няма Бог.”

- Из „То”

***

 „Мечтите остаряват преди мечтателите.”

- Из „Капан за сънища”

***

 „Честта е онази невидима кост, която държи главата изправена.”

- Из „Тъмната кула”

***

 „Мозъкът е мускул, който може да помести света.”

- Из „Живата факла”

***

 „Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”

- Из „Кери”

***

„Адът не е нищо в сравнение с яростта на измамена жена.”

- Из „Живата факла”

***

„Ако си дете, се учиш да живееш; Възрастните се учат да умират.”

- Из „Кристин”

***

„Ангелите може и да се спасят от вечни мъки, но хората са по-малко щастливи създания и за тях адът е винаги близо.”

- Из „Очите на дракона”

***

„Когато си на 5 годинки и се удариш, надаваш такъв вой, че да разбере целият свят. На 10 само хленчиш. Но станеш ли на 15, вече си се научил да похапваш от отровните ябълки, които растат на дървото на болката. Мъчиш се да задушиш плача, като захапваш здраво стиснат юмрук. Кървиш, но отвътре”.

- Из „Гняв”

***

„Къде отива проклятието, след като прокълнатият накрая умре? По дяволите, със същия успех би могло да се попита къде отива последният дъх на умиращия. Или душата му. Заминава. Отива си. Надалече, надалече, надалече.”

- Из „Проклятието”

***

10-те любими книги на Стивън Кинг

„Хората не стават по-добри, те стават просто по-умни. Когато станеш по-умен, не спираш да късаш крилцата на мухите, просто си измисляш по-добра причина, за да го правиш.”

- Из „Кери”

„Мисля, че всеки един от нас, хората, е напълно уникален. Всеки със своята болка и със своите удоволствия и радости; никой друг човек не може да го разбере напълно или да изпита точно същите чувства.”

- Из „Гробище за домашни любимци”

***

 „Земята се върти, това е всичко. Можеш да се въртиш заедно с нея или пък да спреш, за да протестираш, в резултат на което да бъдеш изхвърлен от движението й.”

 „Времето отмива всичко, независимо дали го искаш или не. Времето отмива всичко, времето отнема всичко и накрая има само мрак. Понякога намираме другите в този мрак, а понякога ги губим в него.”

- Из „Зеленият път”

***

 „Надеждата е нещо хубаво, може би най-хубавото нещо, а хубавите неща са безсмъртни!”

„Но всъщност няма какво да се чудя. Нещата винаги се свеждат до две алтернативи: здравата да се заловиш да живееш или здравата да се заловиш да умираш.”

- Из „Особени сезони”

***

 „Малките деца са единствените истински добри човешки същества.”

„Суеверието, подобно на истинската любов, се нуждае от време, за да се разпространи и да бъде отхвърлено.”

„Просто не можеш да поправиш вече стореното. Такава способност може би имаха само боговете, но не обикновените смъртни, което навярно бе за добро. В противен случай до последния си дъх хората биха се опитвали да поправят грешките от младостта си.”

- Из „Сблъсък”

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ