Моят екип е моят успех

Господин Гуджеров, вие имате солидна професионална биография – били сте депутат, заместник-министър, а сега и кмет. В коя роля се чувствахте най-полезен, деен и удовлетворен? В коя успяхте да свършите най-много работа?

- Най-дълго съм бил заместник-кмет – четири години. Това беше първото ми голямо предизвикателство и голяма школа. Изключително интересна, много натоварена работа. Имахме късмета да управляваме доста проекти – ремонт на всички училища и детски градини, сканиране, реки, паркове, улици, площади. Най-голямото предизвикателство беше водният цикъл на град Раковски – проект за 59 милиона лева, на който бях ръководител.

Работата ми в Народното събрание също беше безкрайно интересна, но много по-различна. Там се създават политики, но не се работи толкова интензивно, както в една общинска администрация. В Народното събрание може много да работиш, може и никак да не работиш, а финансовият резултат е един и същ. Но ако наистина си активен и отдаден на работата, има много какво да свършиш, а в нашата организация това се забелязва. Това беше и моят трамплин за позицията заместник-министър на околната среда и водите. Там имах честта и удоволствието да работя с един брилянтен ръководител и изключителен лидер в лицето на Ивелина Василева. Ако имам някакви лидерски качества, те са резултат от нейната шлифовка.

В министерството светлината на прожекторите е много по-силна, но реално в моите ресори бях в качеството си на компетентен орган на два-три закона. А в общинската администрация дори не мога да предположа в колко закона кметът има компетенции. Работата в кметството е много по-натоварена, но именно на тази позиция се чувствам най-полезен. Тук сформирам своя екип и заедно носим отговорността от началото до края. Оформяме сами бюджета си, решаваме за какво ще го разходваме и това е основният инструмент на политика в местната власт. Проблемите от първично естество, които един кмет може да разреши, са много повече от тези, които един министър може да разреши. Напливът от желаещи за среща е голям, имам непосредствен контакт с всички жители. Аз нямам приемен ден, всеки ден е такъв. Няма буфер между мен и хората.

- Вашата община се отличава – тя е чиста, красива, богата. На какво се дължи това? Въпрос на ресурси ли е или на управление? А може би хората са различни?

- Комплексно е. От много време насам община Раковски не е имала слаб кмет. Още от времето на Франц Коков – велик визионер. При него за първи път постъпих на работа. Той е човекът, създал индустриалната зона в общината, впоследствие в мандата на г-н Антонов успяхме също да свършим много работа. Та летвата е вдигната високо. Жителите на нашата община едва ли биха търпели бездействащ кмет. Всеки следващ кмет при нас не търси промяна, а приемственост и надграждане. За три години имаме повече от 20 километра асфалтирана улична мрежа, много километри канализация, водопровод. Но как аз щях да асфалтирам, ако в предходния мандат не бяха изпълнили водния цикъл? Мога да изкажа само суперлативи за хората на този пост преди мен.

Нашите предизборни кампании не залагат на реклама, а на срещи с хората, на които те разказват за своите проблеми. Тези проблеми се превръщат в първостепенни наши задачи. Проблем беше пътната инфраструктура. Но се оказа, че с наличните средства няма да можем да я изградим, както искаме. Затова подходихме мениджърски и създадохме собствено общинско предприятие, което да асфалтира улиците. Беше рисковано начинание, създадохме го от нищото, закупихме техника. Станахме първото общинско предприятие, регистрирано в Камарата на строителите. Така комбинирахме икономии и голям обем свършена работа. Количествено-стойностната сметка за една конкретна улица беше 520 000 лева, ние успяхме да я свършим за 204 000 лева, без да спестим нищо.

И според мен общината ни се отличава. Предполагам, че много се дължи и на общността. Ние сме сплотена общност, при нас непрекъснато могат да се наблюдават актове на милосърдие и съпричастност.

- Дали католическото възпитание също има значение? Вие сте общината с най-много католици в България.

- Аз самият съм минал през школата на църквата, вероучението, тайнствата на вярата, причастие. Нашите свещеници са особен вид лидери, които учат на непреходни ценности и морал. Със сигурност това влиияе на общността. Но основополагащо за доброто развитие на общината и бизнеса е трудолюбието на хората. Бизнесът в нашата община се развива толкова добре, че вече започва да се усеща липса на кадри – с всякаква квалификация.

- Как бихте ме убедили да дойда да живея и работя в град Раковски?

- С изключително сплотената общност, със сигурността – при нас престъпления почти няма. Имаме всички плюсове, които няма да намерите в големия град – чудесно място за отглеждане на деца, общинската администрация проектира и изгражда детски градини, можем да се похвалим с добра демография, много младо население. Началните ни училища са на много високо ниво, добре оборудвани. Миналата година директорът на едно от тези училища стана най-добрият директор в Пловдив област. Има привлекателни работни места, Раковски е добър за потенциално развитие на всеки бизнес. Ние ухажваме всичките си нивеститори. Раковски е в непосредствена близост до Пловдив, ако ви липсва някое от удобствата на големия град.

- Младите хора във вашата община имат ли тясна връзка с църквата?

- Определено е така. Освен класовете по вероучение, църквата ни помага по много начини: организира курсове за деца по английски, немски, италиански, които в по-голямата си част са почти безплатни, екскурзии за децата, социални дейности за тези, които са с по-специфични потребности чрез организацията „Каритас“. В по-голямата си част жителите на общината са приобщени към църквата. А защо това е важно? Заради ценностите, в които възпитава църквата. Още в началото на мандата си организирах кръгла маса на тема превенция на употребата на наркотици. Първите хора, които поканих, бяха свещениците, а след това директорите на училищата, социалните работници и полицията. Свещениците взеха голямо участие и дори включиха темата в проповедите и срещите си с младежи и семейства. Църквата е много важна за нас.  

- Смятате ли, че местната власт в България е достатъчно автономна?

- В никакъв случай. Със сигурност има зависимост, което не е непременно нередно. Аз съм в управителния съвет на Национално сдружение на общините в България и знам, че пътната мрежа, която е общинска отговорност, не е много по-малка от държавната. Но за държавните пътища ресурсът е в пъти по-голям от този за общинските. Разбирам, че е нужно да бъде изграден критичен минимум от републиканска пътна инфраструктура, като например магистрала „Хемус“, за да остане жива Северна България. За град Раковски близостта до магистрала „Тракия“ отваря огромни хоризонти. От друга страна, на всички ни се иска да дойде моментът, когато част от корпоративния и подоходните данъци ще остават в общините. Общините са първата линия, която създава условията за работа на бизнеса и която поема критиките.

- С какво се отличава мениджмънтът на общината от мениджмънта на една компания?

- В общинската администрация не се формира печалба. Но всички други неща са много сходни. Като мениджър аз разполагам с три основни ресурса: време (за мен то е ограничено до срока на мандата ми); пари (аз съм икономист и знам, че трябва с единица ресурс да постигна максимален резултат, успях да свия всички разходи и намерихме пари за инвестиции) и хората (не по-малко важен ресурс). С охота бих се разделил с един инженер, който не е отдаден на работата си и бих дал всичко от себе си, за да запазя градинаря, който е посветен на работата си. Мотивацията е изключително важна. Важно е с колегите, с които работим, да споделяме едни и същи ценности.

- Възприемате ли се като успешен човек?

- Мисля си, че от всичките нива на израстване съм успял да взема максималното. Родителите ми са ме научили на отговорност и морал. В Стопанската академия в Свищов попаднах на изключителни преподаватели, които също ми дадоха много. При министър Василева ми беше най-полезната школа, там видях как трябва да се случва управлението на екипа. Сега моят екип е толкова сплотен и добре работещ, а от жителите срещам предимно позитивни мнения за нашата работа – затова смятам, че управлявам един много успешен екип. В това се състои моят успех.

- Разбирам, че сте човек на екстремните спортове и изживявания – по какъв начин това влияе на работата ви? Може ли да се каже, че сте рисков играч?

- Със съпругата ми и с добри приятели-планинари сме изкачили много върхове, но най-екстремното изкачване беше до върха на Олимп. Със съпругата ми караме и ATV. Тренирам айкидо. А гмуркането се случи, след като попаднах на най-добрия инструктор по гмуркане в България. С него в Червено море стигнах до 46 метра дълбочина – невероятна красота. Това са изключително приятни и пълни с адреналин занимания, към които обаче трябва да се подхожда внимателно, защото повечето грешки са фатални. С тези увлечения се оттърсвам от негативната енергия. И в работата си поемам рискове, но винаги добре обмислени и умерени.

Текстът е от списание „Мениджър“

Автор Ана Клисарска