Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Решението за еврото е стратегическо, а не конюктурно

Димитър Радев, управител на БНБ. Снимка: БНБ

Има основание да се направи стратегически преглед на целите на монетарната политика, очаква се новото ръководство на ЕЦБ да инициира подобен преглед, казва управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за Investors Digest

- Г-н Радев, как оценявате резултатите от прегледа на качеството на активите на шест български банки, проведен от ЕЦБ? Как се развива след него комуникацията с Франкфурт от гледна точка на целта за членство на лева в ERM II?

- Резултатите не са изненадващи. Те съответстват на нашите собствени оценки. Комуникацията с ЕЦБ беше и остава отлична както в работата, свързана с прегледа на качеството на активите и стрес теста, така и в цялостния процес на подготовка за включването на лева в ERM II и присъединяването ни към Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

- По дефиниция параметрите при подобни стрес тестове са подчертано консервативни. Но в подхода на ЕЦБ имаше и някои доста невероятни допускания – например повишаване на корпоративния данък до 30% в близките три години. Това би могло да е негативен сценарий за страни като Гърция, с 28% данък, или Испания, с 25%, но изглежда направо фантастика за България с нейните 10%. Не беше ли логично методиката на Европейския банков орган, разработена за стрес теста на най-големите западноевропейски банки преди година, да бъде адаптирана към условията в България?

- Техническите допускания в методологията при базовия и негативния сценарий на стрес теста са еднакви с тези, прилагани за всички страни членки в стрес теста на Европейския банков орган. В общия контекст на упражнението ефектът от конкретно цитираното допускане върху баланса на банките се оказа пренебрежимо малък и затова при разговорите ни с ЕЦБ не се наложи да търсим коригиращи действия.

- При този преглед бе приложен и новият счетоводен стандарт МСФО 9. Според експерти като доц. Сарийски обаче този стандарт допуска повече субективни модели и не предвижда никакъв арбитраж, който да решава спорове между проверяващия и проверявания. Има ли основания за подобни критики?

- Говорим за нов международен стандарт, който е задължителен за банките. Българските банки бяха добре подготвени за неговото въвеждане. Това беше и една от основните препоръки, които отправихме към тях след прегледа на качеството на активите през 2016 г. Има установени формати за обсъждане и променяне на съществуващи – както и за приемане на нови – международни счетоводни стандарти.

- С евентуалното влизане в механизъм на „близко сътрудничество“ БНБ ще трябва да започне да прилага мерките и препоръките на Единния надзорен механизъм. Какви практически промени би наложило това в работата на банковия надзор?

- Промените са от нормативен и административен характер. Голяма част от тях вече са подготвени и имаме готовност за тяхното въвеждане от датата на ефективното ни присъединяване. В условията на Единния надзорен механизъм ЕЦБ упражнява директен надзор върху най-големите банки и там БНБ ще бъде ангажирана с участието на наши експерти в надзорните екипи. По отношение на останалите банки, които ще останат под прекия надзор на БНБ, между нас и ЕЦБ ще бъде установен непрекъснат активен обмен на надзорна информация.

- Страни като Унгария, Полша и особено Чехия подчертано не желаят присъединяване към еврозоната на този етап. Валутният борд ли е основната разлика между тях и България, обясняваща тази разлика в политиката, или има и други фактори?

- Става въпрос преди всичко друго за политическо решение. Положителното в нашия случай е, че това решение е взето на основата на стратегически, а не конюнктурни съображения. На практика няма сериозен политически фактор в страната, който да не подкрепя това решение. На техническо равнище паричният режим в страната дава възможност за неговото реализиране по-бързо и по-безпроблемно.

- В едно интервю за Market News през пролетта казахте, че забавянето в Европа може и да се окаже временно, но ще трябва да изчакаме и да видим. Как оценявате развитието в последните месеци?

- Несигурността се увеличава и много текущи данни дават индикации за продължаващо забавяне в икономиката на Еврозоната. Това мотивира ЕЦБ да вземе решения за още по-стимулираща монетарна политика. Техническите детайли и степента, в която ЕЦБ реши да активизира своята политика, са обект на коментари, но – погледнато по-принципно – базисната макроикономическа мотивация, стояща зад тези решения, е ясна.

- В отговор на въпрос от Investor.bg БНБ заявява, че предвид фиксирания курс на лева „забавянето на членството в ERM II не може да създаде директни финансови и макроикономически рискове за българската икономика“. Възможно ли е обаче обратното? Възможно ли е членството в ERM II, ако дойде в неблагоприятен за европейската икономика момент, да донесе негативи на България? Иначе казано, трябва ли на всяка цена да бързаме за еврозоната, или тази цел трябва да бъде съобразена и с моментните условия и тенденции?

- Трябва да следваме стратегическия си план с фокус върху качеството на процеса. Поради естеството на нашия паричен режим, базиран на фиксиран валутен курс, и твърдия ни ангажимент да не го променяме до влизането на страната в еврозоната участието на нашата валута в ЕRM II само по себе си няма да доведе до промени в нашата макроикономическа позиция. Преките ефекти ще бъдат по-скоро положителни, например повишаване на кредитния рейтинг на България и подобряване на общата инвестиционна среда.

- Испанският икономист Даниел Лакайе каза в интервю за Bloomberg TV Bulgaria, че според него политиката на стимулиране на ЕЦБ е изчерпила ефективността си отдавна и че в момента единствено прехвърля средства от продуктивните сектори в икономиката към непродуктивните. Лакайе напомня също, че отрицателните лихви според много изследвания са изиграли значителна роля за затрудненията на Япония с инфлацията и растежа. Какво мислите вие? Има ли реална заплаха еврозоната да тръгне по „японски“ сценарий?

- Глобалната икономическа среда е далече от това да бъде наречена конвенционална. В този смисъл, отговорът на ЕЦБ с неконвенционални мерки е напълно логичен. При прилагането на неконвенционални мерки е нормално да има различни виждания за техния ефект, включително възможността за „японски“ сценарий. Ще бъде погрешно обаче, ако акцентът се поставя единствено върху монетарната политика, без да се отчита това, което се прави или не се прави за разрешаване на глобалната икономическа несигурност, а също така в сферата на структурните реформи и фискалната политика.

- Неведнъж сте казвал, че за да са ефективни, опитите на политиците за стимулиране на икономиката трябва да са насочени към структурни области като пазара на труда, пенсионните реформи и образованието. Какво пространство за действие имат българските политици, когато става дума за тези три области? Смятате ли, че има неизползвани възможности?

- Такива възможности има, но са свързани с комплексни и понякога продължителни за изпълнение мерки. Те включват не само пазара на труда, пенсионните реформи и образованието, но и сфери като здравеопазването, отбраната, модернизирането на техническата и социалната инфраструктура. Някои стъпки в тези сфери ангажират сериозен публичен ресурс. Добър знак е, че те се реализират в една като цяло дисциплинирана фискална рамка.

- Немалко икономисти изразяват мнение, че заложената от ЕЦБ цел от около 2% инфлация е вече отживелица в среда на застаряващо население и структурно преобразяващи технологии. Има ли основания според вас да се мисли за корекция в тази цел?

- Това, за което има основание, е да се направи стратегически преглед на целите на монетарната политика. За последен път това беше направено през вече далечната 2003 г. Очакванията са, че новото ръководство на ЕЦБ ще инициира подобен преглед.

- Какъв е ефектът от ниските лихви в българската икономика?

- Непосредственият ефект е положителен. Увеличената кредитна активност е един от показателите в това отношение. Подобно развитие обаче е свързано и със сериозни предизвикателства, например за рентабилността на банките поради топящите се лихвени маржове. Трябва да посоча, че засега българските банки се справят добре с това предизвикателство. Акумулират се и циклични рискове, за неутрализиране на които БНБ активира и след това повиши нивото на антицикличния капиталов буфер за банките.

- В последните години станахме свидетели на няколко големи сделки в българската банкова система. Очаквате ли консолидацията да продължи и занапред? Изцяло положително явление ли е тя?

- Консолидацията е един от възможните отговори на предизвикателствата, пред които са изправени банките. Очаквам, че този процес ще продължи.

още по темата
още от Лица
14
Четвъртък
Ноември