Тежкото наследство на отрицателните лихви

Manager News

Състоянието на икономиката в Еврозоната и очакваното забавяне на икономическия й растеж  изискват ултра-стимулираща парична политика. Това коментира подуправителят на БНБ Калин Христов по време на Седмата годишна конференция „Банките и бизнесът“. Какви отражения ще даде тази тенденция върху българската икономика? Представяме в резюме анализът и прогнозите на подуправителя на БНБ

Днес широко се споделя очакването, че предстои забавяне на икономическия растеж в Еврозоната, дори ако няма силен шок или дълбока рецесия. Всички официални прогнози на институции като ЕЦБ, Европейската комисия и Международния валутен фонд сочат забавяне на растежа в Еврозоната следващата година. Основните фактори, стоящи зад това, са добре познати и те не са циклични, а структурни – неблагоприятни демографски тенденции, съчетани с бавно технологично развитие, водещи до все по-слаба производителност и загуба на конкурентоспособност и променящите се принципи и структура на глобалната търговия. Това става на фона на ултра-стимулираща монетарна среда с ниски и отрицателни лихвени проценти и парична политика с директни покупки на активи с безкраен хоризонт на провеждане от страна на ЕЦБ. С тези изходни условия, и ако развитието на икономиката се отклони от базовия сценарий в негативна посока, паричната политика е изчерпала възможностите си дори за краткосрочно циклично стимулиране, обясни подуправителят на БНБ.

Според изследване на Brunnermeier и Koby от Принстън границата на ефективност на паричната политика се характеризира с така наречения преобръщащ лихвен процент (reversal interest rate). Ако спадне под това равнище на лихвените проценти, твърде стимулиращата парична политика вече води до намаляване, вместо нарастване, на банковото кредитиране, и има депресиращ ефект върху цялата икономика.

Отрицателните лихвени проценти, особено ако са поддържани в продължителен период от време, имат по-скоро неблагоприятен ефект върху търсенето както на домакинствата, така и на фирмите, и върху общия икономическия растеж. Те създават среда, стимулираща свръхзадлъжнялост, повишение на цените на финансовите активи и натрупване на рискове, свързани с това повишение. Цените на недвижими имоти също растат, при това с темпове и до нива, които изолират цели социални групи и изправят по-младите поколения пред невъзможност да влязат на пазара на недвижими имоти (освен с цената на силно задлъжняване още в началото на жизнения им цикъл).

Валутният борд в България бързо и в пълна степен пренася паричните условия от Еврозоната. Ниският публичен дълг, който води със себе си исторически ниска рискова премия, и високата склонност към спестяване на домакинствата са допълнителни фактори за директното пренасяне на паричните условия от Еврозоната у нас.

Трудно е да си представим такива лихвени проценти като „стимулиращи“ домакинствата и фирмите да спестяват по-малко и да потребяват и инвестират повече. Продължително поддържани ниски или отрицателни лихви биват възприемани като сигнал за несигурност и предстоящо забавяне на икономиката, поради което икономическите агенти забавят потреблението и ревизират надолу инвестиционните си планове.
Тази картина не е оптимистична, но тя даже не отразява ефекти от потенциални силно негативни шокове. Това е дори само при базовия сценарий, който не предвижда влошаване на външната среда и където допускаме, че текущата политика на ЕЦБ ще се запази без промяна. При базовия сценарий се очаква да наблюдаваме вероятно положителни, но ниски, темпове на икономически растеж.

Докато свръхликвидността на банките се приема като положителен индикатор в „нормални“ времена, в настоящата ситуация тя е значителен фактор за банките да поемат кредитен риск. Изправени пред отрицателни доходности на нискорисковите ликвидни активи, където могат да инвестират своята свръхликвидност, банките са принудени да търсят нови кредитополучатели, намалявайки лихвените проценти по кредитите, с цел все пак да постигнат някаква положителна доходност. Ниските лихви по кредитите обаче вече все по-трудно диференцират между качеството на отделните проекти и не е сигурно дали покриват цената на риска. В резултат от всичко това, задлъжнялостта на частния сектор ще нараства, в по-значителна степен при домакинствата, прогнозира подуправителят на БНБ.  В същото време банките ще бъдат склонни да поемат още кредитен риск също и поради натиска от свиване на маржовете на доходност, а от гледна точка на пасивите им, възможностите за редуциране на разходите са ограничени.
Моето очакване е свързано със запазване или допълнително разхлабване на монетарните условия, което ще води до активиране на т.нар. преобръщащ лихвен процент. Домакинствата и бизнесът ще продължат да натрупват спестявания. Банките ще поемат по-голям кредитен риск в търсене на доходност и при силно ограничени възможности за пълно отразяване на риска в цената на кредитите. Лихвеният марж ще се свива, в комбинация на все по-силна конкуренция в сферата на платежните услуги, налагането на административни тавани върху някои такси на банките и растящи регулаторни разходи и разходи за киберсигурност.

На фона на всичко това  политиката на БНБ ще продължи да бъде насочена към поддържане на високи капиталови изисквания за банките, включително чрез продължаващо налагане на всички капиталови буфери и допълнително калибриране на нивата на антицикличния буфер, така че да се покрият рисковете, натрупвани в балансите на банките.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ