България има нужда да говори за загубата на ценности

България има нужда да говори за загубата на ценности

България има нужда да говори за загубата на ценности

Ценностите - да бъдем добри, да уважаваме другите, да ни е грижа за природата, да бъдем автентични, а не фалшиви, в търсене на одобрение и симпатии, са вътрешно закодирани във всеки от нас и така е от хилядолетия. Но в последните 30 години има световна криза на ценностите и някой трябва да припомни кои са истински важните и водещи приоритети в целия шум, който ни заобикаля и в една среда, в която милиони съобщения и нови послания се опитват да привлекат вниманието ни и да ни убеждават.

Това смята Чарлз Фаулър - член на Ръководната група на Алианса за ценностите на Обединеното кралство и председател на Фондацията за човешките ценности. Той гостува в София по повод "Световният ден на ценностите" - събитие, организирано от миналата година насам в различни страни, а сега и у нас, с което Фондацията, в която той работи, се опитва да възстанови диалога за ценностите по света. 

Фаулър е бивш експерт по инвестиционно банкиране от Лондон, работил в Азия и пренасочил се към тази социална идея след кариерата си във финансовия свят. Ето какво сподели той за "Мениджър Нюз" преди презентация в хотел "Хилтън" пред бизнес лидери, на събитие организирано от Българската асоциация на управленските консултантски организации (БАУКО) и Българският форум на бизнес лидерите (БФБЛ), с което беше отбелязан за първи път Световния ден на ценностите и у нас. 

- Г-н Фаулър, "Световен ден на ценностите" - каква инициатива е това? 

- Фондацията за човешките ценности (Human Values Foundation), в която аз работя, е активна във Великобритания от 25 години насам. През 2012 г. обаче в страната имаше голямо проучване. Резултатът бе, че всеки човек знаеше какви са ценностите - да те е грижа за другите, да си състрадателен, да бъдеш добър, да казваш истината, да си честен човек. Но същите хора споделяха, че мислят много негативно за обществото, в което живеят. Държавата беше асоциирана с думи като "вина", "насилие", "корупция". Същото проучване беше направено и в други страни, с почти същия резултат.

Ние преценихме, че е тревожно, че хората като личности имат много добри ценности, но в същото време чувстват, че живеят в общество, което не споделя тези ценности. Те са изгубили доверие в обществото, в "системата". Може би затова реално не практикуват своите добри ценности. Стана ясно, че хората имат нужда от нов диалог за ценностите, при това не само във Великобритания, но и в чужбина. 

- Защо България има нужда от този ден?

- Мисля, че не е различно в България спрямо по света. Имаме нужда от това, защото ценностите, които са изначално заложени в човека отпреди хиляди години, са в криза. Има криза на ценностите по света в последните 30 години. Тя се дължи на вида образование, което имаме, на вида работа, която се работи. Загубата на ориентация идва и от глобализацията, която настъпи, както и от технологиите като средство за комуникация. Залети сме от различни културни модели и обществени норми на поведение. Някои от тях може да са добри, но съвкупно заедно те създават голямо объркване сред хората. Ние не мислим за ценностите си. Не анализираме защо се държим по начина, по който се държим. Ако имаше морален код на разрешенето и забраненото, както в миналото, хората биха били наясно какво се очаква от тях да правят и какво не. Но сега вече няма такъв и мисля че от тук идва кризата.

- Как припомнянето на ценностите може да направи България по-добро място за работа, живот и инвестиции?

- Също както всяка друга страна, България има нужда да говори за загубата на ценностите. Вече дори има реакция тук към това. Демотивиращо и обезсърчаващо е чувството, че личните ценности не отговарят на тези на обществото. Това ги прави объркани, гневни, нежелаещи да споделят и да сътрудничат социално. Ако мислиш, че обществото е враждебно, ти не искаш да се включваш и да помагаш на групата.

Същото се отнася и за организациите, за компаниите. Хората, които работят в тях, са тревожни. Те харесват своите собствени добри ценности, но им се струва, че околният свят не отговаря на това и то ги тревожи. Вижда се желание сред хората да говорят за ценностите. Има експлозивна популярност на темата за ценностите при нас от миналата година насам.

През 2016 г., с нашия "Световен ден на ценностите" сме достигнали 21 млн. души по света. Направихме го с кампании, събития, отразени в медиите и онлайн. Достигнахме около 99 държави. През 2017 г. искаме да достигнем 60 млн. души. 

По отношение на бизнеса разбрахме, че неговите ценности са важни за служителите и за клиентите. Вече съществуват явления като "етично потребление" (ethical consumerism), "етично инвестиране" (ethical investing), "икономика на ценностите" (the values economy). Да вземем за пример чашата кафе. Преди 20 години си купувахме най-вече чаша с кафе. После дойде Starbucks и днес ни продава преживяване. Хората не купуват от Starbucks само стоката – напитката, а пакет от ценности. Те се интересуват да знаят дали кафето е отглеждано по устойчив начин и без да ощетява природата. Искат да знаят какво е било отношението на компанията към работниците в плантациите за кафе, дали те са били третирани по правилния начин. Живеем в икономиката на знанието. Затова бизнесът, който иска да успява, трябва да се съобразява с ценностите. Така, освен че ще създава по-добър свят, той ще прави и повече печалби.

- Коя според вас е най-пренебрегваната ценност днес?

- Наше изследване във Великобритания създаде йерархия на ценностите според мнението на хиляди хора. Най-важната се оказа състраданието, следвана от уважението, автентичността, истината, честността, добротата, доверието, вдъхновяването, сътрудничеството, свързването.

За мен най-пренебрегваната ценност е уважението. В объркването на ежедневния живот, който е отразяван и увеличаван като под лупа от социалните мрежи, ние много лесно губим чувството си за уважение към другите хора, които имат различно мнение, различна култура, опит. Така че смятам, че уважението е много изтласкано на заден план. Под уважение имам предвид също и да те е грижа за другите социално, дори за човечеството като цяло. Да гледаш на останалите като на човешки същества. 

- Освен с частния сектор, работите ли и с държавата?

- Фондацията за човешките ценности помага и на децата докато растат. От години имаме инициатива във Великобритания, в която чрез подкрепата на около 2000 училища, ръководени от местните власти, предоставяме специални учебни планове. Нашите планове се прилагат във всички тези училища и са набор от отделни уроци за отделните ценности. Някои от училищата прилагат нещата ни по-сериозно, други по по-малки начини. А има и училища по света, където плановете ни са внедрени.

Програмата се прилага в учебни часове, включвани по желание на училището в графиците на децата, с помощта на определени учители. Има по един отделен урок за различните ценности, например честност, уважение, доброта, грижа за другия, грижа за природата. Общо уроците за ценностите са 44. Всеки урок трае по 45 минути. Децата изслушват по една история, която може да бъде прочетена на глас от учителя или пусната да се гледа мултимедийно, ако има бяла дъска с прожектор. (Към всеки урок има и по един видеоклип по темата.) Започва се с 5 минути за успокояване на децата. Това са 5-те тихи минути – децата трябва да бъдат успокоени преди да се дискутира въпросът. Така те стават много по-възприемчиви. Пуска се музика за фон. После се показва/разказва историята. Следва дискусия за нея. В историята обикновено има нещо интересно, което да ги заинтригува. После има песен, която да изпеят. Знаем, че историята ангажира ума, но пеенето ангажира сърцето. Освен това, пеенето е обединяващо. Песента е свързана с историята за отделната ценност. Последното нещо в часа е, че обикновено има кратка физическа дейност. Изиграва се сценарий или се рисува нещо – учителят има избор. Отново е свързано със съответната ценност. 

Изпращаме и малки книжки на родителите, за да не се учудват когато детето им пристигне вкъщи и започне да разказва за съответната история (или ценност). Практикува се за 5-11 годишни деца. Имаме и по-сложна програма за деца над 11-годишна възраст. Но става по-трудно там да накараме училищата да го правят, защото по-големите деца имат доста по-натоварен график.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ