Колонката на Ричард Брансън: Да сменим подхода към наркотиците

В последните няколко години написах много неща за пълния провал на така наречената „Война срещу наркотиците“. Това, което научих, е, че строгите забрани и тежките наказания, които днес откриваме в законите на повечето страни, просто не работят. В световен мащаб производството и разпространението на наркотици нараства, а с него и смъртността сред хората, които ги употребяват.

Нека бъдем откровени, без значение дали става въпрос за забранени наркотици или мощни болкоуспокояващи, продуктите, които съдържат наркотични вещества, са навсякъде около нас, и дори най-суровите режими на контрол се провалиха в предпазването на значителен брой хора от пристрастяване.

Може би най-драматичният пример за неуспешната ни политика е случващото се в Северна Америка. Числата са стряскащи. През 2015 година в Съединените щати около 52 000 души са починали от свръхдоза. По предварителни данни, броят на починалите през 2016 г. е в рамките на 59 000 до 65 000 души, повече от загиналите във Виетнамската война (58 000 души).

Началото на тази криза може да бъде проследено до масовото предписване на болкоуспокояващи през 90-те години на миналия век. Тогава опиати като OxyContin и Percocet бяха широко предписвани за лечение на хронична болка, въпреки липсата на сериозни доказателства за тяхната полза в борбата с продължителните болки.

С увеличението на смъртните случаи от свръхдоза, властите започнаха да налагат по-строги мерки срещу тяхното разпространение. Проблемът обаче беше в това, че много от хората, които изгубиха достъп до тези болкоуспокояващи, бяха развили зависимост към тях, а това означаваше, че ще преминат към по-евтини (но далеч по-силни) алтернативи като хероин и фентанил. Оттогава насам всяка година броят на смъртните случаи от свръхдоза расте.

Бях щастлив да чуя президента на САЩ Доналд Тръмп, който обяви кризата с употреба на наркотици за „национално бедствие“, което трябва да бъде разрешено. Но за съжаление тези негови думи не бяха придружени от предложение за реформа на настоящата политика, а от контрапродуктивна реторика за борбата с престъпността. Това не помага.

„Този подход се използва от десетилетия и до момента не се е справил с нито един наркотик, който е попадал под забрана, в това число и алкохолът по време на сухия режим“, казва Бил Пайпър от „Алианса за борба с наркотиците“, който подкрепя преразглеждането на законите в областта на наркотичните вещества.

Пред моите колеги от Глобалната комисия за политиката към наркотиците, често съм казвал, че единственото нещо, което може да помогне, е подход, който разглежда употребата на наркотици като проблем на общественото здраве, а не като престъпление. Първа стъпка в тази посока би била подобряването на спешната намеса при случаите на предозиране.

Властите трябва да се съсредоточат върху увеличаването на достъпността на медицински услуги и на лекарства като налоксон, за който е доказано, че действа ефективно срещу предозирането. Всеки полицай трябва да разполага с него. Клиниките и лекарските офиси трябва да го предлагат безплатно. Вярвам, че множество смъртни случаи, свързани със свръхдоза, биха могли да бъдат предотвратени, ако налксонът беше по-достъпен.

Въвеждането на така наречените закони за „добри самаряни“, които звънят на 911, трябва да бъде подкрепено, защото това ще насърчи хората да търсят медицинска помощ след предозиране, тъй като законът ще предостави имунитет, както за жертвата, така и за човека, който се е обадил. Никой не трябва да се страхува от наказателни санкции, защото се опитва да спаси живота на друг човек.

Според медицински доклад от 2016 година, само 10% от американците, които страдат от наркотична зависимост, получават специализирано лечение, поради липсата на възможности и достъпност. Има много страни като Швейцария, Германия, Дания и Австралия, където програмите за ограничаване на вредите са реализирани успешно.

Друга тема, която се нуждае от преразглеждане, е тази на достъпа до болкоуспокояващи. Медицинската марихуана се доказа като ефективно болкоуспокояващо, което има по-добър профил на безопасност от опиатите, носи по-малък риск от развитие на зависимост и не може да доведе до фатално предозиране.

Това е епидемия от безпрецедентен мащаб, но има отговори, които може да я разрешат. От нас зависи да застанем зад по-сериозни и смислени реформи и да променим политиката към наркотичните вещества, като бъдем по-практични и се фокусираме върху здравето. Ако не действаме сега, числата ще продължават да растат.

Всеки читател на „МениджърНюз“ може да задава своите въпроси към Ричард Брансън на имейл: Richard.Branson@nytimes.com. Сътрудниците на световно известния предприемач съветват да посочвате името си, страната, имейл-адреса и сайта където четете колонката.

СОБСТВЕНИЦИТЕ НА ПРАВАТА THE NEW YORK TIMES SYNDICATE ПРЕДУПРЕЖДАВАТ, ЧЕ НИКАКВА ЧАСТ ОТ КОЛОНКИТЕ НА РИЧАРД БРАНСЪН НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА, КОПИРА И ПРЕРАЗКАЗВА без тяхното изрично писмено съгласие. Текстовете на Ричард Брансън в България се регулират по принципите на авторското право.