Посланици на свободното разпространение на знание

Посланици на свободното разпространение на знание

Посланици на свободното разпространение на знание

Димитър Димитров е български политолог, „Посланик на свободното разпространение на знание“ и директор по европейски политики в Уикимедия в Европейския съюз. Уикимедия е родителската организация на Уикипедия. Основната цел на фондация Уикимедия е да разработи и поддържа уики-базирани проекти с отворено съдържание и безплатно да предоставя цялото съдържание на тези проекти на обществото. Димитър Димитров е базиран в Брюксел, а основният  фокус на работата му е да „подобри авторското право“ и да задвижи политическия процес за доброволческите граждански организации. Преди това е работил в Европейската асоциация на комуникационните агенции. Той взима активно участие в проекти за дигитализиране на българското културно наследство, както и в инициативи за медийна грамотност.

Разкажете ни малко повече за Уикимедия и за проектите, с които се занимавате?

- Уикимедия е глобално движение, чиято цел е да направи цялото човешко познание свободно достъпно за всеки човек по цял свят на родния му език. Приближаваме се до тази цел, най-вече създавайки платформи, на които доброволци събират и подреждат знание. Примери за такива проекти са Уикипедия – свободната енциклопедия, Общомедия – колекция от вече 41 милиона свободно използваеми мултимедийни файла, и Уикиданни – свободна база данни с над 36 милиона елемента. За да е обезпечено технически всичко това сме създали и редица организации, които се занимават с поддръжка на сървърите и разработка на софтуера, и работим съвместно с музеи и техните архиви. В България например българската група на Уикимедия от години има много успешен съвместен проект с Държавна агенция „Архиви“. Доброволци цифровизират части от фондовете и ги публикуват в интернет, за да е живо нашето културно наследство и да бъде част от ежедневието ни, вместо да събира прах, недостъпно за обществото. 

- Като човек, част от организация, чиято основна мисия е свободното разпространяване на образователно съдържание, можете ли да коментирате темата за авторското право, особено в единния цифров пазар?

- В момента ние имаме техническата и финансовата възможност да предоставим почти безплатен достъп до учебни материали, научни изследвания, исторически източници и надеждна информация на всяко дете в България и в Европа. Ако учите в София, можете да отидете в Националната библиотека и да получите достъп до много голямо количество качествена информация, макар и да ви се налага да попълвате бележки и да почакате. Ако един ученик расте в провинцията, той няма този шанс. Така познанието и нашето културно наследство на практика са достъпни само за малка част от обществото. Няма никакви технически причини това да е така. Можем да променим този факт много бързо и лесно, стига да поискаме.

- В този смисъл, ЕС подготвя нова директива за авторското право в цифровия единен пазар, която цели да защити издателите на преса и да им осигури ексклузивни права да разпространяват онлайн съдържанието си. Това не поставя ли ограничение върху достъпа до информация?

- Предложеното за ново сродно право за публикации в пресата е, меко казано, неоснователно. Текстът, предложен от Европейската комисия, иска при използването на дори най-малки части от новинарски и периодични статии да се изисква лиценз от издателя. Проблемите са следните: първо, в днешно време препратките в интернет често съдържат името на статията. Според предложението в тази реформа дори при споделянето на препратка би трябвало да искаме предварително разрешение от издателите. Това ново сродно право за публикации в пресата също така би направило на практика невъзможно съставянето на анотирани библиографии, съдържащи новинарски статии, каквито често използваме в Уикипедия, за да посочим източниците и да ориентираме читателите къде могат да получат още информация.

Второ, такъв закон вече беше създаден в Германия, Испания и за малко в Белгия. Резултатът беше, че издателите до ден-днешен не са спечелили дори един цент от него. След дълги спорове накрая големите издатели в Германия издадоха „безплатни лицензи“, защото, ако техните материали не бъдат показвани в търсачките, те губят читатели и следователно доход.

Трето, анализите на пазарите от Испания и Германия много ясно показват, че след въвеждането на такова сродно право читателите на големите издания остават стабилни, но трафикът към всички малки и независими медии намалява, т.е. те стават неконкурентоспособни.

Ако искаме да ограничим споделянето на информация в интернет и да намалим конкуренцията на медийния пазар, това предложение ще свърши работа. Ако обаче искаме да имаме повече независими журналисти с прилични доходи, с това ново сродно право, опасявам се, доникъде няма да стигнем.

- Според Вас, какъв трябва да бъде фокусът на работа за развитие на цифровия единен пазар?

- Най-важните пакети реформи вече са предложени. Но предстоят реформите, целящи да дадат тласък на европейска икономика, основана на данни. Такъв пакет очакваме в началото на 2018 г. Там ще става дума за това кои данни и по какъв начин ще могат да се споделят и използват. Ще бъде ревизирана директивата, регулираща базите данни, и ще бъде предложена рамка за освобождаването на данни в публичния сектор.

Всичко това може да помогне или да навреди на един много важен отрасъл на нашата – европейската и българската, икономика. Отчасти от този пакет ще зависи дали Европа ще е конкурентна на Азия и Северна Америка през следващите десетилетия.

Комисар Мария Габриел и нашето правителство имат възможността да позиционират  България като модерна и напредничаво мислеща страна, която предлага смислени и смели решения. По-добър шанс за истинска реклама на България и цифровия ни отрасъл едва ли ще имаме. Политическата обстановка в Брюксел го позволява и изисква дори.

- Какво е бъдещето на единния цифров пазар в Европа?

- Всички искат следващият Google или Facebook да е европейски. Но вместо да създаваме правилата и предпоставките за това, ние като че ли се фокусираме върху  спасяване на стари бизнес модели, които просто нямат бъдеще. Това е все едно да се опитваме да ограничаваме текстовите съобщения, за да спасим работните места на разносвачите на телеграми.

Фактът е, че в ЕС имаме един общ интернет, един общ пазар, но 28 териториални авторски права. Това спира нашето развитие, защото, ако сте малка фирма, никой не може да ви каже със сигурност какво имате право да правите и кога ваше действие е подсъдимо. Тази ситуация е неприемлива. Всички се съгласяват с това и казват, че имаме нужда от повече хармонизация, само че отказват да я осъществят.

И в България, и в останалия Европейски съюз виждам много иновативни и перспективни малки предприятия, които могат съществено да вдигнат доходите ни през следващите години. За да им помогнем обаче, трябва да се вслушаме в техните проблеми. 

 

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ