нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

В лидерството няма място за комфорт

Снимка: Shutterstock

Нека ви представя един служител, който наскоро се премести на ново работно място. В предишната си работа Рийма е била човек, допринасящ с множество идеи за напредъка на една бързо разрастващата се организация. Всички нейни колеги са били наясно с изключителните ѝ лидерски умения. Нейните прозрения са играели решителна роля в работата на екипа й. Нейният глас е бил този, който е карал всички да се вслушват внимателно в това, което се казва по време на екипните срещи. Всички, освен шефът й Джаред – основателят на компанията.

Миналата седмица Рийма е подала предизвестие, че ще напусне работата, защото е приела предложение от друга компания. Там тя ще получава по-добро заплащане и ще има повече свобода на действие. Тя е написала дълга публикация в Linkedin колко е благодарна за изключителното преживяване, което е имала в компанията на Джаред. Самият той я обсипал с хвалби по време на виртуална среща с останалите членове на фирмата. С други думи, тук става въпрос за раздяла без лоши чувства – просто бизнес.

Всичко изглежда напълно нормално, стига да игнорираме факта, че целият този процес е можело да бъде избегнат. Да, Рийма е решила да напусне, защото пред нея се е открила по-добра възможност, но и защото тя се е чувствала недооценена от Джаред. Нещо повече, това не е рядко срещан феномен. Множество хора напускат работа по същата причина – те имат шефове, които отказват да  вземат предвид вижданията им и да се вслушват в техните съвети.

Каква е причината за това? Много просто – лидерите, подобно на всички други, трудно излизат извън зоната си на комфорт. Различните гледни точки могат да ни объркват и дразнят, те могат да предизвикат нашите собствени разбирания за нещата. И макар това не е някак сериозен проблем за повечето хора, лидерите не могат да си позволят да пренебрегват чуждите виждания. В лидерството няма място за комфорт. Какво обаче може да направите, за да се научите да приемате различни от вашата гледни точки? Ето няколко стъпки:

Нормализирайте опозицията

Добре е от време на време да има човек във вашия екип, който почти никога не се съгласява с вашите предложения. Този „защитник на дявола“ може да ви помогне да погледнете нещата от различен ъгъл и да разширите дискусията. Препоръчително е членовете на екипа да се редуват в изпълнението на тази роля, така че тя да не се държи само от хора, които по една или друга причина са склонни винаги да се противопоставят на предложените решения. Това редуване също така намалява вероятността конкретен служител да бъде нарочен като проблемен човек, който само бави процеса.

Анализирайте собствените си реакции

Има добра причина да наричаме „неудобните истини“ точно по този начин. Тяхното възприемане отнема време и енергия. Те могат да объркват нашите разбирания за това кои сме самите ние.  Нормално е да се чувствате разстроени, когато някой ваш колега посочва грешка, която сте направили, или дава примери за пропуски в работата ви като лидер. Не трябва обаче да позволявате на това си чувство на дискомфорт да се превърне в причина за прекратяване на дискусията. Вместо това, вземете предвид действията и решенията, които са накарали другия да се почувства по този начин. Помислете защо той е разочарован от вашето ръководство. Анализирайте дали неговите критики се основават на факти, или на личните му виждания за вас. Каквато и да причината, вие може да научите много от подобен разговор, колкото и некомфортен да е той.

Помислете какво губите

Каква е цената, която плащате за това, че пренебрегвате различните гледни точки? До каква степен ограничавате собственото си развитие като игнорирате неприятните истини? Как се отразява това на работната култура, продуктивността, креативността и доверието в цялата организация? Това са само част от въпросите, които трябва да си зададете, за да осъзнаете ефекта от вашата изолация като лидер.

На този фон е важно да се отбележи, че в днешно време е модерно да се говори за „начин на мислене, фокусиран върху растежа“. Много компании дори определят това като тяхна основна ценности. Накратко казано това означава да не се осланяте само на неща, които са лесни и приятни, и да приемете тези, които не искате да чуете, защото те обикновено идват от някой, който е поел риск, за да ги сподели с вас.

Тези три стъпки са важни не само за запазването на качествени служители като Рийма, но и за създаването на фирмена култура, която позволява на всеки да бъде най-доброто си Аз. Тези стъпки са важни и за намирането на вашия път като лидер. Не отбягвайте критиките и неудобните истини – те могат да бъдат трамплин, който да ви изстреля до най-високите върхове в лидерството,

……………

Илейн Лин Херинг за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев

още по темата
още от Лидерство