„Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.” - Незабравими цитати от Туве Янсон

„Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.” - Незабравими цитати от Туве Янсон

„Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много.” - Незабравими цитати от Туве Янсон

Туве Янсон е от онези писатели, които владеят магията – да пишат за деца, но да достигат до сърцата и умовете на възрастните.  

Родена 9 август 1914 година, Туве Янсон придобива световна известност с детските си книги –  серията за муминтролите, започната като комикс през 1945 г. –  въпреки че публикува голям брой разкази и романи за възрастни, както и множество отлични илюстрации.

Освен своите книги за муминтроловете е илюстрирала шведския превод на „Хобитът“ на Дж.Р.Р.Толкин и „Алиса в страната на чудесата“ на Луис Карол.

Книги на Туве Янсон са преведени на над 30 езика. Тя е носителка на многобройни литературни награди и отличия, сред които и златния медал „Ханс Кристиан Андерсен“.

Обекти представя някои от любимите ни цитати на Туве Янсон, които не спират да ни вълнуват и трогват.

„Има един период от живота, който няма нужда да бъде развалян от безпокойство и отговорности. Начинът, по който се събуждаме, е важен, защото трябва да се справим с всеки дълъг ден. Нашето детство е нашето утро”.

„Нещата изглеждат доста несигурни и точно това ме прави спокойна”.

„Да започнеш пътешествие през нощта е най-чудесното нещо на света”.

„Може би страстта ми не е нищо особено, но поне е моя”.

„Изведнъж усети такава радост, че му се дощя да остане сам. Запъти се бавно към бараката за дърва. А когато вече никой не го виждаше, хукна да бяга. Тичаше през кишавия сняг, със слънцето в гърба си, тичаше просто така, защото беше щастлив и не мислеше за абсолютно нищо”.

„София се възползва от най-лесния изход за нуждаещите се и ужасените – тя заспа”.

„Трябва да тръгнеш на дълго пътешествие, за да осъзнаеш колко чудесен е домът”.

„Не гледай толкова ядосано – прошепна бабата. – Това е социален живот и трябва да се изтърпи”.

„Тя се обърна към стената и продължи да чете книгата си. И двете бяха станали невъзможни и вече не можеха да общуват помежду си, караха се неправилно”.

„Никога не можеш да бъдеш съвсем свободен, ако се възхищаваш на някого прекалено много”.

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ