Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Големият риболов

205

 Маги Шен Кинг

Снимка: КОНИ ТАМАДЪН

Потребителите на "фейсбук" разбраха, че трябва да жертват част от себе си, за да могат да се свързват по-лесно помежду си. А също и за така желаната от тях светлина на прожекторите

Отдавна сме се примирили със сделката, че за да бъдем част от социалните медии, трябва първо да се откажем от личното си пространство. Жертваме важна част от личните си данни, за да можем да усилим гласа си, да погалим егото си и да се свържем с виртуалното племе. "Повратни точки" помоли писателката Маги Шен Кинг да изследва тази информационна дистопия* и тя отговори с чудесен текст.

Софи не разбираше защо наддаването бе спряло преди седмица. Нейната база данни с 87 млн. досиета от "Фейсбук" беше оръжие, с което фишинг атаките се превръщаха в детска игра. Една солидна сума трябваше да сложи край на наддаването още преди дори то да започне.

Тя провери часовника за обратно отброяване - 5 минути и 39 секунди. Разбира се, в търговете всичко се случваше в последните секунди. Тя не се съмняваше, че е примамила всички правилни играчи, но защо тогава наддаването бе спряло на половината на това, което би трябвало да бъде?

Червата ґ не спираха да куркат. Тя хвана китката си и задържа дъха си.

Тези досиета бяха нейни. Тя бе тази, която се бе оказала достатъчно умна, за да ги вземе, преди "Кеймбридж Аналитика" да гръмне и да я изхвърли на улицата. Това, което правеше, не бе по-различно от стореното от работодателите ґ и от стореното от "Фейсбук" на потребителите. И ако за тези потребители не бяха толкова важни случайните свързвания с гаджета от гимназията, погалването на егото от фукането със скъпи ваканции и малките им вундеркиндчета и търсеха публичен форум, в който да хулят народните избраници, нямаше да оставят личната си информация без надзор.

Потребителите на "Фейсбук" разбраха, че трябва да жертват част от себе си за по-лесно свързване и за така желаната светлина на прожекторите.

Софи откъсна със зъби кожичка край нокътя си. Беше се превърнала в баща си. Тя ходеше с него в дупките, където той играеше покер и залагаше, беше се подписала под един куп студентски заеми и бе обявила независимост. Но след като "Кеймбридж Аналитика" я изритаха, без дори да кажат една добра дума и без да ґ платят последната заплата, тя най-накрая разбра, че парите купуват самоуважение. Без самоуважение тя бе нищо.

Върна се към сайта с наддаването в тъмната мрежа. Все още нищо не се случваше. Цената, която бе обявила, извади на повърхността четирите кита. Дали щеше да прояви слабост, или - което бе още по-лошо - да покаже, че е отчаяна, като им изпрати напомняне? Не, тя владееше ситуацията и щеше да го покаже с един финален, бъркащ в очите жест: "Всичко или нищо". Освен това наддаващите нямаше да понесат загубата. Нито можеха да си я позволят.

Тя започна със Саид, иранския си контакт. Микротаргетираният фишинг щеше да е много по-мощен от SQL инжекциите** и атаките DDoS***, с които обезобразяваха американските банкови сайтове. Нейната база данни щеше да осигури множество входни точки, през които техните вируси да проникнат в саудитските нефтени полета.

"Салам алейкум. Нашият търг приключва след четири минути. Между нас да си остане, но китайците предлагат близо милиард. Предпочитам ти да спечелиш и да го начукаш на американските неверници, като ми платиш с техните пари за откупи на заложници. Ще оставиш ли техните съсипващи санкции без отговор?"

Зачака отговор, но чуваше само биенето на собственото си сърце. Премина на Пак, контакта си в Северна Корея. Тяхното Генерално разузнавателно бюро разполагаше с поне 5000 хакери и имаше склонност към брутални кибератаки. Те хакнаха имейлите на "Сони Пикчърс" за кефа на върховния си лидер и това бе съсипало компанията. С базата данни на Софи можеха да събарят финансови институции и военни ведомства, да се задържат на световната сцена и в същото време да финансират слабата си икономика.

"Току-що пристигна предложение за един милиард. Покажете на съперниците си, че не сте посмешище. Да живее севернокорейската сила, непредвидимостта и лукавото разузнаване!"

Лаптопът ґ изписука. Тя стисна юмрук: двете ґ съобщения току-що бяха отворени.

Три минути изминаха. Софи продължи нататък и се замисли как най-добре да хване на въдицата Миша. Той бе представител на коалиция, която включваше руското правителство, богати олигарси и престъпни групировки. Дали да не наблегне на финансовата печалба от съчетаването на своята база данни с огромния масив от информация за кредитни карти, който тяхната мафия вече бе натрупала? Възможността да атакуват западните военни, електрически и банкови инфраструктури? Да дезинформират, разделят и променят западните мнения? Тя се устреми към най-високия залог.

"Привет. Наддаването за оръжието на века отива към своя край. Китайците дадоха убийствено предложение. Длъжна съм да го приема, но, хей, аз определям правилата. Предпочитам моята база данни да бъде използвана за промяна на изборни резултати и изнудване на лицемерните и надменни американски политици. И самодоволните британски мазни подмазвачи. И германските плъхове. Имате 90 секунди да спечелите това."

Оставаха по-малко от 2 минути и тя обмисляше да пренебрегне Лао Да. Китайците я бяха ядосали с две обидно ниски предложения и заплашиха да се оттеглят. Но въпреки това всеки път безсрамно се връщаха. Имаха повече ресурси от всички други наддаващи и не се занимаваха с фишинг за жълти стотинки. Ако комбинираха базата данни на Софи с 22-та милиона досиета на Управлението на държавните служители на САЩ, с които разполагаха, можеха да крадат интелектуална собственост и военни тайни когато си поискат за своите индустриални държавни предприятия.

"Руснаците излязоха с кръгъл милиард. Дали бихте дали повече? Имате 30 секунди за последно наддаване."

Докато гледаше как часовникът се върти назад, Софи заби в бедрото си върха на късметлийската си писалка "Монблан" - онази, с която подписваше другите си книжа.

Когато останаха 30 секунди, пощенската ґ кутия започна да звъни. Оказа се права. В търговете всичко се случваше в последните секунди. Тялото ґ се отпусна от облекчение.

"525 милиона долара окончателно предложение, 530 милиона, 505 милиона и 509 милиона."

Копелетата се бяха наговорили. Не само че не взеха под внимание нейната заплаха от 1 милиард, ами и предложенията им бяха неприлично близки. Някой бе отключил многослойната първокачествена защита на сайта ґ и се бе свързал със съперниците си. Разбира се, че така бе станало. Тя си имаше работа с най-добрите хакери в света. Главата на Софи пламна от гняв.

Трябваше да обяви търга за невалиден и да започне отначало. Мисълта я потисна. Отне ґ почти година, за да скрие самоличността си, да направи сайта и да разпространи информацията за него, да провери играчите и да създаде непробиваем процес на удостоверяване. Освен това част от нейните данни имаха срок на годност.

Като се бяха наговорили, те всички щяха да получат базата ґ данни, тогава защо всеки поотделно да ґ плаща? Бяха обезсмислили търга. Играеше се нова игра.

Ъгълчето на устата на Софи се изви нагоре, докато пишеше съобщението. Тя поздрави всеки играч, че е спечелил търга със своето предложение, и приложи код за оторизация, който бе валиден само 1 минута и който отключваше криптираната база данни след прехвърляне на сумата. По един или по друг начин тя щеше да получи своя милиард долара.

 

© 2018, The New York Times и Маги Шен Кинг. Разпространява се от The New York Times Licensing Group.

* В медицината - ненормално разположение на тъкани или органи в тялото.

** Хакване на бази данни.

*** Имат за цел да спрат достъпа на целеви потребители до важна информация или до определен сайт.

 

Текстът е публикуван в сп. "Мениджър"

Автор: МАГИ ШЕН КИНГ
още от Мениджър with The New York Times
21
Понеделник
Октомври