нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Можем ли да достигнем до следващото ниво на екологична устойчивост?

Иво Куманов, Изпълнителен директор НИК; Ясен Гуев, бизнес консултант, модератор на форума; Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot; Нели Ангелова, директор комуникации на Нестле за югоизточния пазар. Снимка: Юлиян Донов

Как бизнесът надгражда ангажиментите си за устойчиво бъдеще, кои са иновациите за по-здрава почва, оптимизация на селскостопански ресурси и по-качествена храна за крайните потребители. Това бяха основните акценти в третия дискусионен панел на XII Зелен форум, организиран от списание "Мениджър". 

Как бизнесът вижда своята роля в трайното надграждане на ангажиментите си за устойчиво развитие беше въпросът, с който стартира разговорът с първия участник в дискусията - Мигел Колета, директор устойчиво развитие във "Филип Морис Интернешънъл".

"Не съм сигурен, че се нуждаем от революция, но съм абсолютно сигурен, че се нуждаем от системна промяна в начина, по който правим бизнес. Революцията понякога се мотивира от добри намерения, но често се развива в непредвидими насоки. А в момента се нуждаем от актуализиран, ускорен процес на промяна. Когато говоря за системна промяна имам предвид по-добро управление за бизнесите, оперативни модели, които реално включват външните фактори, които виждаме, които могат да са свързани както с околната среда, така и със социалната среда", обясни Мигел Колета. 

Според него, финансовото и нефинансовото представяне са аспекти, които трябва да се обединят, както за всички заинтересовани лица, така и за инвеститорите.

"Нашият интегриран доклад обхваща както финансовата част на компанията, така и начина, по който управляваме трансформацията на компанията и всички външни фактори и теми, свързани с устойчивост. Начинът, по който управляваме екологичното си влияние, трябва да е част от бизнес стратегията ни. Не трябва да имаме отделни стратегии на устойчивост и за бизнес, а двете трябва да се припокриват. Трябва да са единни. Вероятно сте чували, че "Филип Морис Интернешънъл" се налага като водеща тютюнева компания. Очевидно за нас е много важно здравословната вреда, която се причинява от нашите продукти. На първо място, нашето влияние върху обществото трябва да е в центъра на нашата стратегия за устойчиво развитие", добави той. 

Колета подчерта, че "Филип Морис Интернешънъл" е единствената тютюнева компания, която е поела ангажимент за премахване на традиционните цигари. "Опитваме се да подменим цигарите с бездимни алтернативи, които са по-малко вредни. Визията ни преминава отвъд никотина. Опитваме се през годините да се развиваме чрез наука и тухнологии към нови бизнес начинания. Също така това означава цялостна вътрешна трансформация за компанията. Цигарите са основен, стабилен бизнес за компанията над 100 години, но на базата на проучвания относно здравословния ефект, ние се развиваме. Изследваме изцяло нов бизнес модел. В момента имаме бизнес не толкова към други бизнеси, а към потребителите. Трябва да обясним на индивидуалните потребители какво представляват продуктите, какво предлагат те. Трябва да обхванем и този етап на обучаване на потребителите. Именно това се случва в нашата компания. Това е преходът, в който се намираме в момента и е важно да ангажираме всички заинтересовани лица. Необходимо е обществото да бъде ангажирано. Това са методи, които показват как напредвами към визията ни за бездимно бъдеще, как заместваме цигарите с по-малко вредни продукти и как инвестираме - дали нашите инвестиции отговарят на визията ни, дали я следват", добави той. 

 

Мигел Колета, директор устойчиво развитие във "Филип Морис Интернешънъл"

Колета обясни още, че стратегическа рамка на компания се ревизира на всеки две години. Целите пред "Филип Морис Интернешънъл" е компанията да стане бездимна компания до 2025 г. Друга цел на фирмата е да постигне въглеродна неутралност до 2030 г. 

Според него е много важно да е ясно как управляват целите на компанията. "Като тютюнева компания ще продължаваме да разчитаме на тютюн, който расте по целия свят - в 25 държави от 350 хиляди производители. Отглеждането оставя най-голям екологичен отпечатък, така че когато помислим за областите, в които имаме значително влияние, това е отглеждането на тютюн. И в случая говорим основно за малки производители с по-малко от 2 хектара земя. Нашият бизнес подход е пряко договаряне между производителите с нашата компания или сключване на договори между нас и доставчиците. Това ни помага да следим процеса и напредъка. Ткаа че днес 90% от тютюна ни се купува чрез пряко договаряне, което ни позволява да представяме и прилагаме програми, които са адресирани към социални и екологични аспекти. Имаме програма за добро земеделие с три области и във всяка от тези области имаме стандарти и хора на обектите, които следят как се изпълняват тези стандарти. По отношение на климата 19% от емисиите на въглероден диоксид от отглеждането на тютюн са намалени. Те са свързани най-вече с обработването на тютюна и с необходимата за това енергия", каза още Мигел Колета, директор устойчиво развитие, "Филип Морис Интернешънъл". 

 

Нели Ангелова, директор комуникации на "Нестле"

Защо е важно да се комуникират CSR политиките в сектора на храните и да достигат не само до правилната, но и до все по-голяма аудитория, обясни  Нели Ангелова, директор комуникации на "Нестле" за Югоизточен пазар

"В "Нестле" имаме три основни лъча на социален ангажимент - първо, промотиране на балансиран и устойчив режим на хранене, второ, подкрепа на младите и постоянство на помощ към засегнатите общности и трето - ускоряване на нашите действия, насочени към климатичните промени и опаковките. Комуникацията при устойчивото развитие основно се фокусира върху промяна на поведението. 

Според Ангелова, промяната започва отвътре - тоест това, което правим, да го правим по такъв постъпателен начин, че на финала да ни доведе до този нулев, негативен отпечатък, който да имаме към природата. 

"Нашият път към регенерация за бъдещите поколения има следните цели: до 2025 г. да намалим емисиите с 20%, до 2030 г. да ги намалим с 50%, а през 2050 г. да постигнем нулев отпечатък в сферата на емисиите и опаковките. Ще продължим да намаляваме употребана на електроенергията и на водните ресурси, така че и поколенията след нас да имат хубава вода за използване", каза още Нели Ангелова. 

За "Нестле" периодът от края на 2020 г. и началото на 2021 г. се оказва ключов за трансформация в комуникацията на компанията, изтъкна Ангелова. По думите й, във фабриката ва "Нестле" в София, където се произвежда шоколад, компанията спестява 188 литра вода всяка минута. Компанията се ангажира и с кампании за почистване на околната среда. 

"Много съм горда, че вече на българския пазар имаме детски бранд, който е с изцяло хартиена опаковка, която се рециклира и не оставя никакъв негативен отпечатък", похвали се Нели Ангелова, директор комуникации на "Нестле" за югоизточния пазар. 

Иво Куманов, изпълнителен директор НИК. Снимка: Юлиян Донов 

По темата за умните технологии в помощ на земеделските стопани говори изпълнителният директор НИК Иво Куманов. "НИК е българска компания, която създадохме преди 19 години, защото видяхме често от бизнес гледна точка възможност да иновираме един сектор, който имаше нужда от това. Земеделието, както замърсител до някаква степен, така е и сектор, който е най-сериозния потърпевш от промените в климата. Много сериозно се оптимизира производството, както и приложението на изкуствени торове", започна изложението си Куманов. 

Той се похвали, че НИК като компания с най-голямата лаборатория в Централна и Източна Европа, е помогнала доста със стотиците хиляди анализи, които направихме. Куманов обясни сак се тори? Вземат се почвени проби, изготвя се карта с предписания за торене, зарежда се на компютър за земеделската техника и тя прилага променливо торовете там, където е необходимо, за да може да се оптимизират разходите за земеделския производител, както и да се намали замърсяването. 

Изпълнителният директор НИК се похвали с реализирането на едни от най-мащабните проекти за напояване в България през последните години. "Това е важно, защото водата като ценен ресурс е важно да се използва оптимално в точния момент и в точното количество. Освен това е важно как се използват пестицидите. Само че в комбинация от нуждите за производство на храна това понякога е трудно, особено когато доста плевели създават резистентност", посочи той.  

И още, НИК си партнира с няколко мултинационални компании, заети в химическата индустрия, които произвеждат препарати за растителна защита. "Изключително съч щастлив, че през последните три години в България и във Франция се провеждаха изследвания за използване на изкуствен интелект при прилагането на препарати за растителна защита. Какво представляваха те? На базата на камери, които разпознават плевелите, машините пръскат само там, където има плевели. В днешно време технологиите позволяват двойна доза, ако плевелът е по-голям. И съответно, ако не се разпознаят плевели, няма абсолютно никакво третиране. Нашата лаборатория от над 5 години си партнира с американския университет "Корнел" и съм изключително щастлив, че вече прилагаме тяхната методика за оценка на почвеното здраве. От тази година на пазара вече ще предлагаме масово система, която може селективно да пръска срещу плевели", каза още изпълнителният директор НИК Иво Куманов.

Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot. Снимка: Юлиян Донов

Дигитализацията навлиза с ускорени темпове във всяка област от живота, включително и в чувствителни за качеството на живот и опазването на природата сфери като чистота на въздуха, почвите, водата. Каква добавена стойност носи този дигитален бум на околната среда, на качеството на живот? По тази тема говори Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot, която създава решения за взимане на решения, като са специализирани в две направления - управление на водните ресурси и управление на качеството на въздуха в градска среда.  

Добрата новина за водния сектор е, че най-вероятно ще се дигитализира през следващите години, обясни той в началото на изказването си. Той цитира данни на World Resource Institute за водния стрес на населението на Земята, според която водните ресурси намаляват в редица страни. Това се дължи на три фактора - намаляващи валежи заради климатичните промени, високи загуби по мрежата заради застаряващата инфраструктура и прекалената експлоатация на вода. 

"Тази криза с водния стрес ще засили ВиК дружествата да започнат да се дигитализират. Целта е да започнат да се следят различни параметри във водопроводната мрежа, за да можем да открием тези загуби, да действаме таргетирано там, където има нужда. Целта на тази система е да помогне дна ВиК дружествата да си намерят течовете в системата, за да си управляват мрежата по-добре", добави Гечев. 

По думите му, най-добрата ВиК мрежа е изградена в Обединеното кралство, където в момента се внедрява стъпка три от дигитализацията, а именно внедряване на алгоритми и инструменти за асистирано вземане на решения. "Нашите ВиК дружества са някъде на или под стъпка едно - инструменти за цифрово изчертаване на мрежата с всички ключови параметри. В САЩ ситуацията е доста сходна", посочи още той. 

"Ние сме направили система за бърза дигитализация на така наречените незрели дигитално ВиК дружества, тоест ние ги взимаме от ниво на аналоговост и ги докарваме до състояние на дигитален близнак. Това означава, че имате почти идентична реплика на инфраструктурата в дигиталния свят", обясни още Мирослав Гечев, главен изпълнителен директор и съосновател на Develiot.  

Генерални спонсори: Еко Партнърс БългарияФилип Морис България

Събитието се реализира с подкрепата наНестле БългарияШнайдер ЕлектрикRemixshop.comКарготек БългарияShell България

Медийни партньори: bTVdir.bggoBioBloomberg TV Bulgaria  Dnes.bg

Партньор локация: Интер Експо Център

още от Общество