Всичко е в културата: Защо едни страни са богати, а други - бедни

Всичко е в културата: Защо едни страни са богати, а други - бедни

Всичко е в културата: Защо едни страни са богати, а други - бедни

След няколко авторски труда, посветени на сравнителен исторически анализ на икономическото развитие на различни страни икономистите Дарън Ацемоглу и Джеймс Робинсън, публикуваха анонс на статия, в която напълно неочаквано предлагат напълно нов подход за отговор на въпроса: защо едни страни са богати, а други бедни? Според тях този отговор е в пресечната точка на институционалната теория, антропологията и социологията. Авторите настояват, че икономическото развитие се определя в дългосрочен план от специфични комбинации между „гъвкави“ и „твърди“ културни норми и ценности, които могат да бъдат „независими една от друга“ и „взаимносвързани“. До голяма степен теорията им отхвърля общоприетите фактори за развитие като институциите и икономиката: според тях важни са характеристиките на културите.

Текстът на Дарън Ацемоглу от MIT и Джеймс Робинсън от Чикагския университет, „Култура, институции и социално равновесие: рамкови концепции“, вероятно ще се превърне в един от най-обсъжданите теории на икономистите, известни като автори на книгите „Защо някои държави са богати, а други бедни? " (2012 г., ) и „Тесен коридор“ (2019 г.), както и на поредица от съвместни статии, в които те се опитват да обосноват теоретично връзката между дългосрочното (по правило десетилетия и векове) икономическо развитие на общности, асоциирани със съвременните „държави“ и състоянието на политическите и икономическите институции в тях. В първата книга основната идея на Ацемоглу и Робинсън беше развитието на концепцията за "екстративни" и "инклузивни" институции, главно политически. Във втората книга, по-популярна от монографичната, тази идея се доуточняваше: в много отношения дългосрочната траектория на икономическо развитие според Робинсън и Ацемоглу се определя от „тесния коридор“ между „властта на обществото“ и „ властта на държавата ” според разбирането на Томас Хобс, което се създава от непрекъснатата борба между„ елитите" (представляващи държавния апарат) и „обществото “, претендиращо срещу "сковаващите “възможности на държавата. Втората книга, поради по-голямата си интердисциплинарност и не винаги успешни "екскурзии" в политическата философия, е критикувана по-често.

Напълно е възможно новата теория на двамата икономисти да е подготовка за нова книга. Прави впечатление обаче, че с тази публикация авторите, развиващи външно някои от идеите на „Тесния коридор“, почти напълно се връщат там, откъдето са започнали: идеята на книгата "Защо някои страни са богати, а други бедни?" практически директно прокламира, че не става въпрос за особеностите на културите, които сами по себе си не са определящи фактори за дългосрочно икономическо развитие. Тази гледна точка във вулгаризирана форма с позоваване на „протестантската етика“ на социолога Макс Вебер до 70-те години беше почти универсална, макар и политически некоректна и беше опровергана до голяма степен от трудовете на Ацемоглу и Робинсън. В същия текст авторите предлагат, позовавайки се на социологическата трактовка на Талкот Парсънс и антропологичните трудове на Клифорд Герц и Пол Ди Маджо, да анализират връзката между институционалното развитие на обществата, културните характеристики и "социалното равновесие" (последното - с неявно позоваване на успешно неизлизане от „тесния коридор“, представен в момента в демократичиния свят под една или друга форма), предполага също така, че дългосрочните конфигурации, възникващи в обществата от тези връзки, могат да бъдат свързани с резултатите от дългосрочното икономическо развитие. Aцемоглу и Робинсън дефинират "култура" според разбирането на Герц като исторически предадени модели на вярвания, нагласи, ритуали, задължения, координирани от очакванията, но с фокус върху икономическите и политическите характеристики на съответните общества и тяхната „култура“. Авторите отделно анализират брой африкански култури, Китай, Англия, абстрактно-ислямска култура, "индийската кастова система" и културата на северноамериканските индианци-крауни.

Те разделят вътрешната структура на културите на противоположности между флуидна и твърда част, свързвайки богатството на адаптивните възможности на културите с преобладаването на абстрактни и специфични норми, които могат да бъдат „независими една от друга“ или „свързани“. Конструкцията на Робинсън и Ацемоглу изглежда толкова логична, че в приложението към статията те дори предлагат да математизират анализа на „културните множества“ с инструментите на теорията на графовете. За отбелязване е, че преминаването към антропологията с нейния специфичен логически апарат, който е много различен от институционалната теория, е малко вероятно анализът да им отдаде много лесно. Така стъпката на Ацемоглу и Робинсън обратно към идеята „всичко е свързано с култура "ги прави лесна мишена за агресивна лява постколониална политическа критика.

Е-executive

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ