Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Големите измами в науката

3873

Снимка: Shutterstock

През 1912 година палеонтологът любител Чарлз Доусън, адвокат по професия, открива изумителна находка – две части от череп и челюст, които по всяка вероятност принадлежат на непознато същество. Челюстта е като на маймуна, а горната част от черепа е човешка.

„Липсващото звено” между маймуната и човека тогава се търси под дърво и камък. Артър Смит Удуърд, управител на геологическия департамент на Британския музей, се съгласява с Доусън, че откритият череп е дълго търсената брънка в еволюционната верига. Пилтдаунският човек е признат от научната общност за автентичен екземпляр на прачовек, живял през късния плейстоцен. Влиза в учебниците с името Eoanthropus dawsoni (Човекът-зора на Доусън).

В следващите десетилетия учените откриват все повече скелети на древни хора. Никаква прилика с човека от Пилтдаун. Това кара екип изследователи от Британския музей  през 1953 година да проведат серия тестове. Те недвусмислено доказват, че експонатът е фалшив. Датирането сочи, че горната част на черепа е взета от античен Homo Sapiens, а челюстта принадлежи на съвременен органгутан и е изкуствено състарена с калиев дихромат. Фалшификаторът остава неразкрит.

Удуърд бил известен с честността си – приема се, че е жертва на измама. Основният заподозрян е Доусън, за когото се разбрало, че е фалшифицирал и други антики. Според някои измамникът е Мартин Хинтън, комуто Удуърд отказал работа в Британския музей. Подозират и автора на прочутите романи за Шерлок Холмс, сър Артър Конан Дойл, който живеел близо до Пилтдаун и бил известен с интереса си към палеонтологията.

Историята на измамите в науката е само на няколко века. Първите музеи, които били основани през 16. и 17. век били истински „хранилища за чудеса”,пълни със странни природни екземпляри – вкаменелости, птици, чудовища и необичайни хибриди. Останките от легендарни създания като еднорога почивали до далеч по-обикновени животни. Нищо не ограничавало творческия порив на природолюбителите.

Но с Просвещението нещата се променят: от науката вече се очаква само истината, обективната истина и нищо друго освен нея. Тогава започва забавната история на измамите, фалшификатите и грешките, на които са вярвали хиляди хора.

Сред най-нелепите и куриозни  истории се нарежда случаят на Мери Тофт – жената, която ражда зайци.

През 1726 г. хирургът Джон Хауърд от английското градче Годалминг е извикан да помогне в раждане, което променя живота му.

Той лично асистира при появата на зайците – наистина не живи и не цели, както споделя Хауърд в писмото си към учени в страната, но зайци – факт, достатъчно изумителен сам по себе си.

Тогавашният крал Джордж І изпраща дворцовия хирург и анатом Натаниъл Сейнт Андре в градчето.

В негово присъствие Мери Тофт продължава да ражда зайци и прочутият учен обявява природния феномен за действителен. Случаят става национална сензация.

След като известният лондонски лекар Ричард Манингам заявява, че в името на науката ще е необходима хирургическа намеса, Мери мъдро решава да си признае измамата. Хауърд, Сейнт Андре и други прочути медици завинаги приключват с кариерата си.

И ако мислите, че в днешно време технологиите са прекалено напреднали, за да се хващаме на лъжливи открития, ще ви представим един случай, разкрит само преди 12 години.

Археологът Шиничи Фуджимура проявил таланта си още като дете – открил древен керамичен съд в задния си двор. На 50 години той вече е един от най-прочутите археолози в Япония. Участвал в повече от 180 разкопки, като почти винаги разкривал по някой артефакт – все по-стар от предишните. Прочул се като човека с „божествените ръце”.

Въпреки отделни критични гласове повечето археолози не оспорвали откритията на Фуджимура. Изровените от него антики скоро се настанили и в учебниците. Благодарение на находките му японският палеолитен период се изтеглил до 30 000 години назад.

На 23 октомври 2000 г. Фуджимура и екипът му обявили поредното находище на праисторически съкровища. Мястото на древното селище разкривало най-старите следи от човешко поселение – останки отпреди 570 хиляди години.

На 5 ноември вестник Mainichi Shimbun публикува на първа страница снимки, показващи как археологът собственоръчно заравя бъдещите си находки.

На пресконференция, проведена същия ден, Фуджимура с наведена глава признава, че е фалшифицирал много от откритията си.

„Бях изкушен от дявола. Не знам как бих могъл да оправдая това, което извърших”, заявява японецът пред журналистите.

Необичайната продуктивност при откритията често показва, че в цялата работа вероятно има нещо „от лукавия”. Младият германски физик Ян Хендрик Шьон започва работа в научно-изследователските лаборатории Bell веднага след като получава докторската си степен. Скоро започва да публикува откритие след откритие в областта на полупроводниците – в повечето случаи измерванията му се оказват блестящо потвърждение на по-ранни теоретични предвиждания.

Изследванията на Шьон са публикувани в авторитетни научни издания – Science, Nature и др. За революционни пробиви в областта на полупроводниците той получава три награди за физика. През 2001 г. Шьон твърди, че е създал транзистор с молекулярен мащаб от органичен материал – откритие, поставящо началото на органичната електроника.

Никоя лаборатория по света обаче не успява да повтори неговите резултати. Постепенно различни учени забелязват аномалии в данните от експериментите. През 2002 г. измамите официално са разкрити. Освен че е уволнен, университетът Констанц в Германия му отнема докторската титла, а деканът на физическия факултет заявява, че това е най-голямата измама от тази област в последните 50 години.

Нито едно откритие от областта на лабораторните науки обаче не може да произведе такъв скандал и медиен шум, какъвто сензацията с намирането на истински пещерни хора, прекарали хилядолетия в изолация, които не познават нито земеделието, нито металните сечива.

Това е племето тасадай, за което за първи път съобщава Мануел Елисалде младши, председател на филипинската агенция за защита на малцинствата по времето на президента Фердинанд Маркос.

Местен ловец случайно попаднал на пещерните хора, докато поставял капаните си в джунглата и незабавно съобщил на властите. Елисалде бързо поема ролята на техен защитник и покровител, като ограничава достъпа на всички освен на „най-важните посетители”.

Историята наводнява световните медии. Снимки на тасадайци в пещери, облечени в листа, са появяват във всички по-големи списания.  Фотографът Джон Нанс пише книга за тях. National Geographic прави филм за тях. Авиолегендата Чарлс Линдберг и кинозвездата Джина Лолобриджида ги посещават лично. Но през април 1972 г. президентът Маркос обявява териториите на племето за резерват и забранява всякакви посещения.

Чак след смъртта на президента през 1986 г. швейцарският журналист Освалд Итен, придружен от филипинския си колега Джоуи Лозано и преводача Дату Галанг Тикау, изследват резервата на тасадай без разрешението на филипинските власти. След връщането си журналистите обявяват, че пещерите са празни, а обитателите им са били хора от околните села, които живеят в колиби, носят дънки и преживяват от земеделие. След 4 месеца в предаването 20/20 по телевизионния канал ABC участват двама представители на племето, които отново с помощта на преводача Галанг признават, че са изиграли целия театър под натиска на Елисалде, който им е обещал помощи. Случаят изглежда решен и мистификацията произвежда още по-силен публичен интерес. Теорията се потвърждава допълнително от бягството на Елисалде през 1983 година – според слуховете с парите от фондацията, основана в подкрепа на „пещерните хора”.

Две години по-късно има нова изненада: същите двама тасадайци, Лобо и Адуг, заявяват в присъствието на свои съплеменници, че са излъгали пред журналистите. Галанг им обещал, че ако кажат, че племето тасадай не съществува, ще получат цигари, дрехи и всичко, което поискат.

Антрополозите са изправени през явни противоречия: пещерите са прекалено чисти – колкото и хармонично да са живели хората в тях, няма как да не са направили боклук. Въпреки твърденията, че покривали починалите само с листа, около пещерите не се откриват нито кости, нито следи от погребения. Как тези древни хора са придобили имунитет към съвременните заболявания и как такава малка и изолирана група е избегнала близкородствените бракове?

Тезата за пълната измама също е опровергана от учените: тасадай е етническа група, различна от жителите на околните селища. Езикът им не принадлежи към филипинските диалекти и наистина са живели в изолация – макар и не хиляди, а само стотина години. Сензационните разкрития и в двата случая не отговарят на истината. Както обикновено, тя се оказва по-сложна и не толкова атрактивна.

Историите, които ви разказахме, навеждат на мисълта, че някои от днешните открития в бъдеще също може да се окажат измама или добре съчинена шега, доказваща, че колкото и да напредва науката, голямата част от човечеството не поумнява.

………………….

Още подобни четива може да прочетете в Obekti.bg

още от Открития
18
Петък
Октомври