Повече пари за филмовата индустрия гласува парламентът

Повече пари за филмовата индустрия гласува парламентът

Повече пари за филмовата индустрия гласува парламентът

Допълнителни 25 милиона лева годишна субсидия ще бъдат отделени за българската филмова продукция. От тях 10 млн. лева са предназначени за производство на български филми, а 15 млн. лв. - за инвестиции в родната киноиндустрия. Това одобри парламентът, гласувайки на първо четене промените в Закона за филмовата индустрия със 116 гласа "за", без нито един "против" и 9 "въздържали се".

Депутатите подкрепиха финансовата рамка за българското кино да се разшири от седем игрални филма на 12 пълнометражни игрални филма, броят на документалните филми се увеличава от 14 на 22 и ще има до 250 часа за анимация. 

С промените се въвеждат и финансови стимули за филмовите компании, които са снимали продукции у нас, като те ще могат да си възстановяват 25% от максимум 80 на сто от разходите, които са извършили при снимането на филми в България. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране, се казва в мотивите на вносителите. 

Целта на промените е стимулиране на инвестициите в сектора, като се променя и дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет.
Финансовата оценка на проектите ще бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център. 

Намаляват се и съставите на Националните художествени комисии от 9 на 7 души, а мандатът им се съкращава от 1 година на 6 месеца. 

С оглед регламентиране на схеми за държавна помощ се създават две нови комисии - за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви. Всяка от тях се предвижда да е от петима членове като и двете включват по двама външни експерти, а останалите са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5, а членовете от седем на петима за всеки състав.  

Председателят на комисията по култура Вежди Рашидов отбеляза, че между двете четения ще бъдат направени корекции и допълнения в текстовете.

"Има конфликт на интереси този, който дава парите, да ги и контролира - така той обясни защо се предлага премахването на финансовата комисия.Освен контрола държавата трябва да се интересува къде отиват държавните пари, коментира той. Искам българското кино да печели в Кан, Венеция, затова, когато говорим за много пари, милиони, длъжни сме да видим как се харчат, парите да отиват за качество", посочи Рашидов. По думите му е много важно българските продукции да не чакат държавата да ги финансира, а те да носят пари допълнително, това е и ролята на продуцента. 

Евгени Будинов от ГЕРБ обърна внимание, че повече от 15 години законът не е променян. Можем да направим крачка във филмовата индустрия и да я приближим до европейската, отбеляза депутатът. Той подчерта, че са важни данъчните облекчения, предложени в проекта. "Важно е да се обединим без партийни пристрастия, за да направим този закон по-добър и да помогнем на българската киноиндустрия. Законопроектът не е съвършен, от него са извадени художествената и финансовата комисия, които трябва да бъдат върнати обратно", добави Будинов. 

Нона Йотова от левицата отбеляза, че промените са по-скоро козметични. Тя също не одобрява изваждането на финансовата комисия. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ