Затвори

Хенри Форд впечатлен от българин

Мито Орозов, чиито кабриолети  впечатляват дори Хенри Форд

Великият американец възлага на Мито Орозов да прави купета за прочутия "Форд Т"

Легендарният Хенри Форд е много приятно изненадан от кабриолетите, които прави българинът Мито Орозов. И му възлага да прозвежда купета за прочутия модел автомобили "Форд Т". Великият американец вижда продуктите на българина по време на Балканското изложение в Лондон през 1907 г. Така започва една малко известна история за българска следа в колите "Форд". За съжаление, за отминалите над 100 години са се запазили малко подробности от съвместния българо-американски проект. Но сам по себе си този факт е достатъчно впечатляващ и говори за високото качество, което е имало нашето производство по това време.

Знае се обаче, че Мито Орозов дълго време е бил чирак на Ангел Йоцов. Ангел е коларо-железар и е сред първите занаятчии в България, които започват да правят файтони и кабриолети. След Освобождението през 1878 г. става народен представител. Когато се впуска в тази дейност, прехвърля бизнеса си на дотогавашния си помощник Орозов.

Но кой е Ангел, който взема това мъдро решение? Той е от известния род Йоцови - няколко поколения търговци, развили бизнес в половин Европа.

В историята на тази преминала през годините с успех бизнес фамилия има драматични обрати, предприемачески нюх, големи обороти и пари. Всъщност много пари. Основател на рода е Йосиф от Етрополския Балкан. По време на робството турците запалили дома и избили семейството му. Единственият спасил се е синът Димитър. Той се заселва в покрайнините на Враца през 1817 г. и непрекъснато мисли как да отмъсти за жестокостите. Създава чета и успява да накаже намесените в зверството турци. По-късно се отдава на земеделски труд, живее в селата с екзотичните имена Пудрия и Краводер.

Търговският талант се проявява в сина му, който също се казва Димитър. Той завърта продажби на различни стоки из балканските села. Замогва се и става зет на един от врачанските първенци по онова време - хаджи Антоний. Димитър има трима сина - Ангел, Константин и Иван. Когато през 1887 г. във Враца започва да се строи църквата "Свети Николай", същият Ангел, за когото стана дума по-горе, дарява 800 златни турски лири, останали от баща му и от отмъстителния му дядо. После оставя бизнеса си на Мито Орозов и става депутат. Мито не само впечатлява Хенри Форд в Лондон, но спечелва много клиенти и пари, както и награди от изложби в Пловдив, Русе и Плевен. Третият син, Иван, кротко си гледа търговията, от която припечелва колкото да изхранва голямото си семейство. Тримата му сина обаче стават големи предприемачи. Димитър, Христо и Крум основават "Братя Йоцови и сие" - една от големите фирми за износ на българска селскостопанска продукция. Това се случва веднага след Първата световна война. Димитър се жени за австрийката Мария Тийдеман и решава, че фирмата може да продава български продукти в Австрия и Германия. Компанията отваря офиси във Виена и Берлин. Тук се намесва друг Димитър от рода, който е братовчед на братята и син на чичо им Ангел. С връзките и контактите си той проправя пътя на своите роднини. Кариерата му е впечатляваща - секретар на Българската екзархия, депутат във Великото народно събрание през 1911 г. и консул в Италия, Гърция и Германия. Негово дело са "Съвети към сина" на Фердинанд, които записва от бившия български монарх през 1938 г. в имението му в Кобург.

Интересни документи за дейността на фамилната фирма пази Държавният архив в София. Офисът на Димитър Иванов Йоцов е в хотел "Централ". При регистрацията на виенския клон на фирмата той записва като предмет на дейност "търговия със земеделски продукти, фуражи, дивеч и домашни птици, овощия, зеленчуци, зеленчукови консерви, южни и сушени плодове". Почти веднага става член на австрийското сдружение на търговците и е включен в регистъра на занаятите на Австрия.

За да тества бизнеса във Виена, Димитър най-напред изнася

3 тона яйца. Начинаещият търговец установява, че пазарът реагира добре. Увеличава количествата непрекъснато и в началото на 30-те години износът достига 854 тона. През 1935 г. само за Австрия семейната фирма на братя Йоцови е изпратила 234 вагона с яйца. Димитър бързо намира контрагенти в Лайпциг, Цвикау, Мюнхен, Берлин, Дортмунд, Манхайм. Скоро поглежда и към Чехия, Швейцария, Италия и Испания.

Фирмата се развива добре и печели търг за доставка на машини за барут за новооснованата фабрика в Казанлък, днес завод "Арсенал". Наред с това разширява и търговията със селскостопанска продукция. Започва да изнася свинско месо и овче сирене за Германия, орехови ядки за Австрия и кокошки за Италия. Бизнесът процъфтява до 1938 г., когато започват събитията в Европа. След аншлуса на Австрия към Германия в специален закон се регламентира печалбата от 100 яйца. Тя е 50 пфенинга. През 1942 г. братята Христо и Крум се отделят от Димитър. Тогава той прави равноправен съдружник съпругата си Мария. След

9 септември 1944 г. остава в Австрия. А граденото през годините от братята Йоцови, както контактите и бизнес връзките, замират. Великите търговци са принудени да прекратят дейността си.  

Автор: Григор Николов
още от Преди първия милион