Особености на българската предприемчивост

Особености на българската предприемчивост

Особености на българската предприемчивост

Историите за нея, събрани в това специално издание, са толкова изумителни, че ако не бяха документирани, щяха да ни се струват нереални като детска приказка

В тази книга са разкази за част от хората, създали феномена българска индустрия с мисълта, че тя трябва да има европейски измерения. Началото е в едно бурно и превратно, предосвобожденско време. А за това доколко добре са си свършили работата говори фактът, че ако България няма наследствена аристокрация, то има поколения индустриалци от един род. От самото начало техните предци показват трудолюбие, пестеливост, предприемчивост, без които, разбира се, не може, но щом се замогват - и човеколюбие и благотворителност.

Най-напред, в епохата на Българското възраждане, са търговците и занаятчиите, който търсят утвърждаване на пазарите на Балканския полуостров, трупат капитали и създават кантори в най-развитите европейски държави. Понасъбрали пари, те се налагат в обществото и стават вдъхновители на модерни идеи за развитие на страната. Придобили по-сериозни капитали пък, създават и първите фабрики.

Първопроходецът е Добри Желязков, наречен Фабрикаджията. Истината е, че започва търговия и предприемачество, а след като спечелва достатъчно пари, създава първото българско предприятие, в което работят над 100 души, а машините са купени от Европа и с волски коли са докарани от Свищов в Сливен. Той полага началото на традиция и в нея на най-лично място изскачат габровските текстилни предприятия. Няма да мине много време и до тях ще се наредят първите български тухларни, мелници, леярни, металообработващи и хранително-вкусови предприятия. Братята Тъпчилещови и Георгиеви (Евлоги и Христо), Димитър Ценов и много други ще направят свои кантори в Англия, Франция и Германия и ще бъдат равностойни партньори на тамошните банкери и търговци. За това доколко качествени са били българските стоки, свидетелстват десетките златни медали от европейски изложения. На едно от тях, в Лондон през 1907 г., кабриолетите на врачанеца Мито Орозов впечатляват Хенри Форд и той сключва договор с българина да прави части за купетата на прословутия модел "Форд Т".

Пенчо Семов пък ще стане човекът, създал първия български холдинг още през 20-те години на миналия век. Заради това ще го наричат Българския Рокфелер. Аврам Чальовски ще започне от една работилничка за тахан халва, в която мелничният камък се върти от кон, а след четири десетилетия ще е собственик на два големи завода за шоколадови изделия.

Разбира се, при първите индустриалци не липсват и внезапни пропадания, но мнозина като птицата Феникс отново възкръсват след фалити и продължават с придобития опит още по-силно напред. С развитието на родната промишленост ще се появи и Българската търговска банка, основана в Русе през 1895 г., която е първата в България. Сред основателите є са Георги Губиделников, както и бащата и чичото на Атанас Буров.

Ако си послужим с днешната терминология, то българските банкери и индустриалци от началото на миналия век са преуспели. Те обаче непрекъснато усъвършенстват производството си и не жалят пари за благотворителност. Това пък е традицията на големия търговец Иван Денкоглу. Той ще направи фонд за стипендия за ученолюбиви българчета в Московския университет, със свои пари ще построи и издържа първото девическо училище в София, а в завещанието си ще запише: "Да се изпратят 2000 рубли сребро за откупуване от затвор на затворени за дългове". Пенчо Семов, за когото стана дума по-горе, ще бъде наречен още и "най-социалния индустриалец на Балканите", защото за своите работници ще построи домове, училища, болница, магазини, които ще продават на производствени цени, и работнически столове. Известните банкери братя Симеонови пък ще дарят пари за направата на Паметника на свободата в Русе. С дарението на Димитър Ценов ще се създаде Финансово-стопанската академия в Свищов. Иван Калпазанов ще направи първата електроцентрала в Габрово, която ще дава ток освен за фабриката му - и за уличното осветление.

Още много учудващи примери на българска предприемчивост и благотворителност има в това издание. Някои от тях са толкова изумителни, че ако не бяха документирани, щяха да ни се струват нереални като детска приказка.           

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ