Netflix за новини

Традиционните медии от години полагат усилия да се адаптират към един нов хаотичен цифров свят, в който старите модели не работят, а потребителите са по-разглезени и дезориентирани отвсякога. Принудителната „дигитална трансформация” на медиите се оказа изключително предизвикателство. В развития свят се разрази истинска епидемия от фалити на медии. След дълъг период на хаос най-накрая изглежда започват да се очертават някакви пътища за бъдещо развитие.

Някои издателства успяха да кацнат на друга планета. С цената на дългогодишни маркетингови усилия и последователни инвестиции в качествено съдържание те направиха големия преход. В момента голяма част от бизнеса на  The New York Times се формира от цифрови абонаменти. Изданието има 3,4 млн. изцяло цифрови абонамента и планира да постигне 10 млн. до 2025 г. Този модел осигурява по-висока независимост спрямо рекламодателите и придава стабилност на бизнеса, доколкото голяма част от приходите идват от ангажирани и лоялни към изданието читатели. Друг работещ модел е този на британския The Guardian, който сключи с читателите си сделка „доброволна финансова подкрепа срещу безплатно качествено съдържание”. Остава въпросът доколко подобни модели са подходящи за малки нишови медии или на ограничени медийни пазари като българския.

Вероятно най-добрата новина е, че потребителите са доста склонни да плащат за навременно, качествено и разнообразно съдържание на разумна цена. Всъщност големият проблем пред цифровите абонаменти се оказа друг - разминаването между дигиталните навици на съвременните потребители и начина, по който повечето медии се опитват да им продават съдържание. По-конкретно, потребителите са свикнали всекидневно да прелистват стотици материали от най-различни източници, достигайки до тях най-вече чрез социалните мрежи, често без дори да забелязват коя е медията и как са стигали до нея. В същото време издателите се придържат към традиционния метод да предлагат цифрови абонаменти на цени сходни с тези от хартиената ера. Потребителят е принуждаван да си купи поне 5-6 отделни абонамента, общата сума става твърде скъпа.

В цялата картина се добавя и влиянието на гигантите Facebook и Google, чиито рекламни платформи буквално изсмукват рекламните приходи на глобалната издателска индустрия и освен това усложняват комуникацията межди издания и потребители.

В тази сложна ситуация технологичния гигант Apple подготвя нова абонаментна услуга, включваща, като начало, съдържание от няколко големи вестници и списания. Продуктът станал популярен като "Netflix за новини" е базиран на закупеното от Apple преди година приложение Texture, което предлага достъп до различни издания срещу един абонамент. Бъдещата услуга ще бъде интегрирана в приложението Apple News, като очакванията са цената на месечния абонамент за потребители да бъде от порядъка на 10 долара.

Факт е, че агрегаторите на медийно съдържание отдавна не са революционна идея. Но името на Apple генерално променя играта, заради това, че може да достави съдържание до всеки iPhone и iPad на планетата. Освен това става дума за организацията с ключова роля за цифровизирането на глобалната музикална индустрия (с Apple Music и iTunes). И която създаде от нулата нова многомилиардна индустрия за мобилни приложения с App Store.

За плановете на Apple се говори още от закупуването на Texture. Наскоро обаче една публикация на Wall Street Journal предизвика истинска медийна буря като съобщи, че компанията от Купертино планира да прибира шокиращите 50% от приходите на новата услуга. За издателите ще остава останалата половина, като тя ще бъде разпределяна според интереса на потребителите към тяхното съдържание. Т.е. по-популярното съдържание ще носи повече приходи и обратното. За сравнение, в другите си онлайн пазари като App Store or Apple Music Apple споделя със създателите на съдържание много по-голям дял от приходите – минимум 70%. Това, обяснимо предизвика негативни реакции от някои големи издатели.