нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Добрите служители отиват където си искат

Плаж в Барбадос. Shutterstock

Какво правят все повече държави, за да привличат дигитални номади, и може ли България да бъде сред предпочитаните дестинации

 

Тези дни се завърнах от Африка. Не е особено оригинално – много хора бяха избрали Занзибар, за да сложат символичен или буквален край на изолацията, да се полюбуват на плажове, слънце, партита и прясна храна. Но не това е важното.

Впечатли ме една история. Разказа ми я местно момче – 27-годишният Уроми, който се интересуваше от история, от света извън Африка. Беше научил перфектно френски език за по-малко от година, говореше малко полски, интересуваше се от българските думи. И имаше много въпроси към мен (почти толкова, колкото и аз имах към него). С най-естественото недоумение, което можете да си представите, ме попита: „Как живеете там? Без да си помагате? Без да общувате непрекъснато? Без да разчитате на другите около вас като на братя и сестри?“.

Замислих се дали е чак толкова лошо при нас. Не го усещах точно така. По-скоро се зачудих каква история има в ума на Уроми за България, за Европа.

За пореден път си дадох сметка за силата на историите. За въздействието на това, което казваме, за образите, които създаваме – волно (проактивно) или неволно (пасивно). На темата за историите и общността ще се върна по-късно. А сега за дигиталното номадство, или казано на съвременния жаргон – за WFA (working from anywhere) културата.

 

„Бърз интернет, страхотни гледки, вкусна храна, хубаво време, вълнуваща култура и ниски цени за наем...“

Звучи като за България, но всъщност не е. Това е начало на един от многото материали, писани за Португалия в опит да се позиционира като атрактивно място за дигитални номади. Не са само думи обаче.

От 1 февруари 2021 г. Португалия прави реални действия – Мадейра ще снабди номадите със собствено „село“. Понта до Сол ще бъде (и сигурно вече е) първият регион с пилотни проекти, целящи да създадат връзка между местните жители и хората, работещи дистанционно, които активно се насърчават да го посетят. Пилотната програма, която се провежда от сега до 30 юни, предлага на дигиталните номади безплатно co-working пространство, WiFi и ексклузивни събития от 8:00 до 22:00 всеки ден в културния център John dos Passos. Членовете също имат достъп до Slack общност и екип, който е на разположение за насърчаване на обмена между номадите и местните жители. (Дистанционната работа може да бъде самотна, така че социалният аспект не е за подценяване.) Уловката? Жителите трябва да се ангажират да останат поне месец. Хърватия, Чехия, Естония, Грузия, Мексико, Норвегия, Барбадос – това са само част от другите държави, които достатъчно навреме и категорично казват „добре дошли“ на хората, които искат да работят отвсякъде.

Понта до Сол, западното крайбрежие на остров Мадейра – първият португалски регион, привличащ с конкретни политики дистанционно работещи хора. Снимка: Shutterstock

 

Не е въпрос на единични усилия, а на смислена държавна политика

Много от тези дестинации се надяват, че отдалечените работни визи ще генерират доход, за да компенсират пропуснатите приходи от туризъм поради пандемията. Точно 7 изречения е текстът, с който Миа Мотли, министър-председател на Барбадос, топло и сърдечно обяснява защо създават The Barbados Welcome Stamp – специална виза за remote служители, и защо да изберете Барбадос за ваш нов дом било то и за няколко месеца. Звучи смислено, осъзнато, подредено. С ползи за цялата екосистема.

Бермудските острови също влизат в тази политика, предлагайки рай за дигиталните номади срещу годишната такса от 263 долара за виза.

Гърция предлага 50% данъчно облекчение за първите 7 години от статута ви на дигитален номад. Същевременно с това гръцкото правителство работи и за интегрирането на бърз интернет 5G навсякъде, за да задържат дигиталните номади.

Естония пък е първата държава, която създава програма за електронно пребиваване и позволява на чуждестранни предприемачи да лицензират онлайн бизнес, базиран в ЕС. След това, през юни 2020 г., те отварят и едногодишна виза за номади, която позволява на чужденците да живеят в страната, докато работят отдалечено. Логиката е ясна: ползите за местната икономика могат да надвишават традиционното данъчно облагане и е по-добре да се обхванат ежедневните дейности на някой, който вече работи за дадена компания и плаща данъци другаде, отколкото да го държат настрана.

В основата на тази държавна политика стои Кароли Хиндрикс – дама предприемач, която започва да лобира пред вземащите политически решения преди четири години, виждайки пропаст в съществуващата политика. Естонското правителство реагира адекватно и изчислява, че до 1800 души ще кандидатстват за номадска виза през първата година. Пренесена е типична бизнес логика от start-up културата и на визата се гледа като MVP (minimum viable product). Което означава – нека видим как работи и да го подобрим.

С тази нова визова схема Естония привлича добре платени цифрови номади, предприемачи – професионалисти, които работят независимо, най-вече в IT, финанси, маркетинг или подобни области (с минимален месечен доход от 3504 евро/брутен данък). Но има и скрити ползи: „За мен най-мощното е, че Естония ще получи достъп до идеи и тези идеи ще помогнат за стимулиране на местната екосистема“, казва Хиндрикс.

 

Кой не иска подобен профил пребиваващи?

В повечето световни материали, които изчетох, България е в един от трите сценария: не съществува като атрактивно място за дигитални номади; много е назад в класацията; единствената полза, през която се рекламира, е, че е евтино.

В т.нар. digital nomad index, където Румъния е на 3. място, България е на 62. Защо? Кои са критериите? Скорост и качество на интернет свързаност (поправете ме, ако греша, но не сме никак зле по този показател); цени на наемите, наличие на виза за отдалечена работа, популация на мигранти в %, обявени позиции за отдалечена работа и индекс на щастието. Това е в основата на рейтинга.

И макар да не сме доказано най-щастливите хора, имаме доста ресурс от смислени хора, от природа – море, планина, минерални източници, еко селища, от култура, находки...

 

Какво може да бъде направено?

 

 1. СЪЗДАВАНЕ НА ОБЩНОСТ, която има отношение към „работата отвсякъде“. Хора и компании, които споделят това, че светът се променя и отношението към работния процес – също. Такива, които пътуват или биха искали. Такива, които си наемат апартамент в Банско за месец и в почивките отскачат до пистите. Компании, които преосмислят управлението на таланти и на екипи и търсят нови форми на ефективност и на отдаване на признание. Които имат гъвкави придобивки и осъзнато отношение към работодателския си бранд и ценностите. Ако има работеща общност, е много по-вероятно да се случват промени.

 2. СЪЗДАВАНЕ НА КУЛТУРА
Дигиталното номадство и отдалечената работа изискват съвсем различен начин на мислене (mindset) и организация на живота – както за хората, така и за компаниите. Изисква се дисциплина – да си на плажа, но да накараш ума си да работи, да виждаш пистата, но да организираш ефективно работния си процес – това е друго ниво на дисциплина и самоорганизация. Изисква се доверие, за да пратиш екипа си да работи в Катманду и да мериш не по работно време, а по резултати. Различно отношение към пълноценността на живеене и работа като цяло. Добре е да има трибуна – да се споделят предизвикателствата и научените уроци.

 3. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА – министерство на туризма, министър-председател, хора с напредничаво мислене, които бързо улавят тенденциите и реагират адекватно на тях. И не само. Но умеят да говорят на човешки език.

 4. ПОДКРЕПА ОТ БИЗНЕСА с продукти и услуги, които обслужват отдалечената работа и този начин на живот – дигитални портфейли, застраховки, свързаност, техническо обезпечаване. Бързи и иновативни решения.

5. ПРАВНИ РЕГУЛАЦИИ И ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА, които следват и дори изпреварват случващото се

 

В допълнение: много хубави и добре разказани истории. Без помпозност и захаросване – автентични, истински, професионално заснети и увлекателно разказани. Истории, които правилно позиционират бранда България и вдъхновяват онези интелигентни, динамични, изкушени от иновациите хора, които искат да се насладят на Чепеларе, Созопол или на село Дорково.

 

Не знам дали точно Уроми ще прелети трасето Занзибар – България, но поне ще може да си представи някоя гледка и да я разказва с различно отношение. Не ми звучи толкова сложно. Можем да помагаме. Не само ние. Има много смислени хора в България.

 

GROW Remotes: разговорът

Част от темите за WFA („работа отвсякъде“) – нагласи, предизвикателства, правни въпроси, споделени истории, ще се обсъждат на онлайн хибридна конференция на 22–23 април. Това е първата по рода си конференция в България, която има за цел да отвори различни теми, свързани с начина на живот при отдалечена работа, и да постави фокус върху развитието на България като атрактивно място за дигитални номади. Събитието е безплатно, но изисква регистрация на
events.growremotes.com/register/.

 

Милена Хаджииванова, основател и управител на „Ейч Вижън“ . Текстът е публикуван в сп. "Мениджър"

още от Управление