Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

По пътя към новото нормално

Снимка: Shutterstock

„За някои организации краткосрочното оцеляване е единствената точка от дневния ред. Други опитват да надникнат през мъглата от несигурност и да разберат как да се позиционират на пазара, след като кризата приключи и нещата се върнат към нормалното. Въпросът обаче е: „Как ще изглежда нормалното?“. Макар че никой не може да каже колко дълго ще продължи кризата, това, което ще намерим от другата страна, няма да изглежда като нормалното от последните години“

Това са думите на един от бившите управляващи партньори в  McKinsey & Company Иън Дейвис от преди 11 години, когато световната финансова криза бе своя разгар. Те са не по-малко уместни и днес, но може да бъдат счетени за недостатъчно силни, за да опишат ситуацията, в която се намира светът в момента.

Все по-ясно е, че днешното съвремие ще бъде разделено на два периода – този преди COVID-19 и новото нормално, което ще се материализира след пандемията. В тази безпрецедентна ситуация ние ще станем свидетели на драматично преструктуриране на икономическия и социален ред, от който се ръководеха бизнесът и обществото досега. В близкото бъдеще ще станем свидетели на дискусии и дебати за последствията от новото нормално и за начина, по които неговите рамки ще променят животите ни.

Тук ние опитваме да дадем отговор на въпроса, който задават лидерите в публичния, частния и социалния сектор: „Как ще може да се ориентираме в тази криза, когато традиционните показатели и предположения, които следвахме, вече нямат значение?“. Казано по-просто, сега е нашия ред да дадем отговор на въпроса, който много от нас са задавали на нашите баби и дядовци: „ Какво прави по време на войната?“

Отговорът ни е призив за действие в пет етапа, започващ от днешната криза до новото нормално, което ще излезе на преден план, след като битката срещу коронавируса бъде спечелена: Решителност, Устойчивост, Завръщане, Преосмисляне и Реформа.

Продължителността на всеки етап ще варира в зависимост от нейния географски и индустриален контекст, като институциите може да се озоват в ситуация, в която работят по повече от един от тези етапи едновременно. Като едно цяло тези 5 етапа представляват императива на нашето време – днешните лидери трябва да спечелят битката срещу COVID-19, ако искаме да намерим икономически и социален път към новото нормално.

Решителност

В почти всички страни мерките срещу кризата вървят на пълни обороти. Разгърнати са множество програми за здравна, икономическа и социална подкрепа за обществото. Здравните системи на практика са във военен режим и постоянно увеличават капацитета си от легла, консумативи и специалисти. Приети са редица програми за запазване на работните места, като работата от разстояние продължава да е основният модел на операция. Много компании работят на забавен режим, докато други търсят начини да увеличат търсенето в критични отрасли като храната и домашните потреби. Образователните институции извършват своята дейност онлайн, като училищата в много страни остават затворени.

Въпреки всичко това продължава да съществува токсична комбинация от бездействие и парализа, произтичаща от изборите, които трябва да направим – изолация или карантина, затваряне на бизнесите или възобновяване на икономическата активност. За това наричаме първата стъпка „решителност“ – нуждата да бъде определен мащаба, темпото и дълбочината на действията, които трябва да се предприемат на държавно и бизнес ниво. Един директор, чието име ще остане в тайна, ни каза преди време: „Знам какво трябва да направя. Просто трябва да реша, дали тези, които трябва да изпълнят заръките ми, споделят моята решителност.“

Устойчивост

Пандемията метастазира в икономическа и финансова криза. Острият спад на икономическата активност, които е необходим за опазването на общественото здраве, едновременно с това застрашава благополучието на гражданите и институциите. Бързото изтичане на ликвидност и платежоспособност, засягащо много индустрии, се оказва издръжлива на усилията на централните банките и правителствата да стабилизират финансовата система. Здравната криза се превърна във финансова такава, като най-лошото е, че не можем да предскажем със сигурност нейния размер, продължителност и форма .Анализ на McKinsey Global Institute стига до заключението, че свиването на икономическата активност в ЕС и САЩ най-вероятно ще бъде най-рязкото от Голямата депресия насам. Голяма част от населението живее в условия на икономическа несигурност и финансов стрес.На фона на тези предизвикателства, устойчивостта е от ключово значение.

Завръщане

Възстановяването на оперативната работа на бизнесите след продължителен период на неактивност е огромно предизвикателство. Повечето индустрии ще трябва да активират отново цялата си верига за доставки, въпреки че продължаващата пандемия създава трудности за глобалната търговия. Най-слабата брънка във веригата ще определи успеха или провала на завръщането към активността. От нея ще зависи политиката ви за назначаване на нови служители (или връщане на работа на стари), обучението им и установяването на нива на продуктивност, сходни на тези преди кризата. По тази причина лидерите трябва да преосмислят цялата си бизнес система и да подготвят резервни планове, ако нещата не тръгнат по желания начин.

Отгоре на всичко това, зимата ще донесе нови проблеми за множество страни. Без ваксина или ефективно лекарство, бързото завръщане и повторно разпространение на коронавируса представлява огромна заплаха. В една подобна ситуация правителствата отново ще бъда изправени пред вече добре познатата дилема – ограничаване на вируса и опасността за общественото здраве,  което може да доведе до нова тежка икономическа рецесия, или предприемане на по-либерални мерки, които крият по-голям риск за здравето. За това за завръщането на икономическата активност може да се нуждаем от временно „прекратяване на огъня“ с вируса в Северното полукълбо през летните месеци, което да бъде използвано за разширяване на възможностите за проследяване на заразата, подобряване на болничния капацитет и развитие на ефективни медикаменти. Иначе казано, надеждите на всички са, че лятото ще ни даде възможност да се подготви за потенциална втора вълна през студения сезон.

Преосмисляне

Шок от подобен мащаб може да доведе до пълна промяна в очакванията, които възлагаме на хората като граждани, служители и потребители. Тези промени и влиянието им върху начина, по който живеем, работим и използваме технологиите – ще станат по-ясни през идните седмици и месеци. Институциите, които ще положат усилия, за да се приспособят към този нов свят, ще постигнат най-големи успехи. Ясно е, че онлайн светът на безконтактната търговия ще бъде подсилен по начини, които ще изменят потребителското поведение завинаги. Ефектите от тази всеобща трансформация може да бъдат дори още по-значителни, след като преследването на максималната ефективност бъде изместено по значение от устойчивостта – краят на глобализацията на веригата на доставки и приближаването на доставчиците до крайния потребител.

Кризата ще разкрие не само уязвимите места, но и възможностите за подобряване на работата на бизнеса. Лидерите ще трябва да преразгледат кои разходи са фиксирани и кои – гъвкави, след като възстановяването на икономическата активност покаже кои части от работния процес са ключови, и с кои е просто хубаво да разполагате. Въвеждането на нови технологични решения в различни отрасли ще бъде ускорено от нуждата на компаниите да разберат как да поддържат висока продуктивност при липса на работна ръка. В резултат на всичко това лидерите в бизнеса ще разберат какво прави техните компании по устойчиви на шок, по-продуктивни и по-способни да отговарят на нуждите на клиентите.

Реформа

Светът днес има много по-ясна представа за това какво означава „събитие черен лебед”. Този шок за системата най-вероятно ще доведе до желание сред хората да ограничат факторите, които помогнаха на коронавируса да се превърне в глобално предизвикателство. С подкрепата на гражданите си, правителствата най-вероятно ще бъдат окуражени да вземат по-активна роля в икономическите дела на своите страни. Бизнес лидерите трябва да са готови за промени в законодателството, инициирани от общественото желание за избягване на бъдеща здравна криза, подобна на днешната.

Повечето страни, чиито здравни системи не са преминали през големи промени след Втората световна война, ще трябва да решат как да се приспособят към новото нормално, характеризирано с резки скокове в броя на пациентите и виртуални прегледи. Трябва да бъде преосмислена скоростта и глобалната координация при извънредните здравни ситуации. Политиките за критичната здравна инфраструктура, стратегическите резерви от ключови стоки и производството на медицинско оборудване трябва да бъдат адресирани. Водещите фигури, управляващи, финансовата система и икономиката, трябва да си вземат урок от провалите по време на световната финансова криза и да предприемат нужните мерки, за да може световната система да издържи на тежки шокове, като този, на които бе подложена от пандемията. Образователните институции трябва да помислят за модернизиране на работата си и интегриране на класната стая в дистанционното обучение. Списъкът е на практика безкраен.

Дните след пандемията също така ще ни дадат възможност да се поучим от множеството социални иновации и експерименти, които бяха приложени през това време, вариращи от работата от вкъщи до мащабното наблюдение и следене на хора. Оттук ще дойде и разбирането за това кои иновации, в случай че бъдат приети перманентно, ще доведат значителен подем на икономическото и социалното благополучие на хората, и кои биха подействали ретроградно на развитието ни като общество, дори и да са полезни за спирането на разпространението на вируса.

Считайки мащаба на промените, предизвикани до момента от пандемията и продължаващи развитието си в идните месеци и седмици, ние считаме, че всички трябва да обърнем специално внимание не само на огромната здравна криза, но и на предстоящото преструктуриране на глобалния икономически ред. Предстои да видим как точно ще се развият нещата, но описаните тук пет етапа предлагат на лидерите ясен път към „новото нормално“ – нормално, което няма да изглежда като нищо друго, което сме виждали преди коронавируса. Пандемията, която промени всичко.

.....................

Кевин Снийдър и Шъбхам Синхал от McKinsey & Company

Редактор: Георги Георгиев

още по темата
още от Управление