Защо съм тук?

Защо сте тук? Това е може би най-важният въпрос в живота, който всеки си задава?

Признавам, това е въпрос, който някои хора могат да определят като снизходителен, докато други го виждат през религиозен обектив. Но има ли част от отговора, с която всички можем да се съгласим?

Аз открих един много прост за себе си отговор и това ми дава през последните години все по-силно чувство на яснота, вдъхновение и дори радост. Ето и отговорът: Аз съм тук, за да добавя повече стойност за света, отколкото използвам.

Използвам ресурсите на планетата всеки ден - изгарям бензин, който задвижва колата ми, топлинна и електрическа енергия за дома и офиса ми, храната, която ям. Е, как да дам повече на света, отколкото вземам?

Прекарах първите 45 години от живота си, като се опитвах да печеля достатъчно пари, за да се чувствам финансово сигурен, достатъчен успешен, да се чувствам уважаван и взаимоотношенията ми с другите да са достатъчно добри и да ми носят спокойствие. Не съм особено горд от това, но знам, че част от мотивацията ми е практична и хуманна.

Трябва да приема, че имах избор как да живея живота си. Исках повече и повече, чувствах безмилостен глад, за да запълня тази празноти както финансово, така и емоционално.

Бях изключително успешен като журналист, но не се чувствах щастлив с работата си, която вършех. В крайна сметка и за щастие, най-накрая стигнах до момента, в който бях толкова нещастен от живота си, че в желанието да направя нещо силно дълбоко в мен започна да отеква притчата за верния слуга, от Лука 12:48, която завършва по този начин: "на когото много е дадено, от него много ще се очаква."

Все още разбирам всеки, който получава удовлетворение от това да печели трайно вповече, от колкото се нуждае. Натрупването на все повече и повече в крайна сметка неизменно обаче ни дава по-малко и по-малко. Това буквално самоунищожително. 

Имах добро възпитание, добро образование, родители, които ме моделираха да работя упорито, да помагам на другите, имах хора, които вярваха в мен, дори когато аз не винаги вярвах в себе си. Разчитах на много хора, включително и на тези, които се ползват с далеч по-добър късмет от моя.

Вярвам в правото на реципрочност. Много ми беше дадено. Причината да съм тук, сега е да го върна.

За повече от десетилетие имах невероятно изживяване - да ставам всяка сутрин развълнуван и да се захващам за работа. Предимно, поради това, че имах свободата да правя това, което правя най-добре и ми харесва най-много, както и възможността да ставам все по-добър в него. Освен това съм се опитвал да използвам моите таланти да помагам на хората да градят по-добър живот и да намаля тяхното страдание.

Предимството, което имам е, че стартирах свой собствен бизнес. Какво ще стане, ако работите нещо, което не позволява да направите това, което правите най-добре и харесвате най-много?

Във фирма, която често посещавам, има жена, която раздава билети за паркинга. Тя е вършила това в продължение на години. Когато спрях преди няколко дни, а навън беше мразовито, тя дойде при мен и ме поздрави вежливо, както винаги. Тя ми даде огромна усмивка и енергия. После я видях да прави същото нещо и със следващия шофьор. И пак звучеше искрено.

Това е жена, която знае коя е тя и защо е на своето място. Тя добавя стойност в света. Аз съм вдъхновен от нея. Тя ми напомня, че да знаеш защо си тук и кой искаш да бъдеш, не е само работа на пълно работно време.

Аз греша много често. Кой не греши? Когато това се случи, целта ми е да поема отговорност толкова бързо, колкото мога за това, което съм направил и да изкупя вината си. Защото знам защо съм тук!

......................

Тови Шварц за Harvard Business Review