Наистина ли искате тази позиция

КОЙ НЕ БИ ИСКАЛ да расте в кариерата, да има повече възможности да налага професионалните си идеи, да получава повече пари, да се среща с нови хора, да пътува. Да си мениджър, е вдъхновяващо, стимулиращо и много, много привлекателно. Учените, които изследват мениджмънта, както и самите нови и по-стари шефове съвсем убедено твърдят, че повишението е вълнуващо не само заради увеличаването на доходите. А и заради по-големия авторитет и възможност за по-значима работа. Да си мениджър, означава, че си по-самостоятелен в организацията на работата, във взимането на решения. А и е престижно. Всички тези фактори би трябвало да увеличават значително удовлетвореността от работата. Дали обаче винаги е така? Коя е обратната страна на медала? Има ли разлика в начина, по който приемат повишението и свързаните с него различни трудности мъжете и жените?

Да, има разлика.

При жените усещанията са по-сложни. Част от тях казват, че повишението не им носи повече удовлетвореност. Те описват различни трудности, които срещат, след като са се изкачили по-нагоре в йерархията - често оспорват авторитета им, подценяват постиженията им.

Дали това е вярно при всички дами, или става дума за единични случаи? Наистина ли е различно удовлетворението от развитието на кариерата при двата пола? Целта на проучването, което проведох, бе да открия отговори на тези въпроси.

Използвах надеждни данни, събирани във Великобритания за период от десет години. Хиляди мъже и жени, които са били повишени в мениджъри на ниско или по-високо ниво, бяха попълнили подробни въпросници. Има богата информация за фактори, за които е известно, че оказват влияние върху удовлетворението от работата. Става дума за възнаграждението, за субективното усещане за възможностите, които дава повишението. В анализа си отчетох спецификата на икономическите сектори, в които работят анкетираните, данните за официалното работно време, съпоставено с действително прекараното в офиса, и оставащото за семейството и дома. И тогава много ясно се видя, че мъжете и жените изпитват различна удовлетвореност от живота и работата си след повишението. Докато са редови служители, това не е така.

Преди промяната в кариерата няма статистически значима разлика в удовлетворението между мъжете и жените. Но тя става съществена в момента на повишението и се увеличава все повече във времето след това.

За мен беше важно да разбера също и дали ефектът на повишението при мениджърите на по-високо ниво е различен в сравнение с този на по-ниско. Открих, че за мъжете, които са повишени - както на по-ниско ниво, така и на по-високо, ефектът върху удовлетворението от работата е отчетливо позитивен. И остава такъв устойчиво във времето.

При дамите резултатите са различни. При тези от тях, които са повишени, но на по-ниско ниво, няма позитивна промяна в удовлетворението от работата. То се запазва същото отпреди израстването и се задържа устойчиво продължително време. Картината значително се променя, когато дамите рязко скочат в кариерата. Тогава през първата година се отчита значително понижение в удовлетвореността от работата.

Тези наблюдения са в пряка връзка с теорията за стъкления таван, според която на жените им е много по-трудно да растат в кариерата, особено когато става дума за високи мениджърски позиции.

Разочарованието на дамите на висшите постове има тревожни последствия за компаниите. След като тяхната удовлетвореност намалява, за разлика от мъжете, при които рязко нараства, то стремежът им към корпоративните върхове често става колеблив. А от това губи бизнесът, който има нужда от женската гледна точка и подход в управлението.

Как една компания може да знае дали мениджърите є са удовлетворени от работата си и има ли полови несъответствия. Разбира се, чрез редовни и професионални изследвания точно на този показател. Няма как да се развива хармонично една компания само с мъже с костюми в борда. Отчете ли спад на удовлетвореността сред дамите, мениджмънтът задължително трябва да създаде политики, за да се чувстват те добре и пълноценни на високите постове.

Но проблемът с удовлетвореността на дамите по корпоративните върхове не е само на компаниите. Жените, които обмислят път нагоре, трябва да имат реална представа за трудностите, с които ще се сблъскат като шефове, съпруги, майки, да преценят дали това е за тях и да си създадат зряла програма за действие. Ние хората така сме устроени, че много често подценяваме вероятността от негативни събития и не се готвим за тях.

Сега, когато в западните общества се отдава все по-голямо значение на равнопоставеността във възнагражденията на двата пола, много е вероятно новото поколение дами мениджъри да помислят, че няма никакви препятствия в кариерата им, обусловени от пола им. Такъв извод ще е твърде прибързан, реалността много често е различна. Затова е важно да имат добри ментори, които да споделят трудния си опит откровено. Тогава дамите от новото поколение вероятно ще бъдат много по-подготвени да се изкачват по стълбата на кариерата. Когато повече лидери жени започнат да споделят своя опит с новодошлите в компанията, когато откровено признаят, че все още има пречки пред дамите мениджъри, цената на израстването може би няма да е толкова висока.

[[{"fid":"333353","view_mode":"default","fields":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false},"link_text":null,"type":"media","field_deltas":{"1":{"format":"default","alignment":"","field_file_image_alt_text[und][0][value]":false,"field_file_image_title_text[und][0][value]":false}},"attributes":{"height":881,"width":2536,"class":"media-element file-default","data-delta":"1"}}]]