нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Нонка Гешева-Иванова

Нонка Гешева-Иванова е старши инженер „Минно планиране и системи“ в  „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград. Дипломира  се в Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“, София. В кариерното си развитие има натрупан опит в областта на минното планиране, а от няколко години е активно ангажирана с минни системи и приложения. Ръководи и иновативния стратегически проект за внедряване на интегрирани софтуерни решения за управление на процесите. „Дънди Прешъс Металс“ е международна минна компания с дружества в България, чиято дейност обхваща придобиване на проучвателни площи и находища на полезни изкопаеми, проучване, разработване, добив и преработка на руди на благородни метали. Компанията е глобален лидер в иновациите в минната индустрия. Снимка: Юлиян Донов

Нонка Гешева-Иванова се присъединява към екипа на международната минна компания "Дънди Прешъс Металс" преди 25 години. „Спомням си първия ден и нетърпението, с което го очаквах. Бях респектирана от професионализма на колегите. Компанията се отличаваше с това, че беше управлявана от чужд инвеститор и много скоро разбрахме какво са „стрес“ и „културни различия“ – понятия, познати само от статиите в списанията по онова време. Преминахме през трудни моменти, резки промени, за които не бяхме подготвени, тъй като бизнесът ни зависи изключително от пазара и цените на металите. Това доведе до криза и смяна на работодателите и мениджмънта, което пък изискваше изключителна гъвкавост и адаптивност, непрекъснато доказване“, споделя тя.

Мениджърски подход, философия и цели

 

„В моята работа чувство за значимост и смисъл ми носи добрият баланс между задачите, свързани с оперативната дейност и ръководните функции. Възможностите, които компанията ми предоставя, а именно да участвам в значителни за бизнеса стратегически проекти и инициативи, ме карат да се чувствам оценена от ръководството. В момента има силна инициатива за поддържане на най-високи стандарти на работа, както и стратегически такива, които целят извеждането на компанията до производител на злато със средна капитализация. Това гарантира по-голяма сигурност – устойчив бизнес с оценени рискове и разработени сценарии в случай на евентуална криза. Най-голямото предизвикателство пред мен в момента е да успея да спечеля младите колеги за целите на компанията – да се усъвършенстват, да прилагат новости и да търсят начини за опазване на природата, от която черпим суровини.“

Женски времена

„Младите хора, включително новото поколение жени в бизнеса, са много по-отворени към промени и нововъведения. Желанието на младите дами нещата да се случват бързо ги лишава от възможност да планират и анализират задълбочено, както и да изпитат удовлетворението от постигнатите резултати.“

Извън бизнеса

„Посещавам различни страни, срещам различни хора и се запознавам с различни култури. Почти навсякъде има места, на които се връщам отново.“

Въпроси&отговори

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Кои са трите качества, без които един мениджър не може?

– Честност, лоялност и ангажираност. Трябва винаги да има припокриване на думи и действия. Това гради взаимното доверие, а доверието е основата за успеха. Взаимоотношенията трябва да са открити и да се говори както за добрите резултати, така и за неуспехите, за да могат да се идентифицират областите за подобрения. Отдадеността към работата и непрекъснатото личностно усъвършенстване са от съществена важност за самочувствието и увереността, нужни за успеха на всеки ръководител.

– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?

– В работата си ежедневно се изправяме пред различни предизвикателства, но едно от големите, пред които ме изправи ръководството, беше изборът аз и двама колеги да бъдем обучени да фасилитираме семинарите „Да работим заедно“ – корпоративна инициатива, базирана на теорията за системно лидерство. Трябваше да представим моделите от теорията и да упражним прилагането им с всички служители, включително и с мениджърите от по-високо ниво в структурата на компанията.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте поставили на първо място – образованието или практиката?

– И най-дългогодишният служител не е пълноценен, ако няма нужното обучение и квалификация. Всички сме свидетели на революционните промени в технологиите през последните години. Ако не се учим и усъвършенстваме непрекъснато, много бързо ще изостанем в професионалното си развитие. От изключителна важност е да получим адекватно образование, но ситуациите, в които попадаме на работното място, ни правят по-гъвкави и адаптивни; много от уменията се усвояват в процеса на работа, където най-важното е да се учим от грешките си и да се стремим да ставаме все по-добри.

– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?

– Аз и моите връстници нямахме възможност да учим в чужбина, аз дори нямах избор какъв западен език да уча в училище и университета. В началото на кариерата ми беше почти невъзможно да започна работа извън страната, изключително трудно беше да се намери и тук работа по специалността. Сега възможностите за младите хора са неограничени, но това прави избора им още по-труден и отговорен. Никога не съм смятала, че човек може да успее единствено в чужбина. Ако сме добри в това, което правим, и знаем какво точно искаме да постигнем, какви са нашите приоритети, ако упражняваме професията, която ни носи удовлетворение, със сигурност ще сме ангажирани, а това ще ни направи успешни.

ТИМ КУРТ: Какъв тип ментор (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развитие?

– В професионалната си кариера съм имала невероятната възможност да работя с колеги с по-голям практически опит, а също и със специалисти със завиден стаж в научната дейност. Имам възможност да посещавам компании, които са световни лидери в бранша, членувам в професионални организации, работя с консултанти. Съвместната работа с професионалисти от такъв ранг ми дава шанс да се уча от най-добрите и да изграждам изключително полезни взаимоотношения.

– Как влияят на бизнеса и професионалния ви живот актуалните в момента дебати, свързани със засилващия се популизъм и с климатичните промени?

– За да бъде бизнесът устойчив, трябва да бъдем отговорни за последиците от дейността. Не мога да остана безразлична към нарастващия популизъм и възпрепятстването на приемането на политики за опазване на околната среда. Подкрепям и участвам във всички проекти и инициативи на компанията, свързани с борбата с климатичните промени.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, ако за час загубите всичко постигнато?

– Не съм сигурна, че ще отговоря коректно, тъй като ми е трудно да си представя какво точно би означавало да изгубя всичко постигнато. Това, което бих направила в подобна ситуация, е да се съвзема възможно най-бързо и да изградя стратегия за следващите си действия. Със сигурност ще постигна отново всичко загубено за много по-кратко време, тъй като вече ще знам правилния начин (няма да е необходимо да повтарям грешките от миналото). Това, в което съм убедена обаче, е, че не бих променила нищо.

– Ако ви кажат, че сте стигнали дотук само заради големия си късмет, какво ще отговорите?

– Да, зад всеки успех има доза късмет. От съществено значение е да открием възможността и да не я пропуснем. Аз имах шанса в различни периоди от кариерата си да работя в екипи с едни от най-авторитетните за компанията настоящи директори, което днес със сигурност ми помага много. Това е така, защото по време на съвместната ни работа сме изградили взаимно доверие и вероятно съм доказала, че съм професионалист, на когото могат да разчитат.

ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия баща?

– Най-висока възвръщаемост има инвестицията в желаното образование. Родителите не бива да подтикват своите деца да осъществяват несбъднатите им мечти, а трябва да направят всичко възможно да изградят взаимно доверие, да ги подкрепят в изборите им и да ги насърчават за постигането на целите, които си поставят.

– Какво убеждение сте имали преди 10 години, което сега смятате за глупаво?

– Трудно е една жена да се докаже в тази толкова „мъжка“ професия, а възможността да стане ръководител изглежда абсурдна.

още от "Жената е"