Затвори
нашите сайтове - сп. Мениджър сп. Обекти Мениджър на годината Новите родители Зеленият кръг

Венелина Гочева

Венелина Гочева, Собственик на „ПРО НЮЗ БЪЛГАРИЯ“, издател НА В. „24 ЧАСА“ и сайта 24CHASA.BG. Компания „Про Нюз България“ освен собственик на най-влиятелния всекидневник „24 часа“ и най-големия новинарски сайт 24 chasa. bg притежава още специализирания седмичник „Български фермер“, таблоида всекидневник „България днес“, „168 часа“, „Всичко за семейството“, „Клуб 100“, списанията TREND, „Идеален дом“ и „Космос“, група от 19 сайта и две мобилни приложения, книгоиздателска къща „Труд“, продуцентска къща за телевизионна продукция. Венелина Гочева е собственик на групата от края на август 2013 г. Работи в медийната група от създаването на вестник „24 часа“ през 1991 г. Изкачила е всички стъпала – правителствен репортер, шеф на отдел „Вътрешна политика“, зам. главен редактор, първи зам. главен и главен редактор от 2000 до 2011 г. За кратко (1996-1997) е един от издателите и собственици на вестник „Континент“, вицепрезидент на медийната група (2011-2012) и от 2013 г. досега един от малкото собственици, които се занимават само и единствено с издателски бизнес. Завършила е специалност „История“.

Бизнес визия

„Скоро компанията ще достигне респектиращо за български медии 30-годишно дълголетие. Ще продължим да сме достоверни в хартията и в мрежата, което е особено дефицитно за родния пазар – казва Венелина Гочева. – Искам да монетаризираме в рекламата лидерските си места в новинарските сайтове чрез „24 часа“ и аграрните – чрез „Български фермер“, и останалите 17 сайта, в които най-ценно и скъпо е оригиналното съдържание. Ще се развием като продуцентска компания на телевизионно и видеосъдържание.

Когато станах главен редактор през 2000 г., бях прекалено често с крак на педала – исках всяко нещо да се свърши сега и преди всички, повече чувах собствения си глас. Научих се да слушам, да забавям темпото в името на качествения, а не на бързо реализирания проект. Днес искам да въвлека повече хора от екипа в създаването на нови продукти, за да задържа любопитството и хъса, преди рутината да ги подтикне да търсят поле за изява извън моята компания.

Създаването на нови проекти и тяхното надграждане са ми най-интересни. Бизнес моделът, който изградих около марката TREND, е вариант на модел, който се опитваме да следваме. Създадохме списание, после сайт, а през тази есен, надявам се, и предаване за една от големите телевизии.“

Първият ден в компанията

„В първия работен бях взела решение... да напусна – спомня си Венелина Гочева. – През 1991 г. Валери Найденов и неговите съдружници купиха седмичника „Диалог“. Бях на 27 години и най-младата в екипа, с двама колеги работехме върху проект за нов собствен вестник.

В този първи работен ден Петьо Блъсков ме стресна с твърдението, че ще прави всекидневник, в който няма да бъде важно мнението на журналиста, а Валери Найденов ме задържа в „24 часа“ с

неочакваното признание, че харесва това, което правя. Получи се идеален екип от няколко журналисти освен от „Диалог“, от „Дума“ и „Демокрация“ – невъзможна смес за 1991 г.“

Преломни моменти

Най-съществените преломни моменти, през които преминават Венелина Гочева и организацията:

– 1991-1995 г. – времето на тоталното надмощие на „24 часа“;

– 1997 г. – напуска и се връща след година в „24 часа“;

– 2000-2012 г. – главен редактор, времето на трансформация от хартия към дигитализация;

– 2013 г. – когато влиза в сделката за покупка на „24 часа“, това е най-трудното време за вземане на решения, за търсене на кредитиране, за убеждаване на партньорите в бизнеса, че имат срещу себе си стабилен издател;

– 2019 г. – знае вече какво иска.

Женски времена

„Новото поколение жени са образовани, мотивирани да бъдат идеалният мениджър и родител – казва Венелина Гочева. – Преди месеци буквално за часове се наложи да взема решение дали да се доверя на усета си, че едно от момичетата, които сме отгледали в рекламния отдел, може да поеме менажирането му, или да търся опитен човек отвън. Нямах време за анализ кое решение ще е по-рисково за приходите – дългогодишният ни директор „Реклама“ трябваше да последва в чужбина съпруга си, но продължи да помага дистанционно. Трите взаимно се учехме. Младата дама стана по-уверена, по-смела, с впечатляваща енергия. Изведнъж ситуацията се промени – титулярят директор се върна, намерил компромисно решение между брак и кариера. Не направих крачка назад – разпределих задълженията между младия и опитния мениджър и така получих неочаквана добавена стойност в дирекция „Реклама“.“

Малките неща

„Със спорта съм на „започвам от понеделник“, но успях да застопоря поне веднъж в седмицата лека йога – разказва Венелина. – За хоби не ми достига време, но обичам театъра и съм благодарна на приятелките си, които са по-организирани от мен след 19 часа. Мястото, което обичам, е село Миндя. В радиус от двайсетина километра имам приятели, с които говорим за нещата, които си струват. Политиката например не е в нашия списък.

Имам навика да чета две или три книги едновременно. От известно време съм пристрастена към биографии и мемоари за близкото минало. Като журналист съм отразявала много от важните събития, но като историк предпочитам да прочета как действащите лица в тях са вземали едно или друго решение, кои грешки си признават, кои скриват. Доскоро до леглото ми бяха мемоарите на Иван Костов и две биографии – на Людмила Живкова и на Доналд Тръмп. В първата не открих отговорите, които търсех. Във втората се удавих в повече отговори, отколкото можех да понеса. А в третата – само американците си знаят отговорите за избора.“

Бизнес майка

„Имам три деца – син, снаха и внучка. Винаги съм си мислила, че съм прекалено либерална майка, но никога не е късно да научиш нещо ново за себе си. В едно телевизионно предаване 34-годишният Георги ме обяви за твърде строга майка и баба, която глези прекалено Пламена.

Второто вероятно е опит да компенсирам постоянното си отсъствие, но и двамата – син и внучка, от невръстна възраст имат особено отношение към „24 часа“. Георги е отгледан в стаите и коридорите на тази редакция и забавляваше колегите с „изобретението“ да играе телефонен секретар в кабинета ми. С гласа си съветваше: „След сигнала „пиу“ оставете съобщение на Гочева“, след което затваряше телефона. На министри и обикновени разбойници.

Пламена още от 2-годишна иска да „работи вестник“ и държи това да става в реални страници в мултиком системата. Досега не сме успели „да гръмнем“ някой брой.

Георги винаги успява да ме разчувства, когато ми дава знак, че помни дребни жестове или кратки разговори помежду ни като дете, които аз, уви, съм забравила, а те за него означават много. Затова сега се опитвам да запомням всеки разговор и всяка игра с Пламена.“

Въпроси&отговори

ЛЕВОН ХАМПАРЦУМЯН: Коя е жената, която ви е повлияла най-силно?

– Майка ми. На 85 години е, а все още на 24 май звънят нейни ученици, които я помнят. Непознати са ме спирали на улицата, за да разказват за госпожа Атанасова. Обичана жена! Тя подкрепи още в 8. клас любопитството ми към журналистиката и вестник „Средношколско знаме“. Майка ми е и първата ми „документация“ – пази всички ученически материали от онова време.

– Кои са трите качества, без които един мениджър не може?

– Да умее да слуша и да чува (екипа си).

Да рискува (когато си струва и за каквото си струва).

Да е търпелив (най-трудното).

– Най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли?

– Преди 6 години, когато влязох в сделката за покупка на медийната група. Предишните собственици бяха взели внушителен кредит от чуждестранна банка. Нейните шефове ми дадоха месец, за да рефинансирам заема. По трудния начин разбрах, че в България медиите не се приемат като нормален бизнес и почти нямат достъп до банковия пазар. В онзи момент бях подкрепена от малка българска банка с тежки лихви по кредитите.

– Какъв съвет бихте дали на следващото поколение лидери?

– Да не се отказват от нито една мечта. Друг е въпросът дали ще успеят да я сбъднат, но самият път до мечтата си струва да бъде извървян.

АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ: Кое бихте поставили на първо място – образованието или практиката?

– Практиката.

– Как и до каква степен технологиите промениха вашия бизнес?

– От 2000 г. дигиталният живот на медийния бизнес промени хората в него. Най-трудно беше да убедя журналистите да не ревнуват сайта от хартията и да създават качествено съдържание за двата типа медии. Заедно направихме най-успешната трансформация от лидерството на хартията към дигиталното лидерство.

– Избрали сте да се развивате кариерно в България. А какво бихте посъветвали децата си?

– Синът ми получи добро образование и в България и не съм била настойчива да учи навън, защото такова беше неговото желание. Вече е част от екипа ни. Този път по моя молба, защото видях какво може следващото поколение, което на мене ми липсва – емоционална дистанция от продуктите, но много ясна практична визия за бъдещето.

ТИМ КУРТ: Какъв тип ментор (поддръжник) е бил до вас в хода на професионалното ви развитие?

– Какъв тип ментор беше Валери Найденов – създателят на „24 часа“? Недоволен, дисциплиниращ и отсъстващ.

1. Недоволен – химикалката покриваше в началото всички думи от написания текст. По-трудно беше да разчетеш почерка му, отколкото да напишеш материала, който той да редактира. Но така ни учеше как да подредим думите и да разказваме умно и с усмивка.

2. Дисциплиниращ – още от 1991 г. заложи ритъма на планьорка – затваряне на брой – планьорка... С минимум свободни часове помежду им. Дори в събота и неделя. И до днес този ритъм ми изглежда нормален.

3. Отсъстващ – бързо ме хвърли с химикалката върху чуждите текстове и вероятно страстта му към тениса и ските всъщност ме направи приличен редактор. Липсата му в критични моменти, когато сам трябва да решиш първа страница, бързо ме спаси от притеснението, че мога да сгреша, но ми даде и самочувствието да вземам решения и да отговарям за тях, ако не са били правилни.

– Работите ли на добра воля по различни инициативи като начин да се „отплащате“ на обществото?

– Образованието и здравеопазването са двете територии, в които лично се опитвам да влияя и помагам, но в същото време медиите, които притежавам, са особено активни точно в тези две сфери. Като Венелина Гочева правя скромни неща – от години съм председател на настоятелството на университета във Велико Търново и в настоятелството на „Майчин дом“. Като издател целите ми са доста амбициозни – да променим качеството на образованието в България, да подкрепим българските лекари и да показваме сънародници, които вършат добри неща. И трите проекта – „Рейтинг на университетите в България“ и всичко, свързано със средното, дигиталното образование, иновативните учители, „Лекарите, на които вярваме“ и „Достойните българи“, не са „отплащане“, а инвестиране в създаването на среда, в която искам семейството ми и внуците ми да живеят.

ВЛАДИМИР КАРАМАЗОВ: Какво би се случило, ако за час загубите всичко постигнато?

– На два пъти ми се случи. Три дни не отварям сайтове и не вдигам телефона, три дни преживявам загубеното и в следващите три започвам отново.

– Ако от утре заживеете в 17. век, с какво бихте се занимавали, как бихте живели и това ще ви зарадва ли?

– Щатовете за кралици вероятно ще са запълнени от предишния век, а не ме бива в отстрелване и отровителство на конкуренти, нито в създаването на дворцови интриги. Това не е моето време.

– Добра актриса ли сте?

– Първата ми мечта беше да съм актриса и до завършване на гимназията се справях прилично на сцената.

Като главен редактор на в. „24 часа“ на един от рождените дни на царя, когато той беше в премиерска роля, му изпратих рисунка от нашия автор – великолепния Анри Кулев. Екипът в Министерския съвет обаче му я внесъл месец по-късно и Симеон Сакскобургготски като истински възпитан човек ме потърси да благодари. Аз вече съм забравила за пратката. Разговорът протече повече от комично. Запомнила съм диалога. Вижте го:

Царят: Госпожо Гочева, благодаря ви за днешния подарък.

Аз: (Мълча, леко объркана, и разлиствам бързо броя от този ден на „24 часа“, за да разбера за какво намеква министър-председателят.)

Царят: Интересно изображение...

Аз: (Стигам до анализа на 13. страница за политическите скандали около евентуалната продажба на „Булгартабак“, който е илюстриран с колаж – на дървена люлка катерушка, която качва и сваля

двамата играещи, са цигари и министри на царя. Ту цигарите са горе, ту Ники Василев и Милен Велчев долу.) А, имате предвид колажа, Ваше Величество?

Царят: А не е колаж...

Аз: Не, колаж е...

Царят: Не бих казал, че е колаж...

Аз: (Решавам да прекъсна абсурдния художествен спор между премиер и главен редактор.) Вижте, ако искате да говорим за продажбата на „Булгартабак“, кажете с какво не сте съгласен в анализа?

Царят: (Мълчи дълго и започва да се смее. Пак дълго.) Обаждам се да ви благодаря за прекрасната рисунка на Анри Кулев, която сте ми пратили за рождения ден...

Нищо героично, но историята и до днес ме разсмива. Очевидно с възрастта актьорската ми дарба намалява...

ДАРИН МАДЖАРОВ: Кой е най-ценният урок, който сте научили от вашия баща?

– Да си честен човек, не е трудно. Трудното е да го оценят хората, които срещаш в живота си.

– Какво послание към мъжете бихте написали на огромен билборд?

– Мъже, благодарим ви, че ни подценявате.

– Кои са трите постижения, с които най-много се гордеете?

– Синът, бракът ми и най-успешната трансформация от хартиен вестник към лидерски сайт – историята на „24 часа“ през последните 10 години.

още от "Жената е"